Той е герой, че още ме търпи и след всяка моя изцепка, когато повиша тон, мъдро заключава: Имаш нужда да си го изкараш на някой и май аз съм късметлията всеки път, но най-важното е че ти олеква!
Знае какъв ми е стресиран живота и че нямам как да разтоварвам напрежението и смята, че е по-добре да се развикам и да счупя чиниите в къщата, отколкото да си държа негативните емоции в себе си.
Но на мен ми става ужасно гузно като избухна така пред него.
Той много рядко се ядосва достатъчно, че да се развика ... да не кажа почти никога
Самото спокойствие е, разумно и трезво преценява нещата, говори спокойно, докато аз фуча и кипя и от мен извира всичко друго, но не и спокойствие.
В това отношение сме като две противоположности - моята буйна кръв срещу неговото спокойствие.
Винаги трезво преценява нещата и без излишни емоции си обяснява какво му е.
Докато аз ... мога да заредя половин АЕЦ с енергията, която хвърлям покрай мен като побеснея
Май сме се намерили много точно - на него ще му е скучно с жена като него, а на мен ми трябва някой да ме укротява
Много си го обичам - винаги мисли първо за мен
Което от една страна е много мило, но от друга - не.
Ще го науча на малко егоизъм, няма начин