Публикувана: 23 септ. 2007, 01:12 ч.
Последно мнение: 27 септ. 2007, 16:26 ч.

Да напусна ли работа заради моята първокласничка?

5 633
62
1

# 45 24 септ. 2007, 12:40 ч.

Мнения: 24 467

Това е един от мотивите ми, поради които занималнята съм я зачеркнала като възможност. Затова предпочетох "домашния вариянт"- освен че детето не е толкова натоварено и с часове в седнала поза, то само се учи да си разпределя времето и задачите, като има време и да излезе да играе, когато е готово.
Виж сега, луличките и синтактичният разбор са различни неща. Не познавам хлапе от обкръжението на сина, което да сяда и с интерес да пише редове наред едно и също. Друго е, когато се постави конкретна задача- математическа, открий грешките в изречението, състави текст по картинката, направи родословно дърво и т.н. Тогава интерес е налице, ако детето е било занимавано и владее материята. Тогава се търси конкретен отговор на конкретна задача.
И аз, и брат ми, и съпругът ми, и големият ми син пишем определено много грозно. Обаче когато си пиша актовете и служебната си документация това няма никакво значение, за никого. Когато синът ми отиде на олимпиадата по математика това, че бил обозначил с грозните си букви какво е получил в края на задачата, не изигра каквато и да било роля за класирането му.
Освен това с годините в училище предметите стават много и не е реално да се изисква влечение към всички тях и овладяването на всички тях до съвършенство.

Ако, обаче, не харесваш работата си и искаш да я смениш, то раздели това свое решение от другото. Двете неща са различни. Работа не се "зарязва" защото детето тръгва на училище 8когато детето по хипотеза е здраво/.

# 46 24 септ. 2007, 13:21 ч.

Мнения: 1 347

Цитат на: baibibi в пн, 24 сеп 2007, 11:20

но в момента те учат лулички. Значи трябва да се насочи цялото усилие и възможности на детето да се справи с тези лулички.

Според мен именно това е глобалната грешка. Аз смятам, че детето не трябва да се фокусира насилствено върху подобни скучни за него неща (които са различни за всяко дете, на някои точно това пък им е инетерсно), а да му се подклажда общият интерес и любопитство към знанието, към новото, към новите му умения, към необятния свят, който тъкмо започва да изучава. Всичко това, което не му е интересно, трябва или да му се направи интересно по някакъв хитър начин, или да се представи като някаква дреболия, която да свърши покрай останалото. Всичко това, разбира се, никак не е просто и е въпрос на голям талант от страна на началния учител и на родителите. Лично мнение. Успех!!!

# 47 24 септ. 2007, 13:25 ч.

Мнения: 1 347

... и още нещо. Може би й е скучно да пише лулички, защото може да прави други, по-интересни, че и по-трудни неща - да чете, да рисува - и това просто й е тъпо?! Напълно я разбирам Grinning

# 48 24 септ. 2007, 13:37 ч.

Мнения: 193

Има частни занимални, които си събират децата с бусчета от училищата, нямам представа от цени, но ще излезе по - евтино от жена вкъщи.
Има училища, в които занималните са задължителни и в тях се учи много сериозно.
А го има и варианта, при който детето все още не се е адаптирало към тази огромна промяна в живота си (това е един съвсем друг и нов начин на живот). Като посвикне, няма и да се уморява толкова.

За мен това да учиш с детето си не винаги е най - доброто решение, защото така то свиква да разчита на теб и не изгражда собствени навици. Но всичко е много относително и си зависи от детето.

Като се замисля, на тази възраст на някое деца все още им се доспива следобед. До вчера в детската са ги натискали да спят, а сега по цял ден на чин седят... ми изтощително е, шокиращо е и т.н.

То ще си покаже какво точно решение е най - доброто за вас, но обмислете и други варианти, изчакайте още поне две седмици.
И най - важното, не се шашкайте, кошмарът "Училище" тепърва започва! Twisted Evil

# 49 24 септ. 2007, 13:42 ч.

София
Мнения: 9 573

Цитат на: baibibi в нд, 23 сеп 2007, 01:12

А какъв ли пример ще й дам за в бъдеще - учи, учи, учи, за да можеш един ден да си стоиш вкъщи и да помагаш на децата си да учат.
Много ми е противоречиво и много объркано.

Ами мислех да напиша нещо, но после видях, че всъщност си си отговорила сама... Wink

Не се поддавай на паника и истерия! Peace

# 50 24 септ. 2007, 13:45 ч.

София
Мнения: 62 595

И на двамата тези лулички и ченгелчета им бяха много досадни. И на мен също.
Честно да ви кажа, не съм ги натискала за тези глупости. Гледахме "да не ни хванат". Добре, че учителките също бяха наясно и много бързо започнаха да им дават възможност да изписват цели букви.
И мен да ме накарат да пиша по цяла страница лулички, ще ми кажа..... Все пак да не забравяме и ние какви образи сме били като малки. Всеки път, когато си спомня за моите начервени тетрадки в първи клас, хващаше че срам от децата.

# 51 27 септ. 2007, 10:50 ч.

Мнения: 43

Ние също сме първи клас и аз забелязвам липса на интерес. Ние като не можем да се справим почва един рев.Първите дни упражняваше тези чертички по цяла страница и след това на тетрадката за домашни. След родителската среща реших че изисквам прекалено много от нея и сега сведохме упражненията до един ред. Имаме награда и браво.Само неможем да стойм на едно място то е въртене, местене, ставане, сядане абе цяло чудо.Ние си имаме бебе на 2-месеца така че смеси решили проблема с работата.

# 52 27 септ. 2007, 11:04 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

baibibi, не напускай работа... само обяви, че стачкуваш Wink

# 53 27 септ. 2007, 11:13 ч.

София
Мнения: 44 277

Мисля, че ужасно преувеличавате с мъжът ти....а и не всички деца са еднакви...може на неяя да не й е силно писането на ченгели...и за кой дявол трабва всички да са краснописци...може да е една малка талантлива математичка например...оставенте детето на мира, любов и търпение...дайте й шанс...

# 54 27 септ. 2007, 11:14 ч.

гр. София
Мнения: 1 887

и на мен ми идваше първата седмица да си остана в къщи до живот,но тази стачка ми реши проблема. Laughing

(добре,че мъжът ми си взе отпуска)

Е аз направих голямата грешка,че и показах тетрадките на брат и от 1 кл.,ако щете ми вярвайте те са просто перфектни,говоря за най-първите тетрадки с чертички и лулички.А синът ми никога не пишеше и една точка в повече от това ,което г-жата им искаше,просто му се отдаваше,а не че се е старал.Стана ми криво,че направих такова съпоставяне,но разликата между двамата е огромна.Но пък колко грозно пише сега в 6 кл, да не повярваш. Mr. Green

# 55 27 септ. 2007, 11:49 ч.

Мнения: 1 172

Четох, четох и не мога да си обясня как човек, който изисква някакви индивидуални резултати от детето си, говори за себе си и за него в множествено число: "ние не искаме", "ние не пишем", "ние сме първокласници", "ние не можем"... Оставете децата да бъдат "той" или "тя" с индивидуалните им особености. Ако мислите, че детето има проблем с концентрацията, или няма интерес към преподавания материал, говорете на първо място с учителката му. Разберете какво е поведението му в клас, дали е като това вкъщи. Разбете и дали вашите притеснения не са нормални за 1/2 от родителите на децата в 1 клас. Уточнете и има ли начин да следите този процес и да обменяте по-често информация с учителката и докога е редно да се променят нещата (ако трябва да се променят): какъв е плана, ако сега има пропуски как да се наваксат и т.н. Тогава вече си правете сметка дали да напускате работа или не.

Аз бях изненадана да разбера, че учителките на сина ми (в ДГ) вече го определят като "кротко дете", при положение че поведението му вкъщи изобщо не съответства на това определение.

# 56 27 септ. 2007, 12:22 ч.

София
Мнения: 62 595

SV,
и у дома е така. Понякога ме вбесяват, но като се замисля, къде да се държат по-свободно? Ако и вкъщи не може, като влязат в пубертета ще си търсят всякакви неподходящи компании, където може. А и за какво е домът?
Не ходят на занималня и познай какво става като си дойдат. Тичат насам-натам полуоблечени, крещят.... ужас. Представи си какво усилие е за децата да стоят мирни половин ден! Опитвам се по-скоро аз да не се впрягам, но за съжаление не ми се получава всеки път.

# 57 27 септ. 2007, 13:23 ч.

Мнения: 1 172

RadostinaHZ, точно за това дадох примера. Доскоро живях с убеждението, че детето ми е много проблемно и в градината (понеже и вкъщи никак не е кротък). И се притеснявах как въобще там се занимава, доколко успява да внимава и да не пречи на останалите, докато не разбрах, че там е различен - внимателен, послушен, възприемчив.

Сигурно и с учениците е същото. Може пък детето на авторката да се окаже едно примерно и будно дете в клас, въпреки че вкъщи отношението му е различно и притесненията й да са ненужни.

# 58 27 септ. 2007, 15:31 ч.

София
Мнения: 2 901

Ако ти е толкова лесно да напускаш работа, вземи излез в отпуск 1 месец за твое успокоение, но не очаквай огромни резултати от детето. И на мен ми се струваш като майка маниачка.

Имам колежки, които пишат адски грозно, ама направо по детски грозно, да не мислиш, че им е зле интелектът или нещо друго. Просто, краснописът не е всичко. достатъчно ще й го натякват учителите, остава и майка фатална перфекционистка да има вкъщи. Подтискащо е да знаеш, че майка ти има за цел в живота да те прави съвършен.

# 59 27 септ. 2007, 16:01 ч.

Мнения: 8 999

Не, не сте ме разбрали май правилно! Не съм перфекционист, нито очаквам детето ми да стане калиграф. Въпросът ми е дали тази нейна незаинтересованост към учебния процес /в момента са лулички, утре ще са интеграли/ не е обезкопояващ сигнал, на който, ако не обърна достатъчно внимание сега, в бъдеще може да се превърне в голям проблем за детето ми. И не става дума да уча заедно с нея, а само да контролирам нейната самоподготовка. Естествено, че няма да й придържам ръката, докато се научи да ги изографисва проклетите ченгели, а просто, като е вкъщи, без един отбор деца около себе си, ще може да се съсредоточи повече, а и аз ще упражнявам по-строг контрол, отколкото госпожата в занималнята. В смисъл, няма да я попитам само дали си е написала домашното, а ще видя и КАК го е написала. Ако не е задоволително качеството, ще й обясня. Ще я накарам да се упражнява повече /явно има нужда от това/, ще проверя за грешки, ще изясним кое, как и защо....
Забелязах, че тя дори не държи правилно молива. Достатъчно беше да й покажа, да й обърна внимание, че ще й е по-лесно, ако си движи ръката еди как си, но нито класната й, нито госпожата в занималнята беше забелязала това. Ами нали смисълът на занималнята е цялата подготовка и контрол да се извършват там, а не след 6 часа вкъщи, когато детето едвам има сили да гледа, какво остава за писане и учене.

Препоръчани теми

Необходимо ли е за новородено да се закупува столче за кола-тип "кошница"?

Спешно! Мнения за Велева и Атанасова

Спешна нужда за центъра за изоставени бебета към фондация " Надежда за малките "

бездомни кучета

Причина:

Причина: