училището на елита ???

Транспортът са училищни автобуси, големи, всеки с учител, по маршрути из цяла София.
Ние си плащахме такса, но разумна. Сама разбираш, че разпределен на много деца, разходът намалява значително.
Допълнителните занимания ги водеха учители, на щат, кой им е плащал - не знам.
Мисля, че директорката се правя отлично.
Събирали сме пари за гуми на автобусите в началото, както и за параклиса, но това беше анонимно и по желание.
Децата в никакъв случай не са вундеркинди в НУКК. Обикновени, умни деца, с малко повече таланти, но мисля, че и в нормалните училища има доста такива деца. Мисля, че в НУКК повече се обръща внимание на развиваването на таланта и затова остава такова впечатление.
Единствената разлика е, че ги няма кварталните грубиянчета и това определя средата - добри и възпитани деца.
И не ме нападайте, моля. Ако ви дразня няма да си описвам повече впечатленията.
Не съм на процент да рекламирам училището.
Наистина съм един съвсем обикновен човек. Като повечето тук.

Споко. Не те нападаме.
Но и гроздето не е кисело.

И никой не е казал, че талантите се развиват само в елитни училища. Според мен е добре децата да развиват талантите си на места, които са извън училищната среда - кръжоци, спортни клубове, школи. И то защото покрай развиването на конкретни таланти, развиват и умениято си да общуват и да създават нови контакти и приятелства. Това обогатява средата и живота им. Животът е шарен, хората все по-малко се застояват на едно и също място и в една и съща среда.

Точно това е развито и организирано в НУКК.
Допълнителните занимания са много и не е целият клас  вкупом на едно и също място. Правят се нови групи, от цялото училище и по този начин на всяко занимание децата са в различна среда.
Обикновено са по няколко деца от клас заедно. 
Самата аз по-горе казах, че таланти има навсякъде, но в НУКК се развиват съзнателно  от училището. Докато в обикновеното училище сам трябва да организираш воденете, взимането, както и да търсиш място и подходяща среда.
Поради невъзможност на родителите или недоглеждане може да се изпусне таланта в обикновеното училище.
Просто в НУКК  получаваш наготово развиването на талант, ако има някакъв конкретен. Ако няма - тогава детето се развива многостранно, което е трудно осъществимо на друго място.
Били записала детето си например едновременно на бални и народни танци, музикален инструмент, керамика, батик, няколко езика, дърворезба, плуване   и т.н.? Едва ли.
Иначе учебната част е същата, както и в другите училища.

Не бих ги записала точно поради причината, че са хора. И всеки човек си е различен и има различни потребности. Не поставям избора ти под съмнение. Според мен няма всестранно развити личности, по простата причина, че всяко нещо иска време, а постигането на някакво ниво на майстворство изисква още повече време. За едно дете е достатъчно да се занимава с 1-2 неща, точно извън училище, с деца, които не е познавало преди. Точно това имах предвид - да не е централно организирано, с деца от една и съща институция. Не им ли омръзва да се гледат по цяла седмица и по цял ден? Та те всичко знаят един за друг като са на едно и също място постоянно.
 И нещо много важно - да имат достатъчно количество неорганизирано свободно време, за да могат да си мислят за техни неща, дори и да могат да прекарат някаква част от деня си сами в една стая (ако искат) и да останат сами със себе си. И ако отидем по-далеч, хората, които са останали в историята с някакви значими открития или постижения са имали точно възможността да остават сами и да творят без постоянен надзор и организация. Те сами са си създавали организацията.

И ако се занимава с много неща едновременно, как постига ниво, което е достатъчно за да се яви на състезание по танци, например, или на конкурс по цигулка, и едновременно с това да има време за състезания по плуване? Ако свири на инструмент два пъти седмично, пак се пада всеки ден да свири поне по половин час, а ако има концерт или някакъв друг свързан ангажимент, репетициите са още по-сериозни. Има опасност да стои на посредствено ниво при всички занимания и в нито едно да не е на по-високо ниво.

Училището не е към Министерстовото на образованието и науката, а към културното. За това и учителите им не стачкуват и имат отделен бюджет....


За едно си права - ако нищо не става от детето - никой не може да му помогне. За друго обаче не си - средата е адски важна. Същото е и за училището. Определени училища/университети определят пътя ти в живота. В БГ все още не е така, но нещата виждам се променят. Вече има частни училища, където учат предимно деца, които следва само да бъдата 'гледани', други на хора 'средна ръка' други, които...

Колкото и в нас да е загнездено комунистическото "Всички сме развни" - не сме равни всички това е истината. Аз съм на 32 /от както съм станала все ми се налага да го пиша/ и нямам нито един приятел, който да не е от бившите 'елитни' училища - Езикови и Математически... Това не е ли показателно?

Част от заниманията са по избор, детето само избира с какво иска да се занимава. Ако му допаднат, продължава и следващата година, ако не  - сменя. Но изборът е само върху естеството на заниманията.
Тези занимания се развиват в продължение на няколко години. Детето по този начин придобива невероятна обща култура, без да мине през тези занимания такава култура няма как да се осъществи. Защото талантите са рядкост, целта на НУКК е създаването на добри и ерудирани хора.
Относно стоенето само в една стая - аз лично нямах такъв избор за моето дете, баби под ръка да стоят в другата стая  и да гледат сериалчета, които да обсъждат после с детето, нямам. Пък и бих предпочела детето ми да плува, вместо да обсъжда 1526 серия или пък да виси на компютъра, защото дете, стоящо само в стая без да прави нищо - няма.
Състезания и конкурси - няма! Точно по тази причина. Не се толерира съзтезателния елемент в заниманията, всичко е доброволно и правено с удоволствие. Основната цел е удоволствието.
Относно великите личности, понеже в момента чета биографията на Бетовен, мога да ти кажа , че е бил под голям натиск, включително и физически издевателства в детството си.
Геният е 1% талант и 99% труд  и като цяло гениите от миналото са плод на много труд, а не на празно зяпане в стената.
Но в НУКК са далеч от този начин на мислене - там основното е: удоволствие от каквото и да е занимание и никой не иска никакъв извънреден труд от децата.
Но всичко това може да се разбере само от човек, който е вътре лично в нещата.

Не се бях сетила, че училището е към културата. Мерси за информацията. Това обяснява много неща.

За ддругото.
Не съм казвала никъде, че сме равни. Дори много се радвам, че сме различни. И нямам нищо общо с комунистическата уравниловка, дори я ненавиждах.
За приятелите - имам приятели и познати от всички категории, защото обичам разнообразието. Завърших най-доброто  училище в града, защото исках да уча там, а не защото някой ми е определя коловоза. Без връзки и частни уроци (на 36 съм). И коловозът човек си го определя сам. Мога да дам достатъчно примери и в едната и дргугата посока. Едно от нещата, които ми харесват в момента в БГ и са причината да не искам да ходя в чужбина е, че тук смяната на коловоза е много лесна и зависи преди всичко от желанието и способностите на човека. Ако съм в чужбина, най-вероятно щях да бъда едно квадратче от организационната схема на някоя компания и държава, с много трудна смяна на коловоза заради всички установени вече бариери. Знаеш какво имам предвид.
Затова се чувствам до голяма степен свободен човек и мога да си позволя в много голяма степен да определям къде съм и какво правя. Същата възможност искам да дам и на децата си - свободата да избират, да изградят сами своя път. И защо мислиш, че е привилегия да бъдеш "гледан" от другите. Който гледа е кибик в живота. Независимо от социалното и финансово или дори интелектуално състояни на човека (децата) винаги има хора на сцената и хора в публиката.

Lali,
Нямаме баби под ръка и се оправяме сами. А сериалите предизвикват у мен позиви за повръщане.
Децата не са машини и всяко нещо, което научават има нужда от осмисляне. Ти нямаш ли нужда от спокойствие, за да останеш сама с мислите си? Без някой да ти определя по режим деня и нощта? Да не подценяваме всички игри, които си измислят - играта е важна част от трупането на опит и осмислянето на собствения живот и околната среда. Първото нещо, което дава някаква представа за състоянието на едно дете е вида и продължителността на играта. Ако децата не играят, горко им.
Относно 99-те % труд много си права - не може да се постигне някакъв вид усъвършенстване без труд. И е вродено у човека да иска да показва плодовете на труда си. Не може някой да е ерудиран, енциклопедист по принцип. Животът не е състезание, но човек има и нужда да изрази себе си. Компютърните игри са полезни и се използват успешно като средство за обучение.

RadostinaHZ, за нас може и да е било лесно...до някъде.
Обаче за децата ни няма да е толкова лесно да сменят коловоза.

А отделно има хора /деца/ които не са толкова ориентирани.
Аз бях добра ученичка, но безкрайно мързелива... едва ли не с бой ме накараха родителите ми да кандидатствам в Математическа гимназия...а колко се сърдих и плаках...  От сегашната ми гледна точка това е най-хубавото нещо, което са направили за мен, макар още да ме е срам да им благодаря и да призная, че са били прави.  Без това училище нямаше да съм това, което съм сега във всяко отношение...

Чудесно е, че смяташ постъпката на родителите си за правилна.
За себе си не мога да възприема такава ситуация. Сигурно е въпрос и на характер. Случвало се е да ме спират от правенето на нещо, но съм избягвала всячески да ме карат насила. Може би затова и не мога да си представя децата ми да се занимават с нещо, което не им е на сърце. Все си мисля, че ако си харесват заниманията и това, което учат, ще се чувстват щастливи и това ще им даде сили да се преборят за мястото си под слънцето. Мога да им кажа какво мисля, но не мога да настоявам. Защото си е техния живот.

Lali, възбуди се любопитството ми за това училище... Все пак би ли споделила за какви цени на уч. година става въпрос?

sunshine3, това е държавно училище. Такси няма.

как да няма - нали има платен прием.... или става дума за не ясна система на спонсорство !?

Аз също се интересувам каква е цената е обучението в детската градина и в първи клас 

Има частно училище "Мария Монтесори", което се помещава в комплекса. Ако имаш предвид "спонсорство" в държавното, надали ще намериш някой, който да ти каже как става това. Най-малкото в нета. А детската градина и училището са държавни - сиреч такса за обучение няма. Има за използване на автобусите, както и купони за стола.

Никой няма да каже ако е учил там или детето му е в момента в това училище. Публична тайна е. Какво пък всички се правят на ударени?! Като с ВУЗ-овете и държавната поръчка. Охарчваш се малко предварително, за да не се харчиш после в продължение на години. Важното е да си над чертата и това решава по кой улей ще поемеш.

Къде е проблемът тук?