Просто се случи. Никого не сме уведомявали.
- Публикувана: 6 ноем. 2007, 16:30 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2007, 11:31 ч.
Как се случи? (става дума за решението за сватба)
Уххх сложно е и има много причини.
Просто страшно много искам,затова.
Малко се притеснявам за това,че родителите ми ще кажат нещо от рода на "Ееее на еди коя си детето учи в София,на другата в чужбина,пък нашто се ожени на 18-19 год."
никаква романтика, беше част от сделката с родителите и ...
а аз мислех коляно да удрям в някой ресторант и т.н.
а аз мислех коляно да удрям в някой ресторант и т.н.
Може ли да попитам, защо си се разбързала толкова? Няма да ти избяга брака, повярвай ми.
От мерак.Просто много искам да бъда с него завинаги и всички да видят и да разберат колко много се обичаме и да си заживеем заедно.
А специално последното е невъзможно без да сме женени.
Родителите и не искаха да я пуснат да живее отделно без да са се запознали с моите родители (нещо като годеж). Тя не искаше да се кара с нейните и не ставаше да бяга от единия блок в другия .... та в прав текст когато бях отишъл да я искам (сам) попитаха "А кога смятате да се ожените" и аз вместо да им кажа както бях мислил, след месец им казах "До 1 година" и заплюх месец .... та така. не се получи хубаво, но за това те са виновни ... също така им заявих че ако не се погодя с дъщеря им ще се разделя с/без брак и че никой и нищо не би ме спряло.
Кофти разговор беше ...
Бяхме заедно от около 2 години! Поканих го на ресторант по случай взимането на държавния ми изпит и той извади един пръстен и ме попита дали ще се омъжа за него 
! Казах ДА 
, след месец направихме годеж, след още 10 месеца сватба и на следващия месец забременях 
!
как сме казали на розителите-
Майка ми по това време не беше в града и и звъннах по телефона и и казах, после отидохме при баща ми - той беше легнал и го събудихме и почерпихме с кутия бонбони, а на свекърите честно казано не помня как им казахме!
! Казах ДА , след месец направихме годеж, след още 10 месеца сватба и на следващия месец забременях ! как сме казали на розителите-
Майка ми по това време не беше в града и и звъннах по телефона и и казах, после отидохме при баща ми - той беше легнал и го събудихме и почерпихме с кутия бонбони, а на свекърите честно казано не помня как им казахме!
Малко се притеснявам за това,че родителите ми ще кажат нещо от рода на "Ееее на еди коя си детето учи в София,на другата в чужбина,пък нашто се ожени на 18-19 год."
И ще са прави. Луда си да се жениш на 18, пък било то и за най-прекрасния мъж. Още повече, че не сте и живели заедно...Странна е тази работа за мене,неразбираема. Ако моя дъщеря искаше да тръгне по този път на тази възраст, щях да направя и невъзможното да я убедя да не бърза
Ние живеехме заедно от има-няма 6 месеца без нито един от нас да е споменавал за брак или за някакво развитие в бъдеще. На 14 февруари ходихме на ресторант, вече несъществуващ за съжаление, и изведнъж той извади кутийка с пръстен. Аз онемях, съвсем неподготвена и изненадана се почувствах. Казах "да" и почнахме да се чудим на коя ръка да сложим пръстена. Няколко дена след това го попитах кога и от къде е купил пръстена и най-вече как го е опазил да не го намеря. 
Живеехме скромничко в малък апартамент под наем, с малко мебели и до днес като се сетя изумявам как е успял близо месец след като го е купил да го държи в тайна. 
На моите родители казахме по-нежно, понеже баща ми държеше мъжа ми да е арменец като нас, пък аз както винаги постъпих по сърце и наопаки. На мен каза "знаех си, че някой ден ще ми погодиш този номер".
Когато мъжито го попита официално "ще ми дадете ли ръката на вашата дъщеря", баща ми каза "цялата не я ли искаш?!" 
Неговите родители заведохме в изискан ресторант в техния град и по време на вечерята им съобщихме. Свеки каза "май е време да ме наричаш "мамо"...
Годежа ни се състоеше от вечеря с родителите и кумувете. Сватбата ни беше 7 месеца по-късно, през сетември.
Ако някой ми е изчел дългия постинг, искрено му благодаря и му се възхищавам за търпението!
Живеехме скромничко в малък апартамент под наем, с малко мебели и до днес като се сетя изумявам как е успял близо месец след като го е купил да го държи в тайна. На моите родители казахме по-нежно, понеже баща ми държеше мъжа ми да е арменец като нас, пък аз както винаги постъпих по сърце и наопаки. На мен каза "знаех си, че някой ден ще ми погодиш този номер".
Когато мъжито го попита официално "ще ми дадете ли ръката на вашата дъщеря", баща ми каза "цялата не я ли искаш?!" Неговите родители заведохме в изискан ресторант в техния град и по време на вечерята им съобщихме. Свеки каза "май е време да ме наричаш "мамо"...Годежа ни се състоеше от вечеря с родителите и кумувете. Сватбата ни беше 7 месеца по-късно, през сетември.
Ако някой ми е изчел дългия постинг, искрено му благодаря и му се възхищавам за търпението!
Ако някой ми е изчел дългия постинг, искрено му благодаря и му се възхищавам за търпението!
Е хайде и аз да кажа - то и от лентичката се вижда колко време сме заедно, НЕОЖЕНЕНИ.
Откакто сме заедно почти всеки месец получавам предложение - напоследък и по често.
Това не е важно за мен ама грам - имам предвид брака ,не милото
Loran малко ми е странно лично на мен ,че толкова много бързаш ,но ти си знаеш де.Пиша ти да видиш че има всякакви хора - всеки сам решава.Ти доколкото схванах не искаш да угорчиш родителите си - искаш традиции да спазиш и т.н, но той няма мила да избяга ако чуствата са взаимни.Не искаш ли да учиш ,да се развиваш, да си независима жена? Прегръдки от мен.
Каквото и да решиш успех ти пожелавам. Рецепта за щастие няма де.Знам и много хора който първо създават семейство после учат и т.н - не знам кое е по добро.Явно всеки следва пътя си - леле какъв философ се извъдих 
простете за дългия пост.
Откакто сме заедно почти всеки месец получавам предложение - напоследък и по често.
Това не е важно за мен ама грам - имам предвид брака ,не милото
Loran малко ми е странно лично на мен ,че толкова много бързаш ,но ти си знаеш де.Пиша ти да видиш че има всякакви хора - всеки сам решава.Ти доколкото схванах не искаш да угорчиш родителите си - искаш традиции да спазиш и т.н, но той няма мила да избяга ако чуствата са взаимни.Не искаш ли да учиш ,да се развиваш, да си независима жена? Прегръдки от мен.
Каквото и да решиш успех ти пожелавам. Рецепта за щастие няма де.Знам и много хора който първо създават семейство после учат и т.н - не знам кое е по добро.Явно всеки следва пътя си - леле какъв философ се извъдих простете за дългия пост.
Ама аз не бързам бе хора,май де.
Гледам съученичките си и искам да ви кажа,че се чуствам една от най-различните.
Не ми е интересно да ходя по барове вече или да сменям гаджета през 10 дни.
Искам да сме си заедно с мойто мило и нищо повече.
А иначе искам да уча-да,даже знам от много време къде и какво искам.
Но не мисля,че е пречка,затова има задочно обучение,а и аз точно такова искам,защото другото излиза по скъпо.
Ама...уххх.
А относно живеенето заедно.Ние две лета вече сме си все едно живеем заедно.
Аз не се прибрах при нашите.
Сутрин аз на работа и той на работа,после се приберем,отпочинем,излезим някъде с приятели туй онуй и така...
То докато дойде "Момента" има всякак доста време,и както се казва "да не дърпаме дявола за опашката",ама си ме чувъркат разни такива хвъркати идеи и се радвам,че споделих с вас.
Гледам съученичките си и искам да ви кажа,че се чуствам една от най-различните.
Не ми е интересно да ходя по барове вече или да сменям гаджета през 10 дни.
Искам да сме си заедно с мойто мило и нищо повече.
А иначе искам да уча-да,даже знам от много време къде и какво искам.
Но не мисля,че е пречка,затова има задочно обучение,а и аз точно такова искам,защото другото излиза по скъпо.
Ама...уххх.
А относно живеенето заедно.Ние две лета вече сме си все едно живеем заедно.
Аз не се прибрах при нашите.
Сутрин аз на работа и той на работа,после се приберем,отпочинем,излезим някъде с приятели туй онуй и така...
То докато дойде "Момента" има всякак доста време,и както се казва "да не дърпаме дявола за опашката",ама си ме чувъркат разни такива хвъркати идеи и се радвам,че споделих с вас.
Аз съм с моето слънчице от около 4г. Още не сме подписали, но смятаме да го правим това лято. Loran аз съм на 22г. и напълно те разбирам! Запознахме се с моят приятел преди близо 4г. Половин година след като вече бяхме заедно той дойде в София, а аз заминах да уча във Варна. Приеха ме в колежа по туризъм във Варна, където обучението е само 3г. Вярвай ми през цялото това време съм мислила не е ли по-добре да зарежа всичко и да дойда при моето слънчице в София. Въобще не ми се учеше, мислите ми бяха съвсем на друго място и също като тебе хич не ми се ходеше по дискотеки, барове...още по-малко по гаджета. И така покрай цялата тази история, покрай безбройните пътувания Варна-София-Варна изпуснах едни от най-хубавите годинки - студентските. От около половин година вече съм в София и живея при приятеля ми. Много сме щастливи и за миг не съжалявам за пропуснатите мигове.
Разказвам ти всичко това, за да ти е по-лесно да направиш своя избор. Аз направих моя-избрах да завърша, въпреки усилията които ми костваше това и сега щастието да сме заедно е още по-голямо!!!Смятам че за всичко си има време и че човек трябва да винаги да гледа приоритети в живота си! Представи си какъв би бил живота ти след време без образование, без работа или с някаква каква да е, от която не можеш да очакваш добри доходи.
Май много се взех да филосоствам, затова спирам. Дано съм ти била полезна и ... УСПЕХ!!!
Разказвам ти всичко това, за да ти е по-лесно да направиш своя избор. Аз направих моя-избрах да завърша, въпреки усилията които ми костваше това и сега щастието да сме заедно е още по-голямо!!!Смятам че за всичко си има време и че човек трябва да винаги да гледа приоритети в живота си! Представи си какъв би бил живота ти след време без образование, без работа или с някаква каква да е, от която не можеш да очакваш добри доходи.
Май много се взех да филосоствам, затова спирам. Дано съм ти била полезна и ... УСПЕХ!!!
Честито:) И аз съм в подобна ситуация като теб. В момента ни предстои запознаване на родителите. Заедно сме от 2 години и познаваме родителите на полпвинката си и сме в добри отношения, но те не се познават. Не сме много по традициите и се опитваме да вземем от тях само това, което ни допада. Аз лично не мечтая за бяла рокля и един ден, в който да съм неотразима, иска ми се да се чувствам прекрасна всеки ден, както е било до сега в живота ми. Говорили сме много пъти за това, че ще споделим живота си заедно, за деца и двамата сме на едно мнение, но с тези обичай.... В момента си строим къща и сме много заети покрай задълженията си, но спонтанно заговорихме за запознаване на родителите си. От известно време си избирам пръстен, но ми е много трудно, когато се влага такова специално значение в годежния пръстен!!!!! Много по- лесно ще ми е да си избера обеци:) Затова се спряхме на идеята да се съберем на вечеря в обичан от нас ресторант вечерта преди да заминем на резервирана преди месец почивка. Така ще се опитаме и с помоща на поканени приятели да избегнем неудобствата , а и след това ще изчезнем от погледа на всички за няколко дни. И за да не минаваме без "пръстен", решихме да си поръчаме еднакви халки за двама ни. Няма да оставим и много време предварително на никого да ни засипва с въпроси и да създава паника и да изопачава случващото се:) така се надяваме да си осигурим спокойствие и добро настроение. Късмет на всички
Мале Лорън,все едно себе си чета! Невороятно,а аз си мислех че съм единствената луда ) Аз съм на 17 в момента а приятелят ми е на 20,познаваме се от година и няколко месеца,родителите се познават,често оставам да спа у тях или той и нас,караме се но страшно много се обичаме и връзката ни е много серизона.Преди няколко седмици казах на родителите ми че лятото догодина ще се местя да живея с него,майка ми страшно мн се зардва,но баща ми не е съгласен,казва че съм била малка и сега се чудим как да го убеждаваме.Аз не смятам че тиа неща се решават от годините а от това колко си преживял,колко си пораснал по мислене,как поемаш отговорност и най-вече вярваш ли в любовта на половинката.А аз съм преживяла доста - родителите ми са разведени и ми се е налагало да се справям с много неща сама.Сега срещам момче макар и на 20 той е първиа човек който се грижи истински за мен както финансово така и по-другиа начин с мн внимание и грижи.Съжелявам за подробностите , но Лорън искам да ти кажа че не си сама има и други случаи като твоя,освен това ми звучиш убедена и уверена както съм и аз 
Успех мила!
) Аз съм на 17 в момента а приятелят ми е на 20,познаваме се от година и няколко месеца,родителите се познават,често оставам да спа у тях или той и нас,караме се но страшно много се обичаме и връзката ни е много серизона.Преди няколко седмици казах на родителите ми че лятото догодина ще се местя да живея с него,майка ми страшно мн се зардва,но баща ми не е съгласен,казва че съм била малка и сега се чудим как да го убеждаваме.Аз не смятам че тиа неща се решават от годините а от това колко си преживял,колко си пораснал по мислене,как поемаш отговорност и най-вече вярваш ли в любовта на половинката.А аз съм преживяла доста - родителите ми са разведени и ми се е налагало да се справям с много неща сама.Сега срещам момче макар и на 20 той е първиа човек който се грижи истински за мен както финансово така и по-другиа начин с мн внимание и грижи.Съжелявам за подробностите , но Лорън искам да ти кажа че не си сама има и други случаи като твоя,освен това ми звучиш убедена и уверена както съм и аз Успех мила!