биляд аш шам-сирия,ливан,палестина,йордания

Ами, monda, както сама казах, страх ме е доста.
А това, че може да не ме посрещне или да е "той", а не "тя" е малко вероятно, да не кажа невъзможно. Познавам я достатъчно добре и знам, че е тази, за която се представя и че е жена, а не мъж. Говорили сме по телефона хиляди пъти, виждали сме се по уеб-камера, познавам техните, те знаят за мен също, но както казах, историята има много детайли, които ще спестя за сега.
За помощ от посолството и аз се замислих, но като ги знам нашите какви са тук, съмнява ме, че там нещо биха помогнали. А и ми се ще да вярвам, че няма да се стигне до там.
Приятелката ми е доста притеснена за мен и снощи ме умоляваше да не ходя, да върна билета или просто да го пресроча за друга дата, когато евентуално ще е по-спокойно и по-безопасно. Всъщност 2рото беше моя идея, тя просто ми каза, че ако нещо такова стане, не може да ме спаси, все пак е жена и не иска да ми се случи нещо лошо. Аз самата съм се насочила към това да откажа билета, но просто исках да получа и друго мнение, да поразпитам, за да съм сигурна, че постъпвам правилно, тъй като не мога да си позволя повече грешки. Просто наистина исках да отида...беше ми като мечта, а мисля всеки знае как се чувства човек, когато осъзнае, че иска нещо, а няма да го получи...

Edit:

Ами, мен никой не ме е "пуснал", отивам на своя глава със знанието на сестра ми. Второ, аз не поставям под въпрос дали тя е тя или мъж, или поставено лице, или не знам си какво си. Вярвам й на 100% по причини, които биха ми отнели цяла седмица да коментирам. Не питах "да й вярвам ли?", попитах дали е възможно да стане това, което тя ми каза и от което тя се опасява. И тя не е от Италия или в Италия, просто следваше там година, след което се върна в Ливан за лятото и остана там заради войната миналата година. И тя определено не иска да емигрира, аз я карам, тъй като всичко е по-добре от Ливан, дори и България. А за поканата, да, може да ми прати и да отида, но не искам да оставам у тях, неудобно ми е. И историята не куца, просто не я разказах цялата...

Чудя се вече защо изобщо писах тук. Исках идея какво мога да направя, за да отида, а не мнения от рода на "не отивай", може да съм на 18 и повечето от вас тук да си мислят, че ме манипулират и понеже аз съм малка и наивна, "паса трева". Да, ама не. Знам си човека и знам, че мога да й вярвам, никой не ме будалка.
Знам им традициите, точно заради това тя не може да дойде. Баща й работи в чужбина и когато тя просто му каза, че идва при мен, той и каза "ако отидеш, не се връщай никога повече", а шефа й от летището я предупреди, че ако напусне преждевременно, няма да я пуснат да напусне Ливан през летището, освен ако не плати там някаква глоба, тъй като е подписала договор с тях. Но какво ви обяснявам, та нали тя е мъж и само ме върти...
А иначе, да не й позволяват да остане с мен в хотел, но това щяхме да го мислим после, щях аз да говоря с баща й. Но както и да е.
И все пак, вероятно няма да отида, а ще й помогна да дойде тук. Точно затова си зададох и 2рия въпрос, на който получих отговор вече. Мерси за което...

Манел, не съм ни най-малко злонамерена 

monda, с цялото си уважение, благодаря за казаното, но грешиш. И явно ще прекарам 2008-ма година в стремеж да го докажа не толкова на такивата като теб, които само ми повтарят едно и също, но и на себе си. Приключвам с моя въпрос тук. Отново благодаря. И ако един ден аз се видя с това момиче все пак и всичко е както твърдя сега, ще се постарая всички да го научат  . Ще бъде нещо като "те се срещнаха и няма загинали...". Точка по въпроса.  Още веднъж, благодаря.