здравейте мами,да се включа и аз,моите момичета са далеч далеч по-големи от вашите на 19г. и на 16г. и до ден днешен спокойствие вкъщи не е имало,допреди време се караха за играчки,после за тетратки и химикалки,а сега за дрехи и обувки,та спокойствие и тишина няма и като пораснат
- Публикувана: 25 ноем. 2007, 11:09 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2007, 11:35 ч.
"Войната на таралежите" , или - "Неам нерви вече...."
Голямото иска признание, че е голямо. Особено ако е в някакъв преходен период. Понякога, като играят с по-малките и виждат, че майката и таткото ги възприемат еднакво (защото си е нормално), започват да се притесняват да не изостават от връстниците си. Значи трябват по-лични разговори с голямото, повече отговорности, примерно да прави салатата или нещо такова... Иначе то на кого се доказва, че е по-голямо - на малкото. А това не свършва добре.
Нямам опит като многодетна майка, но имам опит като кака
Нямам опит като многодетна майка, но имам опит като кака
В нашата къща имаше един такъв период, преди около година. Големият беше на 5, малката на 2 и половина. Излекувах го като постъпвах като него. Той взимаше нейните играчки- аз взимах неговите и други подобни. Изводът беше, че е кофти по- силният да се налага, а винаги има по- силен. Вече нямаме проблеми, играят заедно, търсят се. Засега... 
Голямото иска признание, че е голямо. Особено ако е в някакъв преходен период. Понякога, като играят с по-малките и виждат, че майката и таткото ги възприемат еднакво (защото си е нормално), започват да се притесняват да не изостават от връстниците си. Значи трябват по-лични разговори с голямото, повече отговорности, примерно да прави салатата или нещо такова... Иначе то на кого се доказва, че е по-голямо - на малкото. А това не свършва добре.
Нямам опит като многодетна майка, но имам опит като кака
Нямам опит като многодетна майка, но имам опит като кака
Опитвам се да я карам да се чувства голяма, но проблема е,че често й се случва да не знае какво точно иска - да е малка или да е голяма 
В един момент се кипри пред огледалото, в следващият се муси, че малката е получила играчка, а тя - не. Абе...ни риба- ни рак
Krisal, абсолютно съм съгласна с теб. При нас положението е кака на 12 години - вече влизаща в пубертета и малък мъж на 5 години, който е "огън" на н-та степен. Тя има навика да го дразни тихо и по женски; той, като всеки мъж, се хваща и рев, крясъци. Аз се опитвам да прилагам твоите техники - никога не толерирам някого от двамата, обяснявам й, че има разлика (или поне би трябвало ) в начина на мислене на един 5-годишен и на един 12-годишен човек, разказвам й какво е правила тя на тази възраст и какво е било нашето отношение към нея. Е, на моменти, естествено, ми излиза с номера "вие него го обичате повече", но в общи линии разбира посланието. За мен също най-важното е, че се обичат много и не могат един без друг. Лятото малкият ходи при майка ми през седмицата, когато не работи градината, а каката предпочита да си стои в къщи, но всяка вечер се чуват по телефона да си говорят.
Luda, и аз, като се роди малкия, си мислех, че това е добра идея, обаче гледам какво става при племенниците ми. Те са с 5 години разлика и понеже всеки си има стая и другият не може да влиза в стаята, без да е поканен, постепенно загубиха всякакъв контакт помежду си. До такава степен, че племенницата ми например не знае брат й дали е в стаята си или е излязъл (той е на 17 години). Та това ме притеснява да прилагам тази тактика.
) в начина на мислене на един 5-годишен и на един 12-годишен човек, разказвам й какво е правила тя на тази възраст и какво е било нашето отношение към нея. Е, на моменти, естествено, ми излиза с номера "вие него го обичате повече", но в общи линии разбира посланието. За мен също най-важното е, че се обичат много и не могат един без друг. Лятото малкият ходи при майка ми през седмицата, когато не работи градината, а каката предпочита да си стои в къщи, но всяка вечер се чуват по телефона да си говорят.1. Всяка си има собствен кът, и на другата й е забранено да стъпва там, освен ако не е поканена.
Така им осигурявам нужното спокойствие и сигурност за собствените предмети.
Така им осигурявам нужното спокойствие и сигурност за собствените предмети.
не zнам дали ще помогне, но в една книга имаше нещо писано по въпроса и даваха решение да се накара по хитър начин децата да се zащитават вzаимно и главно голямото малкото. Например ако вzемеш страната на голямото и по някакъв начин го предиzвикаш да zащити сестричето си ... но ти си zнаеш как и дали ще работи при вас ... Все пак ако децата са добри голямото не би поzволило малкото да страда . Имам чувството , че при тях в момента идеята е на кого ще се скарат и кой ще иzлеzне виновен... ако някак си спреш да им се караш или им се караш по равно кой крив кой прав няма zначение . Кой сбъркал сбъркал всички еднакво накаzани и така докато се сдружат.
Голямото иска признание, че е голямо. Особено ако е в някакъв преходен период. Понякога, като играят с по-малките и виждат, че майката и таткото ги възприемат еднакво (защото си е нормално), започват да се притесняват да не изостават от връстниците си. Значи трябват по-лични разговори с голямото, повече отговорности, примерно да прави салатата или нещо такова... Иначе то на кого се доказва, че е по-голямо - на малкото. А това не свършва добре.
Нямам опит като многодетна майка, но имам опит като кака
Нямам опит като многодетна майка, но имам опит като кака
Опитвам се да я карам да се чувства голяма, но проблема е,че често й се случва да не знае какво точно иска - да е малка или да е голяма В един момент се кипри пред огледалото, в следващият се муси, че малката е получила играчка, а тя - не. Абе...ни риба- ни рак би се отразил добре. 
mamaGabi,
няма страшно, апартамента ми е малък и никой няма отделна стая. Под кът разбирам наистина кътче от стаята
, например вторият етаж на леглото е само за каката, тя там си слага всичко, което не бива да бъде пипано от малката. Всяка си има отделен гардероб, понякога вътре си крият най-любимите неща.
Мисля, че е редно всеки да си има собствено пространство, където да се чувства сигурен и спокоен за вещите си.
sako_ksana,
при нас малката защитава голямата, и то след като голямата я е тормозила.
Веднъж каката беше хванала малкато за дрехите и я влачеше из цялата стая и то не на игра - имаше много рев, викане, сълзи.
Скарах се аз на голямата, шамаросах я набързо, и в този момент дребосъка като ми се разсърди, развика ми се нещо и почна да гали кака си. След няколко такива случая въобще не се занимавам да ги разтървам - да се бият, да се карат, да се сдобряват.
Внимавам само да не стане някой сериозен инцидент.
няма страшно, апартамента ми е малък и никой няма отделна стая. Под кът разбирам наистина кътче от стаята
, например вторият етаж на леглото е само за каката, тя там си слага всичко, което не бива да бъде пипано от малката. Всяка си има отделен гардероб, понякога вътре си крият най-любимите неща.Мисля, че е редно всеки да си има собствено пространство, където да се чувства сигурен и спокоен за вещите си.
sako_ksana,
при нас малката защитава голямата, и то след като голямата я е тормозила.
Веднъж каката беше хванала малкато за дрехите и я влачеше из цялата стая и то не на игра - имаше много рев, викане, сълзи.
Скарах се аз на голямата, шамаросах я набързо, и в този момент дребосъка като ми се разсърди, развика ми се нещо и почна да гали кака си. След няколко такива случая въобще не се занимавам да ги разтървам - да се бият, да се карат, да се сдобряват.
Внимавам само да не стане някой сериозен инцидент.
sako_ksana,
при нас малката защитава голямата, и то след като голямата я е тормозила.
Веднъж каката беше хванала малкато за дрехите и я влачеше из цялата стая и то не на игра - имаше много рев, викане, сълзи.
Скарах се аз на голямата, шамаросах я набързо, и в този момент дребосъка като ми се разсърди, развика ми се нещо и почна да гали кака си. След няколко такива случая въобще не се занимавам да ги разтървам - да се бият, да се карат, да се сдобряват.
Внимавам само да не стане някой сериозен инцидент.
при нас малката защитава голямата, и то след като голямата я е тормозила.
Веднъж каката беше хванала малкато за дрехите и я влачеше из цялата стая и то не на игра - имаше много рев, викане, сълзи.
Скарах се аз на голямата, шамаросах я набързо, и в този момент дребосъка като ми се разсърди, развика ми се нещо и почна да гали кака си. След няколко такива случая въобще не се занимавам да ги разтървам - да се бият, да се карат, да се сдобряват.
Внимавам само да не стане някой сериозен инцидент.
виж , според мен това е покаzателно, ти zащитаваш малкото , zащотот е тормоzено, то zащитава сестраси , zащото е шамаросана, а ако шамаросаш и двете, zащото дим беz огън няма да видим дали няма голямата да ти скокне, zе малкото "невинно" (zащото сигурно е по малко виновно все пак) е иzяло пердаха
не съм сигурна , не zнам , предполагам просто. 
...
Ако търсиш съвет, единственото е, да не се въвличаш в споровете им. Никога няма да разбереш кой крив, кой прав.
...
Ако търсиш съвет, единственото е, да не се въвличаш в споровете им. Никога няма да разбереш кой крив, кой прав.
...
Подкрепям с двете рьце!
Говоря от името на кака, за6тото като бяхме малки сьс сестра ми, много се карахме. Винаги аз го отнасях, "за6тото си по-голяма и трябва да си по-разумна". Това от устата на родителите ти е много потиска6то, веднага ти се приисква и на сестра ти да и се скарат както на теб, за6тото по4ти винаги двете деца имат еднаква вина за дадена ситуация.
Освен това голямото винаги ревнува по-малкото и агресията е всь6тност прикрито страдание.
Вейдър, четейки постингът ти се върнах в моето детство. Със моята сестра разликата ни е точно 3 години, както при твоите момичета. Аз съм каката. Взаимоотношенията ни с нея, бяха 1:1 като на децата ти. Винаги я тормозех, дразних я, че и я удрях (от което не се гордея) когато не ни виждаха майка и татко. После си го отнасях, винаги аз обаче, като по голяма. Ако тя ревнеше за нещо, веднага се нахлуваше във стаята и без да питат защо реве гевезето започваха такива крясъци по мене че ... нямах време и да се защитя
Все нея я тачиха, а аз все бях магарето (то че си бях луда глава, бях си...) ... и от там така се развиха нещата. Беше се породила някаква ревност от моя страна. Че дори, де да знам дали няма да е пресилено да го кажа, ама и някаква омраза! Е, поне тогава си мислех така. Сега, разбира се всичко между мен и сестра ми е ОК.
Успокой си нервите и знай, че това е временно, знай също, че нещо го е породило това отношение между децата ти. Във моя случай ти казах каква беше причината ... ревност.
Преходно е! Споко!
П.П. Пропуснах да ти кажа, че учихме във едно и също училище и там я наблюдавах из късо, не давах някой да я закачи или косъм да падне от главата и!
Дразгите бяха само в къщи!
Все нея я тачиха, а аз все бях магарето (то че си бях луда глава, бях си...) ... и от там така се развиха нещата. Беше се породила някаква ревност от моя страна. Че дори, де да знам дали няма да е пресилено да го кажа, ама и някаква омраза! Е, поне тогава си мислех така. Сега, разбира се всичко между мен и сестра ми е ОК.
Успокой си нервите и знай, че това е временно, знай също, че нещо го е породило това отношение между децата ти. Във моя случай ти казах каква беше причината ... ревност.
Преходно е! Споко!
П.П. Пропуснах да ти кажа, че учихме във едно и също училище и там я наблюдавах из късо, не давах някой да я закачи или косъм да падне от главата и!
Дразгите бяха само в къщи!
И у нас е същото - между големият и дъщерята...Незнам защо ,но и двамата идеално се понасят с дребният......Обаче по-големите - куче и котка.......Обаче при нас е двупосочна улица - перченето е взаимно!
Приказки, приказки, мърморене и пак мърморене, наказания и пак наказания....няма да им се дам така лесно, както те смятат! Чии нерви са по-здрави ще видим! Но...вече ги оставям сами да се оправят! Не им обръщам внимание, калих си нервите, като им дам напр. за задача да си помагат един на друг и имам успех! големият се грижи и помага за ученето на дъщерята, а дъщерята помага на големият напр. като му оправи стаята...Какво да се прави - бартер! Пропуснах - много се обичат, независимо от всичко! Знам го със сърцето си! Да са ни живи и здрави!
Приказки, приказки, мърморене и пак мърморене, наказания и пак наказания....няма да им се дам така лесно, както те смятат! Чии нерви са по-здрави ще видим! Но...вече ги оставям сами да се оправят! Не им обръщам внимание, калих си нервите, като им дам напр. за задача да си помагат един на друг и имам успех! големият се грижи и помага за ученето на дъщерята, а дъщерята помага на големият напр. като му оправи стаята...Какво да се прави - бартер! Пропуснах - много се обичат, независимо от всичко! Знам го със сърцето си! Да са ни живи и здрави!
миналата година беше ад-каката и баткото дори се бяха гонили с ножове!средният вечно се чувства пренебрегнат/за едно е малък,за друго е голям/но сега е спокойно,,,е понякога за компютъра се карат-но имат лимит*за тях по час за мама два!
Хе, Елеонора, не съм искала да те връщам в детсвото ти - честно.Лошото е,че ме е страх да не се получи точно както ти го описваш - ревности, омраза и т.н., но в същото време ми е ясно, че е е неизбежно 
. Твърде е вероятно по някакъв начин да ревнува, колкото и да се старая да не го предизвиквам. Най-малкото защото изискванията ми към каката са по-големи от тези към малката.И то не защото едната обичам повече - просто възрастта им го предполага, ама върви обяснявай 
Как да карам дребното да измие една-две чинии, като ме е страх, че ще има жертви....Говоря...лошото е, че си говоря сама май... Аз самата съм по-малкото дете - имам батко с три години по-голям. Колко мъмреки е отнесъл завалията - не помня, но и аз също много съм омърморвана. Евалла на мама и тате - и двамата с брат ми не сме цветета за мирисане, но тези хора успяваха да се справят с нас без много дрязги, без много крясъци - со кротце и благо. Шамари не съм яла никога. Е, един - два пъти , но като тийнка(16-17 годишна) и още ги помня 
Надявам се само с времето всичко между тях да се изглади 
. Твърде е вероятно по някакъв начин да ревнува, колкото и да се старая да не го предизвиквам. Най-малкото защото изискванията ми към каката са по-големи от тези към малката.И то не защото едната обичам повече - просто възрастта им го предполага, ама върви обяснявай Как да карам дребното да измие една-две чинии, като ме е страх, че ще има жертви....Говоря...лошото е, че си говоря сама май... Аз самата съм по-малкото дете - имам батко с три години по-голям. Колко мъмреки е отнесъл завалията - не помня, но и аз също много съм омърморвана. Евалла на мама и тате - и двамата с брат ми не сме цветета за мирисане, но тези хора успяваха да се справят с нас без много дрязги, без много крясъци - со кротце и благо. Шамари не съм яла никога. Е, един - два пъти , но като тийнка(16-17 годишна) и още ги помня Надявам се само с времето всичко между тях да се изглади