Не по никакъв начин не контактуват децата с онази...те и не знаят, че баща им е с друга жена ...така сме се разбрали с него, че няма нужда децата да виждат и знаят и това, но не знам по-нататък как ще е. За мен това би било най-тежкото и болно, защото я познавам тази жена и съм меко казано отвратена от нея като човек.
- Публикувана: 3 май 2005, 19:25 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2019, 15:43 ч.
Кои са самотните родители?
Чак да хукне след мен не вярвам. По скоро всеки ще си продължи по пътя, е той и без това неговия път е ясен, но моя хич не е.
Светулчица, той наистина е нахално егоистичен тип, който мисли само за себе си. Това не му е първият случай.
Пропуснах да кажа, че преди мен е имал семейство и син(разбира се, връзката ми се него е започнала много след като са се разделили). Та там е направил същото, намерил любовница и тръгнал да заживява с нея, но не издържали дълго заедно. След като се върнал вече нямал семейство и продължил да търси следващата.
Когато станахме гаджета аз бях 20додишна. Незнам как ме успиваше с приказки и внимание, всичко беше като в приказките. Заживяхме заедно 12год. и ни се роди детето, поизкарахме още 2год и всичко отново се срути. Той самият не знае какво иска. Дали да бъде семеен или свободен женкар. Струвами се иска да е и в двете роли. А да не говорим че с детето няма никакво отношение като баща.
Светулчица, той наистина е нахално егоистичен тип, който мисли само за себе си. Това не му е първият случай.
Пропуснах да кажа, че преди мен е имал семейство и син(разбира се, връзката ми се него е започнала много след като са се разделили). Та там е направил същото, намерил любовница и тръгнал да заживява с нея, но не издържали дълго заедно. След като се върнал вече нямал семейство и продължил да търси следващата.
Когато станахме гаджета аз бях 20додишна. Незнам как ме успиваше с приказки и внимание, всичко беше като в приказките. Заживяхме заедно 12год. и ни се роди детето, поизкарахме още 2год и всичко отново се срути. Той самият не знае какво иска. Дали да бъде семеен или свободен женкар. Струвами се иска да е и в двете роли. А да не говорим че с детето няма никакво отношение като баща.
Ясно, той си е пеперудка и си лети от цвят на цвят.Хубаво, била си млада, влюбена, но защо още страдаш по него не разбирам.
Какво е отношението му към сина му? Ако не мконтактува с него това би ми светнало веднага червен светофар, че този мъж не е за семейство.
При нас малката от смото начало общува и с двамата. Нямам намерение да крия - това са нещата от живота. За щастие тя я обича и се държи добре с нея, та когато се връща от баща си е щастлива, а не разстроена или объркана, че малко ли такива случаи има. Е, няма как да я поканя на РД на дъщеря ми, но не виждам причина тя да спре да общува с жената до баща си. Ако някой ден и аз имам човек до себе си (въпреки, че не искам, не искам затварям вратата на 100%), също бих искала подобно отношение. Както и от нейна, така и от негова страна. Всъщност, ако няма подобно отношение към дъщеря ми едва ли ще го държа
.
И моят си беше намерил една млада девойка...но аз я познавах (бегло) и му казах, че няма да го бъде това, което си мисли, а той не и не... и една вечер, след поредната им среща се оказа, че съм права 
девойката му казала, че не иска нищо сериозно Тогава той започна да размишлява ще го бъде или не това между нас и аз му казах, че най-добре е да се разделим временно и после да видим...но държах раздялата да е с "брачен договор" (т.е. да се уговорим писмено при окончателна раздяла какво ще стане); той не се съгласи на това и тогава му казах, че щом не иска така ще се разделим официално...Все още няма "нова звезда" и даже понякога ми се струва, че му се иска да се върне, но...не му стиска...а и "мама и тати" не дават... На мен пък взе, че ми хареса да си живея сама и да не се притеснявам, че няма нищо за вечеря (примерно) или че не е изчистено, подредено и т.н. и хич не бързам и не искам да си търся някой
девойката му казала, че не иска нищо сериозно Тогава той започна да размишлява ще го бъде или не това между нас и аз му казах, че най-добре е да се разделим временно и после да видим...но държах раздялата да е с "брачен договор" (т.е. да се уговорим писмено при окончателна раздяла какво ще стане); той не се съгласи на това и тогава му казах, че щом не иска така ще се разделим официално...Все още няма "нова звезда" и даже понякога ми се струва, че му се иска да се върне, но...не му стиска...а и "мама и тати" не дават... На мен пък взе, че ми хареса да си живея сама и да не се притеснявам, че няма нищо за вечеря (примерно) или че не е изчистено, подредено и т.н. и хич не бързам и не искам да си търся някой
На мен пък взе, че ми хареса да си живея сама и да не се притеснявам, че няма нищо за вечеря (примерно) или че не е изчистено, подредено и т.н. и хич не бързам и не искам да си търся някой
и хич не бързам и не искам да си търся някой Мдааа, и аз така. А БНД дори готвеше
Това как да е, така или иначе готвя постоянно за мен и детето (държа да се храни с ядене), ама да ми се размотава някой си наоколо и да се съобразявам с него не ми се нарави
Моя се сети, че е сгрешил чак след една година и то когато започнах да се виждам с друг човек...
Сега е по-нисък от тревата и като говори с мен мед му капе от устата.😅
Преди му дай само партита и децата видиш ли имали нужда само от кеш, а сега всеки ден иска да ги взема...нещо бащинското му чувство се пробуди..
Да обаче новия ми човек, с който не живеем заедно, даже се срещаме инкогнито, защото дъщеря ми ме ревнува от него а и не мисля че съм готова за нова връзка..та той се дразни че с бивчия сме близки, т.е че си говорим и той идва и т.н.Аз имам чувства към този мъж. ..но той НЕ иска да е "за свободното ми време"....та сега не знам как да постъпя...уффф. На всичкото отдолу, работя на две места и едва имам време за децата, а камоли за мъже...но не искам да го изпускам...ако пък е голямата ми любов!!!??? 💏
Сега е по-нисък от тревата и като говори с мен мед му капе от устата.😅
Преди му дай само партита и децата видиш ли имали нужда само от кеш, а сега всеки ден иска да ги взема...нещо бащинското му чувство се пробуди..
Да обаче новия ми човек, с който не живеем заедно, даже се срещаме инкогнито, защото дъщеря ми ме ревнува от него а и не мисля че съм готова за нова връзка..та той се дразни че с бивчия сме близки, т.е че си говорим и той идва и т.н.Аз имам чувства към този мъж. ..но той НЕ иска да е "за свободното ми време"....та сега не знам как да постъпя...уффф. На всичкото отдолу, работя на две места и едва имам време за децата, а камоли за мъже...но не искам да го изпускам...ако пък е голямата ми любов!!!??? 💏
А пък вижте моя БНД какво ми написа миналата неделя:
Че хората пораствали не само на височина и възраст, но и на духовност и мислене.
Изреди хубавите ни години и колко мн сме се обичали и било взаимно.
После изреди и проблемите ни.
И така всичко изреди.
Написа, че старите хора казвали че където е текло пак ще тече.
Че любовта ни била като река, но ние сме започнали да хвърляме клони и кал в реката
И накрая реката почти пресъхнала.
И че и двамата вместо да започнем да махаме клоните с компромиси, жертви ние не сме направили нищо.
Не сме давали и сме били наранени.
И така
И..
Как човек като силно страдал разбирал всичко това.
Той страдал сега, аз също.
Той много бил мислил и мн неща научил.
На което аз нищо не отговорих, защото дори не бях наясно иска ли на мен да каже нещо или по принцип си говори, че си е извадил изводи занапред и той днес пак писа:
Незнам, но според мен не си разбрала написаното от мен за да не ми отговориш вече цяла седмица! Другото да питам за утре за децата?
И на това нищо не отговорих той как си мисли, че така може да се държи с мен живее си с друга казва, че я обича и тя него казва ми , че и аз ще срещна друг мъж и после това. Луда работа!
Писах му само за децата утре да ги вземе да се видят и така.
Обърках се тотално, но и той се е объркал май.
Че хората пораствали не само на височина и възраст, но и на духовност и мислене.
Изреди хубавите ни години и колко мн сме се обичали и било взаимно.
После изреди и проблемите ни.
И така всичко изреди.
Написа, че старите хора казвали че където е текло пак ще тече.
Че любовта ни била като река, но ние сме започнали да хвърляме клони и кал в реката
И накрая реката почти пресъхнала.
И че и двамата вместо да започнем да махаме клоните с компромиси, жертви ние не сме направили нищо.
Не сме давали и сме били наранени.
И така
И..
Как човек като силно страдал разбирал всичко това.
Той страдал сега, аз също.
Той много бил мислил и мн неща научил.
На което аз нищо не отговорих, защото дори не бях наясно иска ли на мен да каже нещо или по принцип си говори, че си е извадил изводи занапред и той днес пак писа:
Незнам, но според мен не си разбрала написаното от мен за да не ми отговориш вече цяла седмица! Другото да питам за утре за децата?
И на това нищо не отговорих той как си мисли, че така може да се държи с мен живее си с друга казва, че я обича и тя него казва ми , че и аз ще срещна друг мъж и после това. Луда работа!
Писах му само за децата утре да ги вземе да се видят и така.
Обърках се тотално, но и той се е объркал май.
Да се представя и аз. Ако в детайли трябва да опиша как и какво, бихте ме посрещнали със съжаление, а аз съм горд човек и достатъчно ме подтиска това, че близките ми го правят. Накратко - имах дългогодишна връзка с един мъж, единствения, когото съм обичала. След доста години заедно и препятствия имаше голям период, в който бяхме разделени, дори уж всеки продължи напред. Но всъщност вътрешно знаехме, че и двамата бленуваме един ден да сме заедно и да създадем един малък човек, който да осмисли всички изпитания и прочие. При последната ни среща имахме отново лош спор, в който аз изрекох доста кофти неща. Не успях да се извиня и да кажа, че го обичам, защото малко след това почина. От родителите му, които обичам като мои родни след време разбрах, че си е пускал изследвания и е разбрал скоро преди да почине, че не може да съдаде деца.
Няма да ви обяснявам през какъв ад минах и колко усилия ми костваше да продължа да живея нормално. Но не допуснах мъж до себе си в истинския смисъл. Имах две чисто физически връзки, които самата аз прекратих, защото се насилвах сякаш и се чувствах виновна. Да, но съдбата обича да си прави шеги и разбирам, че съм бременна от човек, който вече повече от два месеца не съм чувала и виждала. Човек, който сме имали 2,3 вечери и нищо повече. Бременността ми тръгна цветна , аз слабееех много и в действителност ми дойде като гръм от ясно небе. Потърсих контакт с човека не защото искам да се омъжа за него или искам да ми издържа детето, а защото прецених, че трябва да знае, че на една педя ръка разстояние след време ще има човек, носещ неговата кръв. Съответно чух най-лошите думи, категорично отказа да ми вярва, че е негово, да се спасявам и никога да не го безпокоя. Така и направих. След месеци сълзи, обвинения и страх, вече се чувствам добре. Знам, че няма да ми е лесно, защото съм сама. Ще има много хора, които ще ме укоряват и сочат с пръст. Има много любопитни хора, които не са ме виждали от мнооого врееме с мъж и съответно на мой гръб ще има доста сензации и сценарии. Но наистина имам вярата, че ще се справя и ще отгледам детето си достойно. Страдам, че загубих любовта на живота си, но явно няма случайни неща. Сега очаквам втората си истинска любов.
Благодарна съм на много от потребителите в този раздел. Вие не ме познавате, но през тези тежки месеци ви четох и знам на всеки един историята. Благодарение на вас намерих силата и куража, че ще се справя. Вашият пример ме накара да напиша всичко това.
Бъдете благословени и все така борбени. Един ден децата ви ще са много горди с вас
Няма да ви обяснявам през какъв ад минах и колко усилия ми костваше да продължа да живея нормално. Но не допуснах мъж до себе си в истинския смисъл. Имах две чисто физически връзки, които самата аз прекратих, защото се насилвах сякаш и се чувствах виновна. Да, но съдбата обича да си прави шеги и разбирам, че съм бременна от човек, който вече повече от два месеца не съм чувала и виждала. Човек, който сме имали 2,3 вечери и нищо повече. Бременността ми тръгна цветна , аз слабееех много и в действителност ми дойде като гръм от ясно небе. Потърсих контакт с човека не защото искам да се омъжа за него или искам да ми издържа детето, а защото прецених, че трябва да знае, че на една педя ръка разстояние след време ще има човек, носещ неговата кръв. Съответно чух най-лошите думи, категорично отказа да ми вярва, че е негово, да се спасявам и никога да не го безпокоя. Така и направих. След месеци сълзи, обвинения и страх, вече се чувствам добре. Знам, че няма да ми е лесно, защото съм сама. Ще има много хора, които ще ме укоряват и сочат с пръст. Има много любопитни хора, които не са ме виждали от мнооого врееме с мъж и съответно на мой гръб ще има доста сензации и сценарии. Но наистина имам вярата, че ще се справя и ще отгледам детето си достойно. Страдам, че загубих любовта на живота си, но явно няма случайни неща. Сега очаквам втората си истинска любов.
Благодарна съм на много от потребителите в този раздел. Вие не ме познавате, но през тези тежки месеци ви четох и знам на всеки един историята. Благодарение на вас намерих силата и куража, че ще се справя. Вашият пример ме накара да напиша всичко това.
Бъдете благословени и все така борбени. Един ден децата ви ще са много горди с вас
Муня, добре дошла и тук 
Лека и спокойна бременност, само по-внимателно с маските за коса да не вземе да навредиш на бебчо
Нямам думи, с които да изразя съжалението си от живота ти, вярвай, че няма случайни неща и това, което е в теб може би е изпратено от твоя човек да те закриля и да те научи да бъдеш по-силна уверена и добра. Едно дете това прави!
Колкото до онзи, радвай се, че така ти е отговорил. Не ви трябва, нито на теб, нито на детето такъв човек в живота ви. Пък и да се съобразявате. Хубаво си направила, че си го информирала, оттам насетне да се оправя. По-добре далеч. Ще се справиш самичка, а хората нека си приказват. Ти не живееш за тях, тъй че хич да не ти пука. Важно е само с детето да сте живи и здрави.
Лека и спокойна бременност, само по-внимателно с маските за коса да не вземе да навредиш на бебчо
Нямам думи, с които да изразя съжалението си от живота ти, вярвай, че няма случайни неща и това, което е в теб може би е изпратено от твоя човек да те закриля и да те научи да бъдеш по-силна уверена и добра. Едно дете това прави!
Колкото до онзи, радвай се, че така ти е отговорил. Не ви трябва, нито на теб, нито на детето такъв човек в живота ви. Пък и да се съобразявате. Хубаво си направила, че си го информирала, оттам насетне да се оправя. По-добре далеч. Ще се справиш самичка, а хората нека си приказват. Ти не живееш за тях, тъй че хич да не ти пука. Важно е само с детето да сте живи и здрави.
Здравейте ! Ама как няма един регистрирал се тук мъж като самотен родител !
Не мога да разбера какво им става на мъжете в днешно време !
Така... Та да се представя и аз , майка на две момчета на 6 и на 4 години .
Омъжих се бременна в 4ти месец , родих първото си дете на 26г. , качих бая килограми , всичко изглеждаше и вървеше добре . Когато синът ми навърши годинка , започнаха скандали с неуточнен произход :с:
и разбрах че съм отново бременна , бях притеснена , но за мен е равностойно на убийство премахването на плода. Свекървата се намеси много - още от началото .. уж добронамерена , а аз я допуснах , а после палачинката се обърна и го настройваше против НАС ...
Скандали всякакви - от глупави по-глупави , усещах и виждах голяма натрупана и вменена злоба и агресия към мен , а аз логично избягвам скандалите - когато сме с децата си мълчах като пукал .
Когато Големият беше на 3 , а малкият на 2 - той се изнесе от апартамента .
Аз без работа , изцяло отдадена на децата и дома, без изградена кариера , изведнъж се озовах сама . Поиска развод , като документацията дойде при мен почти с година закъснение . Искаше аз да поема родителските права , да напусна апартамента му , а ако съда ни остави там да му плащам НАЕМ , също да ги вижда минимално през месеца . ?!
На ум ми идва - както и всичко което изчетох до тук в форума , как може да съществуват такива хора ?!
Така ... Като ме видеха дори в рейса хората ми подаваха ръка , а от собствената им рода - НИЩО !
Пускаше ми издръжка на дете всеки месец и смяташе , че се е разписал .
Както и да е , аз продължавам да си ги гледам сама , а след всичките безумни искания за наем - съдът ми определи право на ползване до 18г навървени на дете .
Обичам ги и си прекарваме прекрасно времето , почти не излизам , изцяло съм с тях , той ги взима 2 уикенда в месеца . Разходите са им доста по-големи от издръжката .
Направо акъла не ми побира - как човек би могъл да се лиши от ДЕЦАТА СИ , това е БЕЗУМСТВО .
Внасят огромна радост в живота ми и се чувствам пълноценна майка . Всеки божи ден им повтарям колко много ги обичам .
Благодаря на подкрепата на родителите ми , които въпреки че живеят на друго място ме подкрепят доста финансово . По-добре да живеят само с мен , без скандали , дори има нещо което регистрирам - от както бившият се изнесе децата спряха да се разболяват .
Не мога да разбера какво им става на мъжете в днешно време !
Така... Та да се представя и аз , майка на две момчета на 6 и на 4 години .
Омъжих се бременна в 4ти месец , родих първото си дете на 26г. , качих бая килограми , всичко изглеждаше и вървеше добре . Когато синът ми навърши годинка , започнаха скандали с неуточнен произход :с:
и разбрах че съм отново бременна , бях притеснена , но за мен е равностойно на убийство премахването на плода. Свекървата се намеси много - още от началото .. уж добронамерена , а аз я допуснах , а после палачинката се обърна и го настройваше против НАС ...
Скандали всякакви - от глупави по-глупави , усещах и виждах голяма натрупана и вменена злоба и агресия към мен , а аз логично избягвам скандалите - когато сме с децата си мълчах като пукал .
Когато Големият беше на 3 , а малкият на 2 - той се изнесе от апартамента .
Аз без работа , изцяло отдадена на децата и дома, без изградена кариера , изведнъж се озовах сама . Поиска развод , като документацията дойде при мен почти с година закъснение . Искаше аз да поема родителските права , да напусна апартамента му , а ако съда ни остави там да му плащам НАЕМ , също да ги вижда минимално през месеца . ?!
На ум ми идва - както и всичко което изчетох до тук в форума , как може да съществуват такива хора ?!
Така ... Като ме видеха дори в рейса хората ми подаваха ръка , а от собствената им рода - НИЩО !
Пускаше ми издръжка на дете всеки месец и смяташе , че се е разписал .
Както и да е , аз продължавам да си ги гледам сама , а след всичките безумни искания за наем - съдът ми определи право на ползване до 18г навървени на дете .
Обичам ги и си прекарваме прекрасно времето , почти не излизам , изцяло съм с тях , той ги взима 2 уикенда в месеца . Разходите са им доста по-големи от издръжката .
Направо акъла не ми побира - как човек би могъл да се лиши от ДЕЦАТА СИ , това е БЕЗУМСТВО .
Внасят огромна радост в живота ми и се чувствам пълноценна майка . Всеки божи ден им повтарям колко много ги обичам .
Благодаря на подкрепата на родителите ми , които въпреки че живеят на друго място ме подкрепят доста финансово . По-добре да живеят само с мен , без скандали , дори има нещо което регистрирам - от както бившият се изнесе децата спряха да се разболяват .
и аз не проумявам как бащите спокойно могат да живеят без децата си и как те не са най-важното в живота им или е така само на думи не и на дела...но изглежда бащите не са като майките просто са други същества...дори не осъзнават колко губят и пропускат.
БНД не ги виждал от НГ, превежда значителна сума пари всеки месец и това е всичко.
Ще напуска страната скоро, ще работи в Англия, за да им осигури добро образование - по негови думи.
На мен ми е трудно да проумея как е възможно да не ги вижда и да няма интерес да ги види изобщо?!?
Лъки поне финансово те подкрепя ! Радвай се !
Иначе е малоумщина ... не ми побира главата защо се отнасят по този начин . Някои думи като "ЧОВЕЧНОСТ" и "ДОБРОТА" не всички хора познават . На децата мъчно ли им е?
Все си мисля , е е по-добре така , защото при мен - взима ги 2 пъти уикенда но децата усещат че е по задължение и това ги натъжава понякога .
Иначе е малоумщина ... не ми побира главата защо се отнасят по този начин . Някои думи като "ЧОВЕЧНОСТ" и "ДОБРОТА" не всички хора познават . На децата мъчно ли им е?
Все си мисля , е е по-добре така , защото при мен - взима ги 2 пъти уикенда но децата усещат че е по задължение и това ги натъжава понякога .
Благодаря за топлото посрещане! Светулчица, с маските спрях в момента, в който разбрах, че сме двама. 
А по темата - знаете ли, нямам кой знае какъв житейски опит, но откакто спрях да търся обяснение за постъпките на хората се чувствам много по-добре. Цял живот нямаше да ми стигне да си обясня как може да не искаш да видиш детето си. Моят случай е по-различен, защото с този човек нямах връзка, не е до мен по време на бременността, няма да бъде и в първите моменти. Реално това са супер непознати усещания... ами тези, които са искали, мечтали да бъдат бащи, присъствали са на раждането, чували са първите думи на детето и т.н., после как изведнъж изчезват и се задоволяват с виждане само на празници? Боже, аз кучето ми 1 седмица като не видя и се поболявам.....
Поклон пред всички вас за избора, който сте направили. Не искам да се повторя, но точно вашите истории ми дават сили да се боря.
А по темата - знаете ли, нямам кой знае какъв житейски опит, но откакто спрях да търся обяснение за постъпките на хората се чувствам много по-добре. Цял живот нямаше да ми стигне да си обясня как може да не искаш да видиш детето си. Моят случай е по-различен, защото с този човек нямах връзка, не е до мен по време на бременността, няма да бъде и в първите моменти. Реално това са супер непознати усещания... ами тези, които са искали, мечтали да бъдат бащи, присъствали са на раждането, чували са първите думи на детето и т.н., после как изведнъж изчезват и се задоволяват с виждане само на празници? Боже, аз кучето ми 1 седмица като не видя и се поболявам.....
Поклон пред всички вас за избора, който сте направили. Не искам да се повторя, но точно вашите истории ми дават сили да се боря.
при нас ги взима почти всеки уикенд събота и неделя за през деня за по 4-5 часа, през седмицата нищо...изглежда трябва да се радвам,че и толкова ги взима...иначе пари дава колкото сме се разбрали и на време всеки месец...но за мен и това не е нормално...аз не бих могла и 2дни без децата си...изпускат толкова красиви моменти...животът си върви...и минава много бързо...относно децата те изглежда вече свикнаха,че тати няма да живее при тях и ще се виждат от време а време за по малко и така...поне това ме успокоява,че децата го приеха бързо
X
Реклама