Кои са самотните родители?

Супер, че са свикнали с мисълта за баща им , Яна те сигурно са малки още нали?

на 6 и 8г

Момичета, спрете да се товарите с мисли "как в възможно това или онова". Като няма нужда да вижда детето си/децата си - ок. Защо аз да се товаря с това? Проблемът си е негов. Не може насила да се накара човек да бъде внимателен, грижовен или прочее. Човек си е такъв, какъвто е.
Радвайте се, че децата са ви живи и здрави, пък пари се печелят. Не е слесно, но г.з знае 2 и 200. Важното е децата да са добре. А ако ние сме добре и те ще са така

да и аз вече напълно осъзнах,че човек не се мени какъвто е такъв и това да премисляме нещата по 1000 пъти само ние си губим времето и си вредим...трябва да се научим да изключваме негативното и да мислим само за хубавите неща и близките хора,които заслужават вниманието ни и ни обичат.

На малкия му е мъчно, дъщеря ми не показва, но сигурно и липсва и на нея, не знам...Вече година не живеем заедно с него, но все още ми е странно как така махна с ръка и отмина без следа?
Имам в живота си човек, с когото живея, децата го харесват, малкият като говори за баща си казва" другият ми татко"-т.е за него приятелят ми му е татко. Дъщеря ми ходи на психолог в началото, за да преодолее трудният период.
Като цяло те се възстановяват, аз все още се чувствам като че съм се провалила. Но най-странно ми е, че той не се обажда за да попита живи ли  са и как са?

От кога имаш нов мъж до теб? Как се намерихте? Много ми е странно и все по-странно ми става и си мисля, че аз никога няма да срещна друг мъж камо ли да живее с мен и децата...а бившият ти може като имаш сега нов мъж апук да не ви търси те са обидчиви егоисти.

Не го мисли баща им...още по-малко мисли,че си се провалила...нали сега иваш нова връзка предполагам си щастлива а и децата щом го приемат всичко е чудесно.

О, той е нов-стар, стара любов, точно преди да се омъжа имахме много силен романс, но той не беше готов за деца и се разминахме тогава. Сега като се чухме след 12 години мълчание, ми вдигна телефона с думите: много те обичам-и така...Не се притесни от децата, казва, че са негови и наистина не ги лишава от време и внимание.

леле каква приказка много хубаво късметлийка си можеше вече да те е разлюбил,но човекът те е чакал 

Здравейте и от мен. На 29 от Бургас. Имам прекрасен малък син на 1 год.и 2 месеца. Напуснах..По скоро избягах от баща му когато беше на 9 месеца по ред причини. В началото се обаждаше за да ме върне с лъжите си,но когато разбра ,че няма да се върна спря да се интересува от детето. Все още не мога да го разбера това...А уж го обичаше...собствения си син да не го интересува...наистина за мен немислимо. Както и да е сега съм при родителите ми и се чувстваме много добре. Надявам се повече никога да не го видя отново. Пари не е давал никога...

Момичета, минала съм през подобна на вашите истории - преди 6 години. Бях омъжена от 11 години, с три малки деца, на 11, на 6 и третото бебе на 7 месеца. Като през въпросните години с бившия сме си живяли съвсем добре, без скандали и т.н. Ноооо човекът се увлече уж по йога , срещна някаква много духовно извисена йогиня - веганка  и залитна като невидял. На мен ми се наложи да се спасявам с развод, ей така, без дори за секунда да съм си мислела преди това дори за раздяла. Стана съвсем друг човек, лъжеше буквално за всичко, не се прибираше изобщо и за капак й направи ресторант с нашите семейни пари. Колкото и да казват да не се срещаш с другата жена, аз все пак го направих да разбера тя на какъв акъл е, все пак всичко ми беше заложено на карта. Освен три деца, с бившия имахме и обща работа. Та жената любезно ми заяви, че дечицата ми си имали своята карма и щели да пораснат и с баща си, и без него А с нея той бил имал кармична връзка от минал живот и заедно щели да извършат велики дела....  Та като чух тези глупости, разбрах, че спасение няма и и двамата са без грам акъл и се разведох. На семейство не сме си играли след нейната поява, дори заради трите ни деца. Имаше само един кошмарен период, в който 6 месеца живяхме като съквартиранти, докато аз осъзная и приема, че наистина мъжа ми ходи с друга. Дотогава толкова захлупен вид даваше, че никога не бях подозирала, че в него се крие такъв Дон Жуан  Иначе той никога не си призна, че има връзка с нея - твърдеше, че само пият заедно чай, понеже имали духовна връзка и аз съм луда  В същото време организираше майстори и движеше направата на ресторанта им.

Реших да пиша тук, защото много ми стана мъчно за klarins, която написа, че всеки понеделник се правят на семейство  Това е ужасно! Не мислете, че е добро и за детето! На никое дете не му е добре майка му да се срива след всяка подобна вечер или да има напразните надежди, че с бащата пак ще са семейство. Не може да има никакво семейство след подобно предателство! Но всеки трябва да се спасява сам, психолози и близки само помагат, решението ти идва отвътре.

Аз се спасих, като си забраних повече да мисля за миналото, за бившия и т.н. Почнах да спортувам, да излизам с всякакви стари и нови познати, водила съм и децата къде ли не с мен. Щом се сетех за бившия или йогинята, просто си казвах - добре, че се спасих  - и толкова. Сега вече от почти 3 години съм омъжена за нов човек. За късмет наскоро съдбата ни зарадва и с бебе, макар лекарите да не ни даваха никакъв шанс.

Вярвайте в себе си - няма кой друг да ви помогне, освен вие самите! Не се правете и излишно на семейство при влошени отношения - това може да ви разболее. Аз самата докато живяхме като съквартиранти, стигнах до нещо като булимия, не можех да се храня, но ако все пак хапна нещо, после го повръщах. И днес ще кажа пак - добре, че бързо се спасих! Не губете време и вие 

Бианка, моята история е близка с твоята.. И аз съм с 3 деца на 7, 12 и 17. Таткото ни се залюби с жената на най-добрия си приятел. Както и да е. Дълго време се криха и отричаха. После признаха, че са влюбени. Той се изправи пред мен и заяви, че тя била любовта на живота му и избирал нея! Аз изпаднах в дупка. Той се луташе и ме съжаляваше...обичал ни и двете..беше много дълъг и тежък период за мен. Даже не искаше да се изнася и ме принуди аз да искам да се преместя с децата в друг град. Той дойде да ни помогне да се настаним и да се върне...но не се върна. Ревна, че я обичал оная но не можел без децата и реши да опитаме да спасим брака си. От там се завлачиха тежките месеци, в които и двамата в депресия-той по-тежка..Аз го чаках да се бори за мен след като ме уби...а той пък нали се беше отказал от любовта си, очакваше аз да се боря и да оценя саможертвата му.. Той през цялото време докато уж искаше да спасим брака си поддържаше контакт с любовта си и й казваше колко я обича и му липсва и колко бил далеч... ...и така нищо не стана. Аз не издържах на този цирк и поисках да се изнесе. Последваха обвинения, че сме дошли на майната си и сме зарязали там хубава работа, къща и положение, за да започнем наново тук и нищо не се получавало...и така...От тогава минаха почти две години. Той още е тук. Разбираме се..Минаха периодите на караници и разправии. Аз се виждам с друг мъж...Не мога още да кажа, че съм нормален човек...все още се чувствам осакатена...Новия мъж до мен е различен...много е добър, обожава децата и семейството...Иска сериозна връзка, че даже и дете, но мен мн ме е страх.. Много се радвам за теб, Бианка че си успяла да намериш щастието! Желая ви късмет и Любов!  

Здравейте. Да се представя и аз. На 37год съм. Имам прекрасна дъщеричка на 7 годинки. В момента е първи клас.
С баща и сме заедно от 15 години, като от 13год съвместен живот. Разделяме се поред причини. Аз се чувствам като една провалена жена. През последните 6-7 години след раждането на дъщеря ми таткото много се промени. Не бяхме правили секс с години. Никога не му изневерих. Започна да се държи зле. все повече непоносимост в ежедневието. Ден преди бъдни вечер ме удари пред дъщеря ми, която ни разтърва, заради една неизмита чиния в мивката. Отидохме при сестрите ми за седмица и отново не върнах в общото ни жилище при него.Жилището е на двамата. Продаваме го и след продажбата, ще купя нещо по-малко за мен и детето. Още на следващата сутрин детето се събуди със херпес зостер отключен от стреса.
За момента се подминаваме и чакаме продажбата.
Най-голяма ми болка е че виждам как детето се тормози.
Моля ви препоръчайте ми детски психолог. Тя е нервна, оплаква се от главоболие, хапе си устните до кръв. Не ни оставя насаме от страх, ходи като моя сянка!

Кики, понеже допускам, че в момента ти трябват пари, пробвай първоначално с училищния психолог и той ще те насочи след първи 3-4 консултации към подходящ детски психолог.

Лъки, Благодаря ти! Ще опитаме, дано се получи.