Честито на Олимпия 
- Публикувана: 4 март 2008, 18:32 ч.
- Последно мнение: 26 март 2008, 16:47 ч.
Майките, избрали да останат вкъщи
http://www.gorichka.bg/index.php?p=42&l=1&id=233
Пластелина става много хубав.За оцветител ползвах Танг вишна.
Пластелина става много хубав.За оцветител ползвах Танг вишна.
От такъв пластелин правихме миналата година фигурки. Исушихме ги на слаба фурна /може да се оставят и за няколко дни на стайна температура/. Оцветихме ги с боички и после лакирахме /безцвете лак за нокти/.
Това ни е първия опит и не са много красиви, но идеята ....
http://keep4u.ru/full/080321/3ce9606ce249d19284/jpg
http://www.gorichka.bg/index.php?p=42&l=1&id=233
Пластелина става много хубав.За оцветител ползвах Танг вишна.
Пластелина става много хубав.За оцветител ползвах Танг вишна.
Това ни е първия опит и не са много красиви, но идеята ....
http://keep4u.ru/full/080321/3ce9606ce249d19284/jpg
Как да не са много красиви? Направо са чудесни
И ние ще изпробвваме пластелина още днес.
Здравейте и от мен!
Темата е страхотна, както и вие! Тези терзания, че не работя са на дневен ред и бая ме измъчват. Да гледам дъщеря си е удоволствие за мен! Не знам как да го определя, но преди да прочета написаното от вас си мислех колко съм безполезна и че другите ме упрекват, че не върша нищо. Е, никой важен за мен не ме упреква наистина! А то не е мързел да си гледаш детето 24 часа в денонощието, да чистиш, готвиш, пазаруваш... Моя ден е посветен на Маги и когато мъжа ми се прибере вечерта да е сготвено, дома ни уютен. Но вината ме гризе- не работя, не изкарвам пари. Защо трябва да се чувствам безполезна?! И накрая открих- защото не правя нищо за себе си! Дори вечерята я правя само за мъжа ми, защото от умора нямам апетит. Умора от мисли, че съм безполезна. Реших да изкарам шевната машина и пак да започна да шия! Така хем ще правя това, което харесвам, хем ще изкарам някой лев
Ще го направя още днес, но първо имам да свърша малко работа 
Лек, успешен и приятен ден!
Темата е страхотна, както и вие! Тези терзания, че не работя са на дневен ред и бая ме измъчват. Да гледам дъщеря си е удоволствие за мен! Не знам как да го определя, но преди да прочета написаното от вас си мислех колко съм безполезна и че другите ме упрекват, че не върша нищо. Е, никой важен за мен не ме упреква наистина! А то не е мързел да си гледаш детето 24 часа в денонощието, да чистиш, готвиш, пазаруваш... Моя ден е посветен на Маги и когато мъжа ми се прибере вечерта да е сготвено, дома ни уютен. Но вината ме гризе- не работя, не изкарвам пари. Защо трябва да се чувствам безполезна?! И накрая открих- защото не правя нищо за себе си! Дори вечерята я правя само за мъжа ми, защото от умора нямам апетит. Умора от мисли, че съм безполезна. Реших да изкарам шевната машина и пак да започна да шия! Така хем ще правя това, което харесвам, хем ще изкарам някой лев
Ще го направя още днес, но първо имам да свърша малко работа Лек, успешен и приятен ден!
честоти бебче на мама олимпиа
мойте зверчета спят, но скоро очаквам включване. започнах да си кяна познатите нагости вече и да излизам доста по често с голямото дете, та се чувствам доста щастлива. а пък ако измисля и как да не работя оттук насетне цена няма да имам
весел ъикенд на всички ние ще сме по магазините а в неделя на витоша !
мойте зверчета спят, но скоро очаквам включване. започнах да си кяна познатите нагости вече и да излизам доста по често с голямото дете, та се чувствам доста щастлива. а пък ако измисля и как да не работя оттук насетне цена няма да имам
весел ъикенд на всички ние ще сме по магазините а в неделя на витоша !
а, за вас ли ставало дума да ви приемем на плейгрупата? предлагам да идвате по 2-3 на плейгрупите, ако ви интересуват; иначе ако искате в тази групичка да се видите - ще направим среща в друг ден. Добре дошли сте всички, но за децата е по-добре да не са повече от 10тина, иначе става лудница. А нашата агитка вече е голяма и така.
Та предложението ми е: във вторник можете да дойдете с по-малки дечица - до 3 г. примерно; а ако се намерят желаещи с по-големи деца (над 3) - сряда или четвъртък. Мястото е Барбарони, бл. 17 в Белите брези. Събираме се между 10:30 и 11 и стоим до към 12:30 - 1 ч. Но ще помоля chatpatka да организира нещата и да ми каже, ако се съберат желаещи за друг ден.
Та предложението ми е: във вторник можете да дойдете с по-малки дечица - до 3 г. примерно; а ако се намерят желаещи с по-големи деца (над 3) - сряда или четвъртък. Мястото е Барбарони, бл. 17 в Белите брези. Събираме се между 10:30 и 11 и стоим до към 12:30 - 1 ч. Но ще помоля chatpatka да организира нещата и да ми каже, ако се съберат желаещи за друг ден.
Толкова много, но благородно завиждам на тези, които могат да шият, браво на теб
Днес имам поетична настройка.
За всички мами, които имат терзания :
Заета мама
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
За всички мами, които имат терзания :
Заета мама
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"