за раждането - аз съм страшно доволна от него и не чак толкова от грижите след това, ноо тук е различно - има само една болница, в която се ражда. секциото - първо в стаята, където после си стоях до края, ми сложиха разните му абокати, системи и т.н. (гадно е), после с един инвалиден стол до операционната. мъжа ми не го пуснаха докато ме подготвяха там, чак като започнаха вече. там малко ме хвана шубето, защото много хора, едно ужасно студено, малко като на филм ми беше сложиха спиналната упойка - никак не е гадно, мааалко пари, но изобщо не боли! и ме сложиха да легна, краката ми взеха да изтръпват и анестезиоложката взе да пробва с едно ледено парче къде усещам. накрая и на корема не усещах студа и явно тогава са започнали. за мен най-странното беше, че всъщност усета за допир и натиск си остава, само болката не се усеща... много интересно и така, таткото дойде тогава, в един момент ми стана лошо и анестезиоложката ми би някакви инжекции, и после ми дадоха Петър - направо върху мен, увит криво-ляво в една пелена после го взеха и таткото отиде с него в Нърсърито, където го мерили, къпали, чистили, а той правил снимки за мен най-кошмарния момент в цялата история май ще си остане излизането от упойка, защото си мислех, че никога няма да си чувствам краката отново и пощръклях нещо в стаята за възстановяване и ако имам някога второ, ще се замисля за упойката но аз малко бавничко излязох, та не съм показателен случай. после ме закараха в стаята, където отначало ме приеха и си спах доста дълго, бебето беше в Нърсърито с таткото. на 4-тия час дойдоха да ме раздвижват и тогава не мога да кажа, че много ме е боляло, защото упойката и морфина държат 24 часа - по-скоро беше парене, доста силно и неприятно, но търпимо. екшънът е на следващия ден, като пусна упойката, сами Тайленол дават и тогава доста зор видях, да съм честна както и през нощите, защото бебето си го исках при мен и трябваше да ставам заради него по няколко пъти, и наистина много боли, но пък е за кратко. на 3-тия ден мисля че макар и неприятно, усещането не е кой знае какво
и така, на4-тия ден ни изписаха и сега още влизаме в ритъм, нещо не можем да установим кога и по колко да ядем, но ще се оправим
виждам, че сте писали за Пейка, аз от наша обща приятелка разбрах, че е родила момиченце, но не се знаеше още името. но мисля, че ще е в БГ засега, аз ви бях писала, че за съжаление с мъжа й имаха проблеми тук и явно все още е така, след като тя си е там, а той -тук
ами това е от мен, момичета, вижте колко успях да изпиша с една ръка, че Петър яде в другата хубав ден на всички и дано Калида разкаже мъничко също