Роси,Честит Рожден Ден!Бъди жива ,здрава и много много обичана 
- Публикувана: 20 март 2008, 16:56 ч.
- Последно мнение: 18 май 2008, 14:53 ч.
Съпруги ,чиито мъже пътуват - 5
Здравейте момичета!
Благодаря ви за милите пожелания от сърце!
Една виртуална почерпка с малко закъснение за рождения ден и за вчерашната ни годишнинa от сватбата:
Компа пак беше бъкан с вируси и беше на ремонт.После не можах да си пусна интернет и племеника ми го оправи и вече съм на линия.
Благодаря ви за милите пожелания от сърце!
Една виртуална почерпка с малко закъснение за рождения ден и за вчерашната ни годишнинa от сватбата:
Компа пак беше бъкан с вируси и беше на ремонт.После не можах да си пусна интернет и племеника ми го оправи и вече съм на линия.
Честит имен ден на всички,които празнуват днес! Бъдете живи и здрави и дълги години си носете имената със здраве!
Днес бях на покупки по Пискюлиев и пазара с близнаците. Взех им сандали за лятото. Аз имам бели чехли на платформа и бяла чанта. Даже намерихме и нова гума за едното колелото.С тая гума бяхме голяма атракция насред пазара.
Днес съм щастлива, моя мъж се обади от Тунис. Довечера пристигат и като видял,че има вече обхват побърза да звънне.
Остават двама на кораба, другите ги сменят. Днес става 1 месец от както е заминал, остават още 5м.
Вчера ходих до БМФ-то да подавам молба за служебна бележка за детски, във вторник ще ходя да я взема.
Вие взимате ли детски?
Остават двама на кораба, другите ги сменят. Днес става 1 месец от както е заминал, остават още 5м.
Вчера ходих до БМФ-то да подавам молба за служебна бележка за детски, във вторник ще ходя да я взема.
Вие взимате ли детски?
Здравейте, момичета.
При нас празниците завършиха неблагоприятно....имаме си варицела
...Пъпките избиха точно по празниците ...с температура....и направо главата ми изпуши....Толкова много се шашнах...а лекарката ни не си вдигаше телефона.....добре, че е форума тук...намерих координатите на частен педиатър...и така сега се лекуваме...две седмици карантина....притеснява ме и факта, че Габи си изгуби апетита...и доста отслабна...Изглежда, че ще сме в кондиция едва когато нашият тати вече се е прибрал.....
Такива са нашите неволи.....радвах се на хубавото време, а ето че сега се налага да стоим в къщи...
...и ми е просто ужасно. 
При нас празниците завършиха неблагоприятно....имаме си варицела
...Пъпките избиха точно по празниците ...с температура....и направо главата ми изпуши....Толкова много се шашнах...а лекарката ни не си вдигаше телефона.....добре, че е форума тук...намерих координатите на частен педиатър...и така сега се лекуваме...две седмици карантина....притеснява ме и факта, че Габи си изгуби апетита...и доста отслабна...Изглежда, че ще сме в кондиция едва когато нашият тати вече се е прибрал.....Такива са нашите неволи.....радвах се на хубавото време, а ето че сега се налага да стоим в къщи...
...и ми е просто ужасно.
Здравейте, сега виждам темата... не ми стана ясно колко дълго трябва да отсъства мъжа, за да се "класираш" в клуба 
, но моят най-често го няма по две седмици, идва за един уикенд и после пак изчезва за 2, т.е. се виждаме два пъти месечно 
, не винаги е така, но често е в командировки. И днес замина пак, както се вижда от моята активност във форума.
От около месец-два ми е по-лесно, не знам защо, може би Криси порасна, вече не е ревящо, неразбиращо парче месо, най-ми беше кофти, като беше бебе, бях по-уморена, по-самотна. Сега е малко човече, забавлява ме, дори ми помага, нищо, че е само на 2 г. , не се чувствам сама. А може би свикнах, не знам. Имам приятелки, чиито мъже също отсъстват и си гледаме децата заедно, на една възраст са почти и успяваме да се разсейваме, веселим и като не си само ти е по-успокояващо.
, но моят най-често го няма по две седмици, идва за един уикенд и после пак изчезва за 2, т.е. се виждаме два пъти месечно , не винаги е така, но често е в командировки. И днес замина пак, както се вижда от моята активност във форума. От около месец-два ми е по-лесно, не знам защо, може би Криси порасна, вече не е ревящо, неразбиращо парче месо, най-ми беше кофти, като беше бебе, бях по-уморена, по-самотна. Сега е малко човече, забавлява ме, дори ми помага, нищо, че е само на 2 г. , не се чувствам сама. А може би свикнах, не знам. Имам приятелки, чиито мъже също отсъстват и си гледаме децата заедно, на една възраст са почти и успяваме да се разсейваме, веселим и като не си само ти е по-успокояващо.
! 
Айде да се запиша и аз в клуба на съпругите с пътуващи мъже 