снежна мерси за кафенцето! И аз не мия мн мн кафе, но мн обачам такива с много сметанка...ммм
Акхиял вълнуваш ли се ... предполагам какво ти е. Сигурно ще прекараш много хубави мигове. Да не забравиш да ги отпечаташ с фотоапарат за да ни разкажеш после преживяванията и впечатленията си със снимков материал.
Кате Че те по племена ли се делят....
Техниката ти за рисуване с къна много е хитро. Аз сигурно ако стана да се рисувам ще се оклепам..каквато съм некадърна.. Онзи ден влезнах с моя приятелка в индиийски магазин и там бях видяла в една кутия уж хена и с формички и фигури за рисуване. Смятам да си я купя и да се пробвам ама дали къната ще е качествена, че не ги разбирам мн.
Дуа Все ме домързява да разправям и отлагам за следващия път. Но ще се опитам да разкажа по-обобщено.
Миналата седмица той ми предложи за излезем на кафе и после да ходим на боулинг в мола и аз все го омотавах и отлагах срещата...исках да спечеля време за да мисля по-добре дали въобще го харесвам или не. Но накрая реших, че единственият начин да улесня себе си е да се видим и след това да си преценя. Видяхме се първо бяхме в едно кафене...за всичко говорихме по съвсем приятелски, но се чувствах малко странно, защото за пръв път излизахме само двамата. Много се страхувах да не ми отвори темата за това, че ме харесва, защото наистина незнаех какво да кажа. Обаче тоолкова влюбено ме гледаше чак ми ставаше смешно.... Ходихме и на боулинг .. всичко мина нормално и накрая когато се прибирахме той ме остави пред нас. А докато бяхме на боулинга ми беше дал телефона си за да го сложа в чантата си, но аз съвсем съм изключила за тела. И се разделяме пред нас и се здрависахме и си казваме чао ще се видим това онова..обичайните неща.. и той по едно време подаде ръка с отворена длан и вика "Ажда..." и ме гледа в очите и аз се чудя и си помислих, че пак ще се здрависаме и си сложих неумишлено ръката върху неговата и той ми я покри с другата си ръка и се подхилква.. и аз се чудя защо се смее и той вика " телефона ми.....нали ти го бях дал да го сложиш в чантата ти" ама паднах от смях... и аз си викам какво прави този човек.
Вечерта, когато се прибрахме си пишехме и той по едно време ми каза, че трябвало да ми каже нещо, за което вече не можел да крие. И ми вика: "Моля те не ми се сърди, но моите чувства към теб са повече от приятелство. Знам, че прекарваш трудни момента от живота си заради бившия ти, но няма да се мъчиш за него цяла вечност. Мислех да ти го кажа по-рано, но все отлагах и чаках да преживееш болката си. Не исках да отлагам още това, защото се притеснявах да не си намериш друг или да се настроиш прекалено приятелски към мен. Смятах да ти го кажа днес като се видяхме, но виждах колко приятно ти беше и добре си прекарвахме и за това не посмях да ти разваля настроението и да проваля деня ти с това.Моля те не ми се сърди, но не мога ад го крия повече...изборът и решението си е твое. " И аз му казах, че малко или мн ми беше ясно, че не е безразличен към мен, но казах , че не очаквах толкова бързо да си признае това. И му казах, че незнам дали въобще изпитвам някакви чувства към него, но много го уважавам и ценя като човек и приятел. И че не му се сърдя за това, но казах, че просто след последното което изживах нямам смелостта отново да започна връзка" . И той каза "знам, но бъди сигурна, че аз никога няма да те изоставя на половиния път" . Обсъждахме дълго и накрая решихме да се видим пак по приятелски и ако ще се получи нещо едва тогава ще се получи или няма да се получи. И след това се видяхме още веднъж говорихме пак по тази тема...обяснява ми колко са му сериозни чувствата.. и т.н. И накрая пак се прибираме и се разделяме пред нас и за сбогуване (при турците обикновена хората първо се здрависват и след това се целуват по бузите)...та и ние по същия начин и аз казах чао и тръгнах към вкъщи и той тръгна в обратна посока... и аз викам ти на къде тръгна натам и той ми сочи към пътя и вика "отивам вкъщи защо" ... и аз " да ама май обърка посоката" и той " вярно " и тръгна в правилната посока. Сега се чудя следващия път кой ще сгафи пак при сбогуването....май е мой ред сега.
Та това е "накратко" за кюрда.
Абра и Амал Момчето на снимките не е Ахмед... а е кюрдина. Не че Ахмед е по-голям красавец, но май аз видя ли такива с черни очички и тъмно коса и с акцент при говора с буквичката "х" и ми харесват.