Lale, благодаря ти! 
Jovanna, жив и здрав да ти е юнака!
Jovanna, жив и здрав да ти е юнака!
- Публикувана: 18 май 2008, 21:06 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2008, 10:43 ч.
Бойните редици оредяха, МАЙска мама да е чака всяка! (36)
tanky, всички стискаме палци скоро да ни се похвалиш с прекрасната новина!
Аз така и не съм разказала за моето раждане. Хехе! Днес се усетих че става цяла една седмица от тогава!
За жалост беше доста неприятно преживяване.
На 22ри се събудих с доста силни болки и контракции на около 4-5 минути. Полежах малко в опит да поспя още, но не се получи. Когато отидох до тоалетната видях, че ми е паднала тапата! Викам си, тоя път се почна... Няма съмнение... Обадих се на докторката и тя каза да отивам право в болницата.
Направиха ми запис - беше отличен, контракциите също бяха хубави. Имах и около 2-3 см разкритие. Но се оказа, че главичката на бебо все още е подвижна.
В 2 часа ме приеха в отделението. От там нататък вече ми се губи като часове, но помня, че доста дълго време нямаше никакво развитие. Имах силни контракции, но разкритието ми не мърдаше. По едно време ми спукаха мехура. Трябваше като ми изтекът водите да има някакъв напредък с разкритието. Контракциите доста се засилиха и зачестиха, но си седях все така с четирите мижави сантиметра. Вече бях доста изтощена и ме болеше ужасно.
Помолих да пуснат мъжа ми при мен! Много зле се чувствах и знаех, че ще ми е по-добре, ако той е покрай мен. А и той много искаше да присъства. Много се зарадвах, че като ми казаха, че може да дойде.
Когато пристигна тъкмо вече ми бяха сложили система с окситоцин. Ей тогава вече видях големия зор! Вече не можех да отлича контракциите една от друга. Мъжа ми и докторката ми викат да дишам дълбоко, докато имам контракция... Ама какво ти дишане, направо дъхът ми секваше и се стягах още повече... Мъжът ми успя да ме накара малко да стана от леглото и да се пораздвижа. Хем да ми поолекне на мен, хем да помогнем на бебо с малко повече гравитация...
Сложиха ме пак за запис. Всичко си беше наред - поне бебо си беше добре, макар че не искаше да излезе...
Беше вече май към девет вечерта, когато казах на мъжа ми, че просто не мога повече... Много се бях изтощила!
Докторката пак ме прегледа. Молех се да има някакъв напредък, щях да устискам още, ако трябва, само и само да стигнем заветните 6 сантиметра... Уви нямах късмет! Бяха си все така 4! Нямаше смисъл да се мъча повече. Не се получаваше и толкова...
Изгониха мъжа ми и ме вкараха в операционната. Видях голям зор докато ми сложат упойката. Треперех цялата и от контракциите не можех да се свия. И ощо взето всяко докосване ми беше болезнено. Доктора успя чак на втория опит да ми сложи упойката. Уж ми даде и няще за успокоение, ама от него само ми се замая още повече главата...
Когато ме хвана вече упойката се почувствах направо като прасе на заколение! За щастие бях толкова изтощена, че не успях да се притесня или да се уплша... Чувах смътно какво става около мен... Усещах че ми правят нещо и докато се опитват да извадят бебо. И малко след това някаква жина ми вика "Честито! Имате момченце!" и ми показа гривничките. Дори и да са ми го показали, не си спомням... После вече си спомням, че пуснаха мъжа ми при мен да ме види за малко...
Сутринта докторката мина да ме види и ми каза, че когато бебо е тръгнал да излиза се е заклещил и за това не се е получила работата!
Целия ден ми беше много зле, болеше ме много. Но още в 11 часа ме вдигнаха на крак и ми дадоха бебо. Та си имах стимул.
Въпреки, че не протече съвсем гладко се радвам, че всичко мина добре. Нищо че имам чувството сега, че все едно два пъти съм раждала!
Доста добре се възстановявам вече и нямам търпение утре да ми махат конците.
Аз така и не съм разказала за моето раждане. Хехе! Днес се усетих че става цяла една седмица от тогава!
За жалост беше доста неприятно преживяване.
На 22ри се събудих с доста силни болки и контракции на около 4-5 минути. Полежах малко в опит да поспя още, но не се получи. Когато отидох до тоалетната видях, че ми е паднала тапата! Викам си, тоя път се почна... Няма съмнение... Обадих се на докторката и тя каза да отивам право в болницата.
Направиха ми запис - беше отличен, контракциите също бяха хубави. Имах и около 2-3 см разкритие. Но се оказа, че главичката на бебо все още е подвижна.
В 2 часа ме приеха в отделението. От там нататък вече ми се губи като часове, но помня, че доста дълго време нямаше никакво развитие. Имах силни контракции, но разкритието ми не мърдаше. По едно време ми спукаха мехура. Трябваше като ми изтекът водите да има някакъв напредък с разкритието. Контракциите доста се засилиха и зачестиха, но си седях все така с четирите мижави сантиметра.
Вече бях доста изтощена и ме болеше ужасно.Помолих да пуснат мъжа ми при мен! Много зле се чувствах и знаех, че ще ми е по-добре, ако той е покрай мен. А и той много искаше да присъства. Много се зарадвах, че като ми казаха, че може да дойде.
Когато пристигна тъкмо вече ми бяха сложили система с окситоцин. Ей тогава вече видях големия зор! Вече не можех да отлича контракциите една от друга. Мъжа ми и докторката ми викат да дишам дълбоко, докато имам контракция... Ама какво ти дишане, направо дъхът ми секваше и се стягах още повече... Мъжът ми успя да ме накара малко да стана от леглото и да се пораздвижа. Хем да ми поолекне на мен, хем да помогнем на бебо с малко повече гравитация...
Сложиха ме пак за запис. Всичко си беше наред - поне бебо си беше добре, макар че не искаше да излезе...
Беше вече май към девет вечерта, когато казах на мъжа ми, че просто не мога повече... Много се бях изтощила!
Докторката пак ме прегледа. Молех се да има някакъв напредък, щях да устискам още, ако трябва, само и само да стигнем заветните 6 сантиметра... Уви нямах късмет! Бяха си все така 4! Нямаше смисъл да се мъча повече. Не се получаваше и толкова...
Изгониха мъжа ми и ме вкараха в операционната. Видях голям зор докато ми сложат упойката. Треперех цялата и от контракциите не можех да се свия. И ощо взето всяко докосване ми беше болезнено. Доктора успя чак на втория опит да ми сложи упойката. Уж ми даде и няще за успокоение, ама от него само ми се замая още повече главата...
Когато ме хвана вече упойката се почувствах направо като прасе на заколение! За щастие бях толкова изтощена, че не успях да се притесня или да се уплша... Чувах смътно какво става около мен... Усещах че ми правят нещо и докато се опитват да извадят бебо. И малко след това някаква жина ми вика "Честито! Имате момченце!" и ми показа гривничките. Дори и да са ми го показали, не си спомням... После вече си спомням, че пуснаха мъжа ми при мен да ме види за малко...
Сутринта докторката мина да ме види и ми каза, че когато бебо е тръгнал да излиза се е заклещил и за това не се е получила работата!
Целия ден ми беше много зле, болеше ме много. Но още в 11 часа ме вдигнаха на крак и ми дадоха бебо. Та си имах стимул.
Въпреки, че не протече съвсем гладко се радвам, че всичко мина добре. Нищо че имам чувството сега, че все едно два пъти съм раждала!
Доста добре се възстановявам вече и нямам търпение утре да ми махат конците.
Ах, Селин, само какво си преживяла. Добре, че са пуснали мъжът ти за опора. Важното е, че висчко е завършило успешно. наистина бебенцето е най-големият стимул да си стъпеш бързо на краката.
Хайде майчета, съвсем мъничко остана. Успех и спокойствие на всички. Резултата си заслужава абсолютно всичко .
Хайде майчета, съвсем мъничко остана. Успех и спокойствие на всички. Резултата си заслужава абсолютно всичко
.
здравейте мами и коремчета 
Диана Чар, хубаво е че си само с хубави спомени от отва раждане!
Селин, съжалявам че така са се стекли нещата. ВАжно е , че сега сте добвре и се гледате с усмивка!
Танки, стискаме палци всичко да е наред и днес да се гушкате със съкровището. И моето се почви баш на термин, което най-малко го очаквах.
Кураж и още малкко търпение на всички, които все още си чакат, май не останаха много де.
Много са сладки бебчетата ви, а някои вече и на по месец и отгоре станаха. Лети времето с цицка, биберон и памперси за разнообразие, както е казала Мушмурок.
За къпането и пазенето на ушетата - баткото никога не сме му пазили ушите и не е имал проблеми. От първото къпане в болницата, от сестрата, и после в къщи, ушичките са били под водата. Даже в басейн го цамбуркахме, когато стана 6 кг., т.е. около 3тия месец започнахме. По принцип възпаленията на ушите тръгват от вътре, а не от влезнала вода в ухото. След бая просто трябва хубаво и много внимателно да се подсушава, с крайче на пелена, или с ушички.
Диана Чар, хубаво е че си само с хубави спомени от отва раждане!
Селин, съжалявам че така са се стекли нещата. ВАжно е , че сега сте добвре и се гледате с усмивка!
Танки, стискаме палци всичко да е наред и днес да се гушкате със съкровището. И моето се почви баш на термин, което най-малко го очаквах.
Кураж и още малкко търпение на всички, които все още си чакат, май не останаха много де.
Много са сладки бебчетата ви, а някои вече и на по месец и отгоре станаха. Лети времето с цицка, биберон и памперси за разнообразие, както е казала Мушмурок.
За къпането и пазенето на ушетата - баткото никога не сме му пазили ушите и не е имал проблеми. От първото къпане в болницата, от сестрата, и после в къщи, ушичките са били под водата. Даже в басейн го цамбуркахме, когато стана 6 кг., т.е. около 3тия месец започнахме. По принцип възпаленията на ушите тръгват от вътре, а не от влезнала вода в ухото. След бая просто трябва хубаво и много внимателно да се подсушава, с крайче на пелена, или с ушички.
Aleksi, аз май и днес ще изпусна. Той денят си мина. 
Селин, Диана, не съм сигурна дали съм ви честитила бебоците, че и вие сте от последните родили! Да са здрави и само щастие да ви носят!
Диана, твоето описание на раждането много ме трогна! И аз ще раждам там и при същия лекар.
Селин, важното е, че всичко е свършило и то с щастлив край!
Добре, че се появявате да си пишете с мен, че иначе е доста самотно.
Селин, Диана, не съм сигурна дали съм ви честитила бебоците, че и вие сте от последните родили! Да са здрави и само щастие да ви носят!
Диана, твоето описание на раждането много ме трогна! И аз ще раждам там и при същия лекар.
Селин, важното е, че всичко е свършило и то с щастлив край!
Добре, че се появявате да си пишете с мен, че иначе е доста самотно.
Селин, знам точно какво чувстваш в момента.И аз преживях същото с баткото та още си казвам все едно съм го родила 2 пъти.Той започна да излиза и направо си го издърпаха обратно по време на операцията.Бях вече с пълно разкритие и още 15 минути докато излезе но с лоши последствия и за двама ни.Та така- знам какво ти е.Важното е, че всичко завършва добре
Ох, да! Важното е че мина! И че сме добре!
Мдам, определено е по-добре всички да се прехвърлим в другата темичка. Няма смисъл така да се делим вече.
Ей бременните 
Кой остана още? Айде, месеца свърши почти!
Елате в другата тема ако искате да сме си всички и да не четем на две места!
Кой остана още? Айде, месеца свърши почти!
Елате в другата тема ако искате да сме си всички и да не четем на две места!
Мдам, определено е по-добре всички да се прехвърлим в другата темичка. Няма смисъл така да се делим вече.
Ей, само ние с Танки ли останахме с тумбаци? Много изнервящо.Аз си чакам, ако е все така, в понеделник ме прибират в болницата. Ходя всеки ден за тонове. Иначе се чувствам все по-бодра. То и предния път така беше - с термин 25-ти, родих на 5-ти следващия месец! Ама тогава нямаше форум с още 150 мами, дето са родили преди мен! Я да отскоча до юнските, там сега започват!
Ей, само ние с Танки ли останахме с тумбаци?
И Мишлетон,но от 2 дена не е писала...може и да е родила
Хайде момичета с вас сме и чакаме хубави новини днес
Селин, чак преживях всичко наново, четейки разказа ти, с изключение на това, че все пак не се стигна до операция, за добро или зло. Жалко, че въпреки болките и силните контракции, накрая си родила със секцио, но важното е, че всичко е завършило добре
Селин, чак преживях всичко наново, четейки разказа ти, с изключение на това, че все пак не се стигна до операция, за добро или зло. Жалко, че въпреки болките и силните контракции, накрая си родила със секцио, но важното е, че всичко е завършило добре