Как се справяте с напълняването при децата си?

Aми дъщеря ми е на 5 и отдавна съм забелязала, че като е разстроена или напрегната иска шоколад или друго подобно. Така, че знам, че тя го търси, съвсем несъзнателно. И пак казвам, че това не е единствената причина за напълняването, но е фактор.
В твоя случай тя може да е била щастлива там и въпреки това да е компенсирала липсата с хапване на повече "боклуци". Не казвам, че е това, казвам, че аз го правя. Понякога не си давам сметка.

  Училището наближава и моите страхове пак започват да се "обаждат" ...Започнала съм офанзивата с говоренето против "боклуците", уж ей така, между другото ...Засега номерът минава , пък и цяло лято правя какви ли не "еквилибристики", че да не усетят, но да се хранят правилно дечурлигата ми(изключенията са пренебрежимо малко )...Да видим обаче как ще я караме в училище, че както ще е на занималня и няма да ми е пред очите почти по цял ден...кой го знае какво ще хапва моя син ...Пак ще правя сандвичи за закуска от вкъщи-то се знае, пак ще мъкне ябълки и портокали в раницата, но училищният стол едва ли е станал по-добър (,пък без него няма как да минем съвсем), а че се и изкушава лесно мойто "сладокусно" и пощеливо дете-изкушава се...какво да го правя ...И пак за тия гадории в лафките си мисля...

Дълга тема... вместо само да се запиша, ще кажа накратко, че:
1. Тичаме сутрин при всяка възможност
2. Сутрин хапва плодове на гладно, давам и плод за преди обяда на училище
3. Настоявам да пие много вода
4. Тренира 2 пъти седмично карате с мен. Но не съм сигурна, че ще продължи през учебната година.
5. Избягваме хляба, най-вече вечер.
6. Пръчици, вафли, пастички и прочие са неща, които се ядат страшно рядко - 1-5 пъти месечно.

И след всичко това резултата е, че щерката ми не е особено слаба, има слой сланинка, който можеш да хванеш, и целулит.
Непременно ще прочета цялата тема, може да излезе някя наистина добра идея.

Да си слаб или не чак толкова, да имаш целулит, зависи и от конструкцията и наследствени фактори и това, лично аз, определено не свързвам само с начина на хранене и на живот. Да си слаб не е гаранция за добро здраве, освен ако не си вече пълен, което пък е предпоставка за влошаването му. А да "не си слаб" не значи, че си пълен.

Теди, аз направо изхълцах, като те прочетох, но Бърди добре ти е обяснила. Освен това е добре да знаеш, че проблемите при зареждане на организма с боклуци могат да се проявяват не само като надебеляване и разболяване (направо се образуват токсини), но и като отслабване.
Споменавате бонбоните и се сетих за изпълнението ни през отпуската. Малката ми дъщеря не понася млечни, затова и менюто и е много ограничено. Наскоро открихме, че не се обрива от желатиновите бонбонки, и се започна един рекет - нямаше ден без бонбони. Ужаса беше пълен, особено за мен, дето не ги одобрявам изобщо... а като и откажеш, можеше да реве с часове (независимо, че няма резултат от плача и). Като резултат започна едно много яко ослузяване, 2 седмици точи сополи, а после още една имаше проблеми със стомаха. Ще кажете - вируси, нормално... да, ама всички минахме през тези вируси за по ден. Слава богу, след диетата още не се е сетила за бонбони, смятам и да не я подсещам. Това е идеален пример за това как може насила да си разболееш детето. Просто тя не приема боклуци и при нея беше много очеваден ефекта от срещата с подобна храна...
Джуди, предполагам, че това си го писала за мен. За мое голямо съжаление пояса около кръста на иначе слабата ми дъщеря е доста осезаем, и дори висящ върху полите и панталоните, доста неприятно набразден. И не знам как повече да я стимулирам. По 30 коремни преси на ден да прави, до нова година ще го стопи. Обаче не знам как да я накарам... грозно е, а тя си наглася полите под шкембето и хич не и пука, най-много да си избере по-дълга блуза да го скрие. Не искам да и създавам комплекси, но не знам как да говоря вече. И аз съм имала корем... само дето моето е от 1,5 годишно обездвижване и раждане, а и все още нямам такива грозно висящи меса, просто не ми е идеално прибран корема и не съм слаба. Или и аз си намирам оправдания? не знам, но без 50 коремни не си лягам...

Ето това и на мен ми е най-големия проблем. Навремето с такова непрестанно говорене и ограничаване, майка ми ми насади такива комплекси, че непрестанно мислех, че съм дебела - а сега като си гледам тийн снимките всъщност съм много хубаво момиче. В резултат - прекарах цялото си юношество в комплекси, хвърлих се на първия, който ми обърна внимание и направих гигантската грешка да съм с него 10 години като семейство, макар че не беше за мен - само от страх, че никой няма да ме хареса. А, да, и  в момента, в който се откъснах от дома, качих огромно количество килограми, само защото се чувствах "отвързана".
Комплексите са много страшно нещо и за мен това да не му насадя такива е голям, голям проблем (особено при положение, че майка ми беше започнала вече и с него, та се наложи да си поговорим).

Браво на дъщеря ти, Сребърен облак, малко деца са изчистени от към така излишните комплекси. Детето може да е слабо и склонно само да трупа на точно определена област и това не е болка за умиране. Здравословното хранене действително цели подобряване на здравето и качеството на живот, а не манекенска фигура.
Моят син не е дебел, но си има коремче. И плува и прави лицеви опори и коремни преси. Хранене- опитвам се, както писах, колкото мога. Психическото му здраве обаче е не по- малко важно от физическото му такова, даже е по- ценно. Не го тормозя. Той не се дразни от коремчето си и няма и смисъл. Обаче 2 км. кльощавите му приятели не могат да преплуват, каквит ти два, по половин не могат.

Джуди, не мисля, че няма комплекси. Просто ... просто го е приела като нещо, което е по-добре да скрие някак, вместо да се потруди да махне. Поне така ми изглежда.
Прочетох, че и вие говорите с децата, та се сетих - вчера купих една тетрадка с малки квадратчета от Пикадили, от серията "тетрадки с послания". Отпред е хранителната пирамида (стандартна, имам критики по нея, ама нейсе), отзад - 10 правила, за да сме здрави и красиви.
Забелязах, че когато дъщеря ми чуе/прочете нещо, казано от друг, и е много впечатлена, явно на мен ми е свикнала вече. Много неприятна тенденция... Още повече, че като прочетеш списание Уинкс например може да се хванеш за главата - то не би ежедневни кремове и маски, то не би моди и обезкосмяване.

Скоро училището започва. Може би не е лоша идея да споделим конкретни хитринки, които държат хлапетата по-далече от училищното павилионче. Моята лакомийка ще се храни в стола, но тъй като е до 16ч. на училище, трябва да има две закуски в чантата си - една за 10 сутринта, друга, ако прегладнее след обяд. Всеки ден две закуски, които да се "борят" с цветните пакетчета на другите деца!? Ако имате идеи - дайте ги. Аз преди време споделих  - заместване на добре оцветено и подобрено "Зрънчо" с "Царевин", надявам се, че той не е пълен тайно с неописани вредни неща! Сандвич с формата на личице също върши работа, мисля. "По-така" е все пак. За белените моркови и ябълките сме се разбрали, казала съм, че учителката го изисква.  Дано храната в стола да е хубава, иначе ще трябва да си носи и обяд!! 

  Като четох това, та се замислих какво представляваше раницата на моя син миналата година. Вътре само мен ме нямаше...Сандвичи във фолио(по-малко място заема от кутията), но пък докато го научих да не връща остатъците в раницата...ужас!-ято гладни патици можеше човек да нахрани вечерта-трохи, парченца от какво ли не и пр. ...И понякога и за обяд предвиждах нещо, че в един от дните имаха в стола омлет със салата от зеле, ама го правеха много гаден (виждала съм го) и тогава беше ад...То и без това препълнената раница съвсем беше претъпкана...Дано ги оправят наистина тия столове, че аман!(,то тая тема е дълга, че като я започна, стигам и до менюто в градината на по-малкия ми син и става страшно )
  Иначе съм решила, за да ми е мирна главата, да определя "един ден на боклука", защото съседските деца пак събират, гледам, някакви боклуци от пакетчета и колко му е пак да се дебнем, че да не се лъжем....Много ми е гадна тая работа-все го деля от другите и много ми е мъчно, че няма нито едно дете от класа, чиито родители да обръщат внимание на това, на което аз държа, относно храната...Уж говоря, уж разбира, но знае ли го човек-дете е. А аз не съм цербер. Няма да загине, ако изяде един чипс в месеца. Нито пък ще свърши света с една вафла-в никакъв случай не съм маниак. Просто искам да си запази добрите навици от ваканцията. Ако обаче пак забележа, че страшно много му се приисква от лафката да си купи нещо, ще се разберем за един ден, в който (официално ще му го кажа) щом толкова иска-да си купува от там по някой боклук. Какво мислите? Дали е добра идея?

Децата гледат от другите, каквото има Иванчо в междучасието, на Марийка й се прияжда. И когато всички се трупат на лафката, детето гледа тъжно вадейки сандвича си от раницата. И в този момент не става въпрос за храната като такава, а за стикери, татуировки и др. Ако пуснат ябълки със стикери на Покемон - сигурна съм, че ще ги купуват и хапват.

Нали ви казах, че имахме първоначални успехи с млекцата на Хумана. Добрата новина е, че приятелките на дъщеря ми са ги харесали и сега давам по 2-3. Купих и готини парти лъжички, с които да ги хапват. По едно време мислех да купя готини стикери - има едни такви мекички, които харесват, които да лепя отгоре....

Мислела съм за сандвичите - дали ако купя машина за вакумиране - няма да заприличат на купените и не толкова качествени братовчеди....

Според мен, трябва някак си да се представи атрактивно здравословната храна и да се запалят и съучениците на детето за това.

Krisal, по-скоро е добра идея. Страхувам се от крайните ограничения и забрани,защото тогава възникват лъжите, чувството за вина, големите грешки, на които няма как да станем свидетели, защото са тайна. Харесва ми този "Ден на боклука". От друга страна, може да се превърне в любимия ден и по някакъв начин детето да се дразни, че другите дни не са такива, но това е реален модел на живота ни. Има една събота и неделя в седмицата, другите дни са работни, учебни. Има коледни празници, но не целият живот е празник в този смисъл на думата. Т.е. по-скоро съм съгласна, че този модел за един боклучав ден няма да навреди. Не знам дали моето момиченце изобщо ще може да стига до бюфета, но бих постъпила като теб, ако се налага. Все пак, така няма да се чувства толкова различен от другите деца. На тази възраст, децата ги притеснява различието.
Има и още един проблем на хоризонта. Учителката намекна, че кара децата д си изяждат цялото ядене на обяд. Това никога не съм го харесвала. Като бившо злоядо дете, това е кошмарът ми от детството. Моето дете не е злоядо и ако не иска да изяде нещо /което най-вероятно не е вкусно, след като не иска да го яде, не съм съгласна да я карат насила/ . Останалите майки сякаш одобриха подхода с насилването и ще трябва да се разбираме с учителката насаме.
Radmila, възхощавам се на всичките ти опити и идеи!! 

За това как да напрваите носената от вкъщи храна атрактивна имам няколко идеи:

1) шарена кутия за обяд (lunch box)

Ето такива имам предвид:
http://www.bestmusiconcampus.com/_media/FL/UniversityofMiami/MyL … boxMMmuppetsL.jpg
http://www.germes-online.com/direct/dbimage/50338305/Tin_Lunchbox.jpg (на тази си пише back to school - обратно на училище)

Като малка имах едно подобно мини куфарче с костенурките нинджа и много му се радвах, слагах си сандвичите вътре когато пътувах.
Предполагам продават такива в БГ, а ако не може да поръчате по интернет от амазон или подобен уебсайт.
Ако не са скъпи и мате възможност може да вземете няколко, за да ги сменя детето.

Ето и 1 специализиран уебсайт:
http://www.lunchboxes.com/
Имат си категория Дисни:
http://www.lunchboxes.com/disney.html

2) увиване на храната в шарени салфетки с любими герои и т.н.

3) прилагане на лепенки/стикери/татауировки като подарък за детенцето (предполагам такива артикули се продават и отделно от junk food-a)

4) подобно на точка 1 - шарени термоси за вода/фреш

Ето такива имем предвид:
http://us.st12.yimg.com/us.st.yimg.com/I/lunchboxshop_2019_3352996
http://us.st12.yimg.com/us.st.yimg.com/I/lunchboxshop_2019_887694

Не става с лънчбокс и термос - раниците да им толкова пълни и тежки, че още багаж да носят е просто безумно. Да не говорим, че всичко забравят / губят. Да не говорим за дните, в които имат физическо и трябва да носят и анцуг и гуменки ... просто абсурд.
Аз започнах да слагам на Иво сандвичите в кутия в началото, обаче заемаше толкова много място ... а ако исках да сложа и млекце и ябълка вече ставаше мисия невъзможна.

Проблема не е дали правих храната атрактивна. Колкото и да е атрактивна, докато другите деца си купуват Чипикао с Наруто (да речем де, не знам дали са така) и си менкат стикери, сандвичите от вкъщи нямат никакъв шанс ...