Има ли мами в Австралия?

МАЙКА, натам вървят нещата като гледам. Само искам да вметна, че никаква смелост не се изисква, за да родиш у дома, а по-скоро е въпрос на нагласа. Аз лично не смятам, че това ми решение е проява на смелост или някакви други изключителни качества. Но виж, доста неща в себе си трябва да преодолея, за да отида да раждам в болница, а пък нищо не го налага.

Аз не мога да шофирам добре. Страх ме е да карам със 100 по магистралата, страх ме е да се престроявам,... за мен сядането зад волана всеки път е проява на изключителна смелост. Обаче за повечето хора това си е най-естественото нещо на света (сигурно и ти си от тях) И ако започна да им говоря, че им се възхищавам, че карат със 100 по магистралата, звучи странно, нали? Никой от тях не се възприема като особено смел точно заради това.

Така че за мен отиването да раждам в болница ще е нещо като да се кача в колата и да трябва да карам при лоша видимост със 100. МОга да го направя (и съм го правила), сигурно няма да се блъсна... Но не ми е комфортно

Аз отдавна вече съм разбрала, че хората са различни и всеки си има своя път. КОйто иска да ражда в болница, който иска да ражда вагинално, който секцио, който иска с упойка, който иска без... Не смятам, че е етично да убеждавам който и да е в каквото и да е, всеки умствено здрав може да си избере в какво и на кого да вярва, и всеки е прав за себе си в дадения момент. Ако някой си променя решението или отношението към нещо, то трябва да е вследствие на вътрешно убеждение, а не защото някой волно или неволно налага готови решения.

Днес на курса по кърмене се запознах с една майка, която беше родила секцио - ами така си избрала жената. И си гушкаше бебето и му се радваше и то си беше едно хубаво здраво бебче 

Имаше също и няколко други жени, с бебета, всичките казаха, че не са кърмили първите си деца, но сега искат да кърмят 

Иначе курсът беше много интересен и полезен, и акушерката беше симпатична и учудващо, съвсем адекватна   

За предродилните курсове обаче не можахме да се класираме - всичко било резервирано до края на януари. Какво да се прави, ще трябва да разчитаме на книжките

Рикк, хареса ми начина ти на мислене!    За мен най-важното при вземането на решение е то да е информирано решение, а не в следствие на предубеждения или натиск.

Кърмаческият курс сигурно е по-ценен от другия! Поне за мен би бил. Моите опити за кърмене и двата пъти приключиха безславно: къде от липса на знания, къде от липса на адекватна подкрепа в началото.

А за предродилната подготовка няма ли някакви предварителни консултации с акушерката, която ще ти помага?

Да се отчета: ексурзията мина успешно! Малко кални и мокри, но всички доволни! 

Ваканцията тук (разбирам и в НЗ) започва след още една седмица.

 

Рикк, ражданто у дома с акушерка ли го предвиждаш, или как?
Много мие интересно ... После се надявам да намериш време за нас и да споделиш как е протекло.
Искрено се надявам всичко да протече добре.

Мили, хубаво се наквасихте, а? 
Само да сте здрави!
Как е тати?
Да ти кажа, последвах примера ти с колетите.
За последните 3 дни получихме 4 колета. Днес пристигна един доста голям пакет от моите родители. Дори и аз не знам какво има вътре. Директно го опаковам и прибирам за под елхата 

МАЙКА, само питай дали има нещо за разваляне/разтопяване в колета, че да не стане мазало на Коледа  Аз от миналата година започнах така да правя с коледните колети: щом съм сигурна, че са подаръци, ги опаковам в коледна хартия и директно под елхата:)

Иначе днес се поомазахме в зоо-то.Сутринта беше много приятна: облачно и топло- разкошно за ден на открито. По обяд обаче започна да вали и последните 2 часа бяхме под дъжда. Е, не съвсем, защото зоологическата не е на открито поле, а и понеже се опитват максимално да пресъздадат естествения хабитат на животните, повечето пътеки са все под дървета. Децата имаха и беседа, пипнаха змия, дървесна жаба и костенурка. Поокаляхме се накрая, но все пак не сме на воден режим  Тази вечер децата сами си легнаха, умора голяма! Та не ми се наложи да ги подбирам и убеждавам .

Аз изобщо не съм и предполагала, че може да има избирателно раждане в къщи без акушерка! И още повече за първо дете? Е на такова чудо не съм способна!!! След първото раждане мъжът ми само цъкаше и клатеше глава и не можеше да повярва през какво съм преминала (като имате предвид, че и първото и второто раждане бяха планирани цезарови)! И досега като заговори за това изразява възхищението си към жените по принцип!

Татито ни още не е напълно оздравял. Ама нали е вироглав.. дет' има една поговорка: "Г** глава затрива!"

МАЙКА, пак забравих да питам  а откога се каня!!! Ваш тати как е? Възстанови ли се кракът му?

Мили, тати се възтанови. Добре е крака. Мина и един курс физиотерапия. Сега ходи за джим, като веднъж седмично е с лична тренжорка, инструктирана от неговия лекар.

А я да питам за твоите две планирани раждания със секцио... Такова не съм имала. Бързо ли се възстанови след това. Ти ли си избра да си със секцио? Как се определя датата? Как доки знае, че бебчо е готов да бъде изваден?  Винаги съм си задавала тези въпроси.

Като гледам акушерка няма да има, освен ако не се появи някоя в последния момент 

Но това не ме тревожи особено, така или иначе живея на 15 мин от болницата, ако нещо тръгне да се обърква, което съм сигурна, че няма да стане 

МАЙКА, две мои приятелки скоро родиха със секцио и казаха, че няколко часа след това са можели да ходят и не са имали никакви проблеми  Иначе как докторът разбира, че бебчо е готов да излезе нямам представа ...

Ами първото беше защото бебето беше с дупето напред. Чакахме до последно да се обърне, но не ръчи. Много плаках тогава, защото изведнъж се оказа, че всичко, което ни бяха говорили на курса нямаше да ми се случи. Та предложиха ми 3 варианта: вагинално раждане, опит за обръщане на бебето и цезарово. След доста консултации, четене и премерване на рисковете, избрахме цезаровото (а и първите 2 варианта бяха с голяма вероятност да доведат до спешно секцио). Вече не си спомням точно, но мисля се планира винаги за след 37-та седмица и винаги преди термина. По принцип казват, че бебо е готов след 36-та седмица. В болницата, където раждах, правеха планирани цезарови 2 пъти в седмицата, така че можех да си избера датата.

Когато си имал секцио, задължително ти предлагат избор при второто раждане (заради опасност от усложнения). Бяха ме предуппредили също, че ако избера второ секцио и забременея трети път, тогава третото секцио е задължително. А след трето секцио не препоръчват друга бременост (но ние така или иначе не планираме голямо семейство). Вторият път избрахме заради риска от проблеми при самото раждане, а и защото вече бях преминала през процеса и знаех какво ми предстои - т.е. нямаше го елемента на страх от нещо непознато.

Та така.. след 2 раждания, не знам що е това контракция.

Възстановяването не е толкова тежко. Казват по принцип 6 седмици до пълно възстановяване; да не се вдигало тежко и т.н. Да, ама ние сме без дядовци и баби тук. Та моето възстановяване протече някак си по-бързо  . Може и неуспехът ми с кърменето да се е дължал частично и на секциото. Не случих и на акушерка след първото раждане, която да ми пообясни, да ме окуражи.. стигна се до там, че ревях от болка при всяко хранене. Тръгнаха и онези грозните мисли как не мога да се грижа за бебето си така, както всички очакват от мен и т.н. Лош спомен имам от тогава... за чувство на дискомфорт, неудовлетвореност, неспособност. Постепенно всичко си дойде на мястото. Но тогава разбрах за себе си, че не всичко е 'естествено' и не всичко се случва просто ей така или ти 'идва отвътре'. С второто дете се чувствах много по-сигурна, по-спокойна и по-знаеща.

Сега видях, че Рикк е споменала за времето веднага след операцията. Бебето го сложиха върху мен щом проплака. А в следоперационната вече сучеше. След първото секцио станах на следващия ден, а след второто - още същия ден. Е, не съм тичала по коридорите, но можех да се изкъпя и да обслужвам бебето.

Рикк, желая ти безпроблемно раждане от цялото си сърце! 

Благодаря ви, момичета, ще разкажа разбира се. Не знам дали ще можем да си правим снимки (в смисъл на мъжа ми дали ще му е до това), но ако успеем, и снимки ще покажа  

Днес като бях в болницата, и с всички тези малки сладки новородени бебчета, като едни малки ангелчета, така се ентусиазирах! 

А имаше и по-големи дечица и те така се радваха и обикаляха около бебетата и им се радваха, беше трогателно 

(ама здраво ме тресе хормона  )

Рикк, аз и сега като видя новородени и се разтапям! И хората все ми подмятат, че ми е време за още едно. Ама аз по принцип много обичам бебета. До сега да съм народила цяла детска градина ако ме направляваше само любовта към тях! Та в този смисъл, мен хормонът не ме е отпускал! 

Как върви уикенда, мацки? Тук се издъни да вали цяла нощ и цял ден.. чак покрива ни прокапа!!! Излизах до магазините - хората са полудели от пазаруване за Коледа. Успях да си купя обаче всичките сушени плодове, които ми трябват за Коледния кейк. Дадоха ми изпитана и много вкусна рецепта и тази година за първи път ще правя такова чудо. Още не сме решили в какво още ще се състои менюто. Децата искат баница, мъжът ми иска само студени меса и салати... а аз не знам какво искам  Определено ще направя и един трайфъл. Вие как ще празнувате? По домашно, с приятели? Празничен обяд, вечеря?

Здравейте момичета

Чета ви редовно, но не пиша защото сме под пара пък и няма какво толкоз Ходим на зъболекари, лекари и така Багаж има толкоз много за прибиране, че направо не знам  Време все не остава 

Мамчета, искам да ви питам за полета, как минава с деца, че направо лошо ми става като си помисля. Дайте моля ви се съвети, какво мога да взема в самолета, а бебето какво да го правя, там с какво да го храня, ей такива неща. Лекарства могат ли да се вземат в самолета 

Мерси, целувки и да сте здрави 

Няма да те лъжа - полетът си е труден, с деца или без.... предполагам, че наличието на деца не го прави по-лесен. С коя компания ще летите? Имате ли престой някъде или направо се прекачвате?

Аз мисля, че трябва да си вземеш всичко, което ти трябва в самолета, и да се разправяш, ако искат да ти вземат нещо.

Не дават да се внасят в самолета контейнери, надвишаващи 100мл, така че не знам бебето с какво го храниш, но имай това предвид... Лекарства не виждам защо не могат да се вземат...

Рик, ще летим със Сингапурските  София - Атина - Сингапур - Мелбърн с престой 1ч30м в Атина и 4ч30м в Сингапур. Това беше най-краткия полет, само 24 часа от излитането до кацането 

Миналият път летяхме с Австрийските през Виена и Сингапур, полета беше по-дълъг, но не беше толкоз зле. Хем бях бременна в 7 месец 

ritka, просто е много уморително. А с деца - още повече. За каката бих препоръчала книжки за оцветяване с няколко молива и ако има някаква по-малка игра, която обича (от сорта на електронните). За бебето.. какво да ти кажа.. Пътували сме когато малката дъщеря беше на 7 месеца, а голямата на почти на 2. Беше най-кошмарното ни пътуване. Бях останала без ръце и кръст. За спане - забрави! За бебето бих препоръчала играчки само ако има любими. Малката се забавляваше мого повече с шумолящите пакетчета от самолета, пластмасови лъжички и вилички, чаши, разни многоцветни опаковки от вафлички и от сорта отколкото с нейните си дрънкалки (отделно, че половината гиизпозагубихме по самолетите). И в самолета знаеш ви дават някакви детски занимавки.
Хубаво е че пътувате със сингапурските авиолинии. От всички авиолинии, с които сме пътували, най-много сме доволни от тях! Страшно отзивчиви, помагат ти, грижат се за теб постоянно.

Докато децата бяха малки винаги съм си носила бебешка храна от готовите в бурканче и никога не съм имала проблем. Носила съм си детска каша пресипана в по-малко пакетче. Преди няколко месеца носех голяма кутия мляко на прах - нямах проблем. Не можеш да носиш сокчета примерно, ако шишетата са повече от 100 мл. Носих си и Панадол за деца. Въпреки, че шишето беше 200 мл, ме пуснаха, макар че доста го изучваха всеки път.

Ох, каква ли треска ви тресе!!!!!    А родители, приятели как реагират? Сигурно им е мъчно, но се надявам ви подкрепят!

Заявили ли сте си детска храна за каката и бебешка за бебо?