НОЕМВРИЙЧЕТО сладко вече е кака/батко ;)

тенденцията е в 10-11 клас да започват работа , 12 клас - 90% от учениците работят с цел да се ИЗДЪРЖАТ ... и да много от тях завършваха по милост , сега с матурите вече НЯМА милост и те съответно остават без средно образование , а само със "семестриално завършен 12 клас"
Звуков анализ се изучава в 1 клас - определят се буквите и звуковете в дадена дума .
Проблемът възниква с буквата Ю - 1б, 2зв/ и,у /
НО НЕ
Ново правило ! Ако е в начало на дума  и след гласна в средата на дума е 2 звука, ако обаче е по средата на дума и след съгласна е 1звук. Уча БЕЛ наново ... дано не променят нещо и за малкия...

Аз съм инж. от ТУ специалност Текстилна техника и технологии преподавам всички специални предмети в една професионална гимназия.

Aurora    -   успех и спокойствие пожелавам на Ники !!!
 

Дано да мине всичко по мед и масло .... и да те посрещне усмихнат като го взимаш !!! Може би да ти препоръчам малко валидол преди работа, за да можеш да правиш нещо по-различно от сълзи в очите и ежесекундни мисли - какво ли прави ... То винаги ги мислим, децата, ама този период за мене беше кошмарен - висях безсмислено на улицата пред оградата с ...... насълзени очи .... до обяд.
Кураж на теб и Ники
 

Веси, ти ме изненада с тази информация. Тези нови неща откога мислят да влизат в сила? Ще бъде гадно ,ние се готвим сега,а то няма да има изпити???

весииии, веси.. не ми се говори за училище
и си съвсем права, че не е проблем в учителите и учениците, а основно в родителите... болна тема ми е това, ама много болна (мисля, че всички знаете, че мама по професия е учител)
и честно да си призная (сигурно повечето няма да се зарадвате на тази ми констатация) се радвам, че децата ми ще учат в провинциално, а не софийско училище... там нещата ВСЕ ОЩЕ не са толкова опорочени... 

хайде да разведря обстановката, две снимки от нас
http://www.facebook.com/photo.php?pid=854764&l=e2ba8&id=522936877
http://www.facebook.com/photo.php?pid=832055&l=cc03d&id=522936877

аз днес ще ходя на ендокринолог, че нещо май имам проблеми, стискайте палци, ще докладвам тия дни....

ivasl , много благодаря за успокоителните думи! сутринта ги прочетох, когато имах много нужда от кураж и дори отговорих, писах, писах към 6.30 тая сутрин, но нищо не е излезнало, не знам защо е станало така, сигурно съм забравила да го публикувам, аз бях толкова шашардисана днес. не съм мигнала цяла нощ и много се притеснявах...изумително добре е минало, чак се чудя и си мисля дали не е на лошо толкова хубаво.
вече се чух 2 пъти с директорката и 1 път с учителката в градината и съм много доволна от това, което ми казват, дано е истина и не преувеличават. аз просто не мога да повярвам, моя син пак ме изненада...не е плакал сутринта, влезнал е веднага при децата, не е искал да закуси с тях, но това го очаквах, а и аз му бях дала вече закуска.
играл е навън, сприятелил се е с 3 дечица, на обяд О, ЧУДО! е хапнал добре, и сега спи...аз бях изумена! не очаква такова нещо като си знам детето какво е своенравно.
дано това да е в следствие на това, че му харесва, а не просто да е в шок и да действа по инерция...
в 16 часа отивам да го взема и много се надявам да е щастлив и да ми разказва хубави неща!

Тони, много са сладки, Теди ми се вижда големичък, кърмите ли се?
а Таня е красавица!!!
стискам палци всичко при теб да е фалшива тревога и да нямаш проблеми!!!

Тони стискам палци мила! Голям мъж е Теди, мноого е сладък! А Таня колко е нежна, прекрасна е!
Рори така се радвам да прочета че с Ники е минало добре днес! Дано както казваш да му харесва, дано!
И на нас ни предстои скоро градина, утре отивам да подам молбата и ще чакаме да се освободи място скоро. Ще я пусна с желание от моя и нейна страна, дано само си запаи желанието така и да не боледува. Уморена съм и мисля че това ще е глътка въздух за мен.
Добре дошла на новата майка!
Около мен е много/твърде динамично, но някак не ми се редят излияния.
Целувки на всички дечурлига! Наближават рождените дни ехеее!

Мери, и на вас значи скоро предстои да изживеете "драматична" раздяла заради градината...предполагам, че ще ти е много терсене. пожелавам на Ивче да й хареса и всичко да е на 6!

Ники не иска да ходи послъгали са ме, да не казвам по-голяма дума, ама е плакал вчера, просто не са ми казали, но като го взимах настоях едната учителка да ми разкаже и тя с неохота призна...иначе наистина е спал...като цяло не изглежда никак доволен, а най-трудната задача предстои сега като се събуди татко му да го заведе. вчера тръгна с желание, днес хич не иска. вече си е характер, разбира всичко и е доста манипулативен   говори ми неща, които знае, че ще ме сдухат като: те не ми дават храна...само една лъжица ми дадоха...за десерт имаше ябълка, но когато поисках те ми казаха, че всички плодове са свършили и няма не знам дали да му вярвам напоследък си измисля разни фантасмагории, за да постигне нещо и хитрува
днес ще ги водят в Южния парк и се надявам да му е интересно...сега най-трудното предстои, да го приготвя и да успее да тръгне за натам...

рори  , сигурна съм, че ти е много трудно, но имай предвид, че и за него това е супер голяма промяна и един ден е много много малко, за да се адаптира 
той е свикнал сам да си диктува ритъма на деня, а там има правила, което може и да не му харесва яде се под час, спи се под час, заниманията са под час...
стискай зъби и си дайте поне (ама наистина поне) седмица, за да реши дали иска да ходи...
да не говорим, че децата там вече се познават, сформирали са групички (защото ходят на градина от преди), а той е нова фигура и му трябва време да си намери мястото, да свикне да си поделя вещите..
няма да забравя таня как като се преместихме в търново две седмици повтаряше - децата не искат да ми бъдат приятели и плачеше вечер
сега ела да я видиш събота и неделя вече не са любими дни
за плодовете и храната 100% можеш да си сигурна, че не е вярно 
ако приемаш съвети - говорете му, че всички ходите на работа - вие с тати в офиса, а той в градината, и му поставяйте задачи - днес да научиш това, утре онова (според каквото правят на заниманията) - за да чувства и той че прави нещо важно
мисля, че ще свикне, но на теб ще ти е по-трудно май всички породи майки сме така 

мери -  ти как издържа досега не знам аз с три броя деца у дома щях съм луднала вече ива си е готова отвсякъде  всичко ще е наред 

да ви кажа - теди от 3-4 дни си е открил гласа - е такова пискане няма просто  не спира по цял ден, отде толкоз глас не знам 

Тони, мерси за подкрепата, миличка!
много, много ми е трудно, защо съм такава кифла седя в офиса и ми е тъпо, нищо не ми се подхваща, не може така...не съм спала 2 нощи, приличам на вампир...супер гадно ми е. а и той знае как да ме работи, измисля ги...примерно не плаче пред нас, а използва супер тъжни изречения "мамо, не съм щастлив откакто ходя на училище...преди бях много щастлив, а сега не съм"..."защо съм пораснал и ходя на училище, искам винаги да съм си мъничък и да си живея както преди"...сърди се, държи се едно такова хладно снощи, не се усмихва...наказва ме, работи ме по тънката струна...снощи не може да заспи до 22 часа, а иначе заспива в 20.30...беше превъзбуден и само се пазари с мен да не ходи.
сутринта напълни със сълзи очите и ги реди едни, не може да тръгнат с татко му 15 минути...не плаче, и не се тръшка, а само едно такова супер студено ти набива чивиите
трябва да издържим, трябва...иначе представяш ли си какво би било, когато трябва да тръгне на предучилищна, която вече е задължителна?

даа, и танчето така правеше много съм нещастна, никой не иска да ми бъде приятел, днес беше много лош ден, и все в тоя дух, направо ми взе душата
дайте си малко време
това е все едно ти да си смениш професията, да тръгнеш на тотално нова работа, за която нищо не знаеш и още първия ден да ти хареса и колегите да те канят на обед с тях и да си споделят с теб фирмените клюки
като си намери макар и едно детенце там, с което да се сближи и коренно ще се промени всичко 

забравих да ти отговоря за тедко - кърмя и дохранвам с адаптирано, защото беше спрял да качва душицата и само плачеше...
сега си правя изследвания разни да видя къде е проблема, защото някакъв хормонален дисбаланс имам и ми прави лоши шеги
иначе той е дълъг (68см) и слабичък обаче като е с дрехи и изглежда по-дебеличък и голям а и снимката е от близо та съвсем на 6месечен го докарва 

по-лек и хубав да е днешния ден пожелавам 

Рори, недей мила да се тревожиш много.Ники не е свикнал и сега му е мъчно.Недей показва пред него,бъди твърда и той ще приеме нещата след около седмица.Аз се чувствах така като тебе миналата година.Първата седмица плака, на мене ми беше толкова идиотско,че се чудех дали правилно постъпвам,постепенно свикна и после нямаше проблем.Лошото е че започна да боледува и връщането отново беше съпроводено с рев.При нас положително изигра ходенето при Пумпелина.Оттогава не плаче и много си харесва градинката, госпожите и децата.
Тони, много са ти хубави дечицата. Таня е пораснала страшно.  

Тони,докато пиша и ти беше написала.Дано всичко ти е наред с изследванията,че тия хормонални много ги мразя.На мене ми откриха киста в едната гърда и лекарят каза,че обикновено кистите са на хормонална основа.Та днес съм на преглед.

Aurora - написаното от T o n i  е все едно аз съм го писала.     Много реалистично и пълно е описала "цялото страдание".... Горе главата и вярвай, че си постъпила по правилния за детето начин, много прозорливо си написала "...трябва да издържим, трябва...иначе представяш ли си какво би било, когато трябва да тръгне на предучилищна, която вече е задължителна? " 

И Силви на една седмица стаж в градината ми каза:
 - Мамо, г-жата е лоша
- Защо е лоша г-жата? /и наострям уши/
- Ами, защото викаше на децата /в къщи не си викаме и тя не е свикнала/
- И какво викаше г-жата?
- Хайде всички деца да седнат на столчетата
....
Еми ще викне, колко ли пъти им е казала да си седнат на столчетата .... Сигурно точно толкова, колкото и аз не спирам да повтарям "Обуй си пантофите"

Дано намериш сили да устоиш на първоначалното "манипулиране" и да не показваш признаци на неувереност и склонност към отстъпление пред Ники - децата усещат и знаят как да ни "манипулират". Толкова са мили и чистосърдечни и толкова ни боли като мрънкат и пускат "онези" сълзи.... Ако има конкурс за ВИТИЗ на тази възраст - гарантирам 99% от децата ни ще са приети.... И аз съм стояла пред оградата като "полу-идиот"       /защото седях до обяд, пълен идиот щях да съм, ако седях по цял ден/... Сутрин, като я водех стисках зъби, усмихвах се и само се молех да е здрава и по-бързо да свикне. Бях убедена, че всичко ще е ОК и много я мотивирах, карах я да се чувства горда и специална за това, че ходи на ДГ... За мен беше важно тя да се чувства добре и да е здрава там, защото това беше осъзнат избор от наша страна, а не принуда от обстоятелства /така и така бях "вързана" в къщи с бебо - ДГ е за задоволяване потребностите на децата, а не за "улеснение" на родителите....

Много се отплеснах ..., но толкова добре те разбирам и толкова ми е мъчно за тези невинни душички, ама все някога ще трябва да се отделим от тях ... Не знам, какво да ти кажа, дано намериш сили в себе си и съвместно с таткото да решите дали ще я бъде тая или не, а после заедно и ежесекундно да "бутате" нещата в избраната посока...     

Успех и да те четем по-ведра от утре ....
 

Тони какво стана с изследванията? Не спрях да те мисля днес и да чакам новини.
Рори, тежко е спор няма, за това не си г причиних до сега, обаче вече ми е много трудно да задоволявам нуждите и от игри и забава а и имам нужда от малко лично време и повече почивка. Съжалявам за Ники и дано свикне, дано след седмица се пак поиска да ходи! Както казва Тони ако си намери само един приятел дори това ще е добра причина да иска да ходи с желание. На скоро с Тян се разправяхме, питах го има ли спомен от градината, него го пуснах на 3г. останах сама и трябваше да работя, така че не е стоял въпроса дали или. Той каза разбира се че си спомням, всичко, знаеш ли кой беше най хубавия момент, момента в който кажат хайде сядайте по столчетата и чакайте майките си. Това направо ме срази! Защото и аз имам същите спомени от моята градина навремето, само това помня, опашката за люлките и очакването на мама. Никога не е плакал милия ми и не роптал, но не е и бил особено щастлив.  Просто е ставал и тръгвал с мама, и без това достатъчно объркан от раздялата с тати смяната на дома и т.н.
Не ти помагам много май.
Сподели моля те като говорихте с Ники, как представи нещата, има ли той избор? Аз казах на Ива ще ходиш и ако не ти харесва ще те спра, но май греша, защото наистина трябва малко време за да се вклини в колектива, а е съвсем възможно първите дни да я разочароват и тя да не пожелае да ходи повече. Освен да и обещая да говорим след определен период време? Да и обеся че трябва малко време? 

момичета, много, наистина много и от сърце ви благодаря за подкрепата...обикновено срещам повече укор "ама ЧАК сега ли го пуснахте на градина и какво чакахте досега?"
сънувам някакви глупости постоянно, когато успявам да заспя, не съм очаквала, че така ще се вкисна. радвам се, че съм сред сродни души и всяка от вас ме разбира за какво говоря и какво ми е.
ivasl , това изречение "ДГ е за задоволяване потребностите на децата, а не за "улеснение" на родителите..." много ми хареса. радвам се, че мислиш така, аз също поради тази причина го пуснах, макар чистосърдечно признавам с Таня (бавачката му) досега ми беше чудесно, защото е много близка на семейството, защото й вярвам, защото, когато тръгна за работа знам, че детето ми е добре гледано на 100  % и някак изключвах и деня ме въвличаше. сега нищо от предишното ми спокойствие..и се надявам след време Ники да се успокои и нещата да вървят добре за всички ни...

Мерка, аз също мразех градината, това помня много добре...онова чувство на изоставеност, онова безкрайно чакане на мама, която за съжаление все идваше последна милата...работеше на 1 час път от градината...и аз премръзнала и умряла от глад я чакам навън на двора с последната останала в сградата - я чистачка, я учителка, която е силно изнервена от закъсняването на моята мама...и ето я нея, най-сетне...бързаща, притеснена, тича, гушвам я, мирише на студ...любимата ми миризма, носи ми пирожка със сирене...толкова гладна все бях в тая пуста градина, че нямах търпение да идем до вкъщи да вечерям, а исках все нещо за залъгване на глада в дългия път до дома...ей, такива неща помня, защо не помня нищо хубаво, никакви колективни игри, усмивка на добра учителка, нищо мило...а само тея спомени ми нахлуват?!...аз съм по ясли и градини още от памперс, била съм на 1 година и 2 месеца като съм тръгнала. е, нищо хубаво не помня, за съжаление...аз и затова така съм настроена много против градините, против допотопните им принципи за колективност, против смачкването и приравняването, против стъпкването на индивидуалността и коването на общи, оеднаквени стандарти...ей, такива неща все си мисля, ама после си викам "аде, стига, аз съм била в комунистическа детска градина, руска даже беше"...обаче...то сякаш сега не е същото като тогава, леле, толкова негативизъм от мен тая сутрин, чак се плаша от себе си...

много му говорех на Ники, доста дни преди датата ни на тръгване на "детското училище", както ни помолиха да го наричаме учителките. аз, както и той съм много добра в манипулирането, направо го подковах миличкия, отиде едва ли не с желание, а беше толкова анти настроен само 1 седмица преди това...ходихме заедно в "царството на играчките", както наричам един детски магазин ден преди тръгването му на градина, за да си избере чашка, кърпа, пантофи и прибори сам. държах на това много, да го направим като ритуал на порастването му, казах му, че от днес не е вече бебе, а е батко, който е голям, силен, по-силен и от г-н Феноменален (за него тоя пич от филмчето е голяма работа, щом вдига коли и сгради) и е време да се подготвим за Големия ден...отидохме, той с желание си купи всичко (още сме на вълна Макуин Светкавицата, та добре че в Джъмбо имат пълен асортимент с герои от филма) и сам си подреди багажа...на сутринта си взе "връзката с дома" любимото му мече Хосе (купи си го сам, когато отиде за пръв път в чужбина, от Мадрид и вече 6 месеца е любимата му играчка, навсякъде е с нея) и тръгна.
вчера сутрин същото, приготви си неща в раничката, напълни очите със сълзи, но не се разплака, все така прави напоследък, много държи да ми показва, че е мъж и не плаче вече както преди, а преглъща и само сипе едни такива изречения дето ми късат сърцето...вчера като го взех изглеждаше по-добре...има промяна, надявам се, че полека-лека става...не е толкова сърдит, не беше толкова негативен, въпреки, че и дума не може да става, че му харесва или че иска да ходи...напротив, само ме убеждава колко много иска да си живее както преди...сега го чакам да се събуди и да видим тази сутрин как ще е...