Представете си, че като нормален човек в отпуск, вероятно можех да се прибера през уикенда и в понеделник с усмивка да отида с букет в ръка да оставя детето си в градината.И какво щеше да се случи тогава, когато ми кажат, че ремонта току що е започнал и градината няма да приема деца.
Питам се аз, че ако заради това загубя работата си, някой дали ще направи нещо по въпроса, а те искат да им вляза в положение.
Не, за това не мога, не мога да се примиря за тези неща, и този който одобрява кога и колко пари да се отпускат смятам, че е длъжен да даде обеснение.Защото когато си гласуват увеличенията на заплатите и допълнителните 13 заплати, пари има винаги и не се съмнявам , че ги взимат навреме.А гадовете всяка година поставят директорите да се червят и да измислят спасителни рокади, защото родители като нас вече нямат близки да ни гледат децата.
Пък и не ни е удобно вече да ги ангажираме, никой не ми е длъжен, дори и родителите ни.И те са хора и не бива отпуските им да минават в гледане на внуци всяка година.
Не само съм бясна, но ми се повръща вече от тази мизерия в България.
По-горе искаха съдействие за репортаж.
На линия съм ако има нужда, искам обенение от хората, отговорни за това, защо винаги средствата за децата ни не стигат, а за други разходи има.
Някой наясно ли е кой в Софийска община е отговорен за това, как стои въпроса с процедурите с отпускането на средства, толкова ли е сложно да се планира това предварително и да има отделени средства.
Защото и аз мога да кажа, че точносега нямам пари за данаците си и ще ги платя, когато ми е кеф.И май всички трябва най-накрая да направим нещо, защото ни направиха на маймуни.
Да видим как държавния апарат ще функционира без приходите от нашите данъци.....
Ох, много съм бясна, та чак крайна, но ме извинете.