"На учителя ... с любов..."

Ами ние го имахме като предложение на родителската.Нашият клас бяхме избрани да попълваме една анкета за мнението ни по въпроса .Но се обсъжда като вариант СИП, или нещо подобно ,със специален преподавател.Казва се клуб "Кариера"  
Това за поведението- и аз си го мислех.Но и тогава имаше зрънца,на които не им пукаше.Местеха ги от училище в училище, но нали образованието беше задължително,та всеки си знаеше че ще избута.

"За" поведението , но без забраната за кандидатстване.


Това са деца . Те и по закон не са отговорни за постъпките си до 18 год възраст. Не можеш да им отрежещ пътя в живота завинаги. Трябва да имат шанс в случай че решат да си променят живота.
Дори престъпниците от затворите нямат ограничения да кандидатстват във ВУЗ.

А и живота е шарен -  виновно ли е дете на пропаднал пияница и без майка .

Аз доста се шашнах от репортажа и просто, след призива на Лени, исках да кажа какви методи действат успешно при нас. Не знам някой родител да си е позволил да не отиде на родителска среща - те са индивидуални с всички учители, а камо ли ако бъде привикан за лошо поведение на детето си.
Да ви кажа, аз изпитвам страхопочитание и уважение към тези учители докато ми говорят, а камо ли някое хлапе. А ако ви кажа какъв срам брах, защото синът ми е бил с неподострени моливи (събота и неделя ги подостря, ама говорим през седмицата )  Така съм брала срам, когато аз бях в 1 клас и ни проверяваха за такива неща, а той е по-голям в момента.
Така че предполагам, ако се вмени това задължение не само в Правилниците, а в образователните закони или Семейния кодекс, може да има ефект. Ясно, че при сегашните тийнове едва ли ще действа, ама постепенно като се тръгне така от началното у-ще и е имало изцепкие, и родители, и деца ще схванат принципа.

   Хора, така като ви чета и се радвам ,че сте съпричастни към проблемите на училището , но те наистина са много дълбоки. Много от нещата , които сте предложили и сега фигурират в правилниците , но други неща им противоречат и затова се стига до бездействие в повечето случай. Например наказания се налагат основно за неизвинени отсъствия , а откакто е вкаран в действие делегирания бюджет практически не се стига до наказания, по простата причина , че съществуването на училището зависи от бройката на учениците и финансирането се извършва на този принцип. Системата трябва да се прекрои из основи законодателно, но преди това някой управляващ трябва да се запознае с всички недостатъци на системата. Учителят е обезоръжен тотално откъм възможности за санкциониране, че ако щете и за сплашване. Когато аз бях ученичка в главата ни се набиваха преди всичко задълженията , които имаме, а днешния ученик знае само правата си. Кажете ми що за наказание е според вас ПРЕМЕСТВАНЕТО в друго училище? Аз ако съм гаменче ще ми пука ли в кое точно училище ще правя учителите да лудват? Едно време си го наричахме ИЗКЛЮЧВАНЕ и последствията от едно изключване наистина бяха страшни. А днес директорите на училища сключват негласни споразумения помежду си за размяна на наказани ученици, защото на ученика се гледа като на 1 200 лв /или колкото е там издръжката му/.
    Някой по -горе пита защо не могат да се гонят ученици. Чл. 129 от ППЗНП не го позволява. Забранено е.
    Относно протестите и стачките. Знаете ли много колеги наистина мизерстват. За мен учителството е като хоби благодарение на съпруга ми, защото в къщи никой не е седнал да разчита на моята заплата. По време на стачката /в която не можах да участвам активно/ искането за заплати според мен беше изнесено на преден план от синдикатите, но останалите искания касаеха точно това и колегите разчитаха обществото да ги подкрепи виждайки в какви катакомби учат децата ни, виждайки допотопното преподаване с тебешир в ръка и т.н. Днес, сега вече ,след разгрома на онази стачка учителите няма да се подложат отново на подобно унижение.Вие родителите сте  на ход, а в това число сме и ние учителите, защото и ние сме родители.

radivdani въпреки, че не знам нормативната уредба и аз съм сигурна, че част от нея не се променила толкова много от наше време. Но е очевидно до какво води неспазването и!
Това с делегираните бюджети и с превръщането на нашите деца в торбичка със стотинки  е най-голямата подигравка в цялата система.
Излиза, че ръцете на директорите са наистина вързани. Значи това е нещо, което трябва да бъде променено час по скоро. При доказана вина на ученика и изключването му да речем родителя се задължава да възстановява остатъка от сумата до края на годината!
Друга тема е, че това с преместването и на мен ми се вижда преливане от пусто в празно и ти си обяснила по-добре защо.
Родителите сами нищо не могат да направят, защото не познават кухнята. Конкретните предложения трябва да изработят учителите, защото те познават механизма, нормативите и подводните камъни.
Вие знаете кое ви пречи да работите така, както ви се иска и както би трябвало.
Давайте идеи - можем поне да опитаме да направим някакви систематизирани предложения и да се опитаме да ги внесем, знам ли къде  освен в МОН, за да не попадне и това в кръглата папка или да бъде заменено с поредното безумие

Хора,хора....
Аз съм много по-отчаяна от вас.Вие за корупция не сте ли чували?Ще изхвърлят някого, той ще бутне на когото трябва и ще има диплома.Или ще си вземе изпитите...Те колко хотели се построиха, на Силистар нивата пред плажа се реституира удобно на един депутат, гори,магистрали и т.н. Колко скъп ще да е документа за образование.
То там е проблема. Ние престъпниците не можем прибра и наказа.А оня, дето имал дребни провинения в у-ще. Ми знаете ли, че циганите са силно подбутвани да се образоват. Пак ли ще има дискриминация спрямо българите- за тях санкции, глоби, а братята роми се записват заради детските.
Рибата се вмирисва откъм главата. Аз си въобразявах, че при социализма се замазва дереджето и се отчитат фиктивни показатели, ма сега е мнооого по-зле.Отгоре искат да се вземат матурите. Хоп, вземат се. Отгоре искат да завършат всички, дето са почнали. Готово.Зер, евростандарти трябва да покрием.
Аз лично съм го ударила само на морал. Хич и не вярвам, че скоро ще има действащи санкции.
А децата са много умни. Щом можеш да убиеш/блъснеш някого и да се разминеш тънко, каква ще да е тая санкция, дето да действа.
А нямаш право да гониш някого от час,защото за това време ти отговаряш за живота му. Кой знае какво може да му се случи навън. Но ученикът има права, или поне няма санкции за забранените неща.
Знаете ли, че има ученици-пласьори, специално изпратени в конкретните училища, да разработват определената им пазарна ниша.С топ не можеш ги мръдна. Знаят си правата (то затова е организирана престъпност- да има отговорници и специалисти, може и адвокати да са) и...си работят.

Так, като си мисля , единствената заплаха, която може да подейства и да идва от страна на заинтересованите родители, е те да си преместят децата, ако не се изпълнят определени норми. Пред избора дали да остави 2 лоши или 10 добри деца, може би все пак системата ще предпочете добрите.
Аз подозирам, че във връзка с тия бюджети, понеже парите са в един кюп, ще се пести от ток, от парно и т.н.
Дано не съм права. Но ако разберете за такъв случай, не си мислете, че е изключение. Сезирайте ХЕИ.Въобще, не прощавайте икономиите за сметка на децата.

праскова недей така бе човек!
С много от нещата написани от теб съм съгласна, известно време работех в един ВУЗ и съм свидетел на купуване на дипломи  . И другите неща, които описваш също ги знам, не падаме от луната.
И все пак!
Трябва да се опита поне нещо да се промени. Далеч не всички престъпници остават ненаказани - за жалост само най-мащабните!
Тази година бях свидетел какви усилия положи една дерикторка да задържи детето ми / с добри чувства все пак/ след като реших да го преместя.
Ако всеки родител си грабне детето от подобно училище и се опита да го премести в друго ще настане пълен хаос, но може и това да помогне. Тогава ще останат само 50 училища от 100 да речем, но къде ще отидат децата на чиито родители не им пука...
Изобщо не може да няма решение!
Решение има и  сигурно не е едно - ако всички мислим в тази насока ще открием, но ако си заравяме главата в пясъка и казваме "няма оправия" - то няма и да има.

Ами след Праскова - то всичко толкова гадно и страшно звучи, че по-добре да се хлопнат кепенците и да се мине на домашно и дистанционно обучение. Кой му се учи, да учи. А иначе за гоненето - ами то затова се вика родителя, за да си поеме детето. А, че има нещо в закона, не значи, че е вечно.
Боже, никак не ви завиждам за професията. Аз съм живея още с някакви идеали и ги внушвам на детето си - това е Авторитетът. И си е така! Не знам наистина къде е изходът. Много заплетена ситуация се оказва.

И аз така - ден не минава да напомням, че трябва да се уважават учителите, да се слушат. Да се държат нормално с другарчетата си.
Е те са момчета и далеч не всеки ден са хрисими и мирни, но няма случай учител да ме е известил за неприемлива проява /според него, защото имахме и разни неприятни случки/ на детето ми и аз де не взема отношение, да не говоря с него и да не се опитам да му внуша, че правилата са за всички и трябва да се спазват.
Нещо вече и аз взех да се замислям след 4-ти - 5-ти клас, къде е решението
Защото от това, което видях ми се изправиха косите, а от това което чета тук от представители на тази професия  направо ... думи не ми останаха. Щом самите учители и директори се смятат за безпомощни  .... къде отиваме .....

Шансът това да стане е минимален, ако се въведат строги и ясни правила. Учителят трябва да може да гони от час за лошо поведение и да пише отсъствия, а точно определен брой отсъствия да води до конкретни наказания - намаляване на поведението с една оценка (или повече). Тези неща се решават на педагогически съвет, но за всеки случай може да се позволи на родителите да присъстват на него, за по-голяма обективност.
Това са технически подробности, има кой да мисли за тях. Важното е обществото да вземе ясно и категорично решение - искаме ли да си вкараме децата в пътя или не?
Навремето направихме голяма грешка, когато им дадохме свобода, за която те не са готови. Съвсем естествено я превърнаха в слободия. Връщането на духа в бутилката ще е много труден процес, но не и невъзможен.
Проблемът е, че това няма как да стане с козметичните промени само и единствено в сферата на образованието, нужно е затягане на дисциплината в цялото общество. Например, пияните и надрусани ученици не може да тежат на съвестта единствено на родителите и учителите, къде са наказаните хора, които са им продали алкохола или дрогата? Пият на една маса с тези, които би трябвало да ги хващат и съдят...
Не знам, колкото повече мисля по въпроса, толкова повече се отчайвам, че нещо съществено може да се промени относно нашите деца, предвид кочината, в която сме принудени да ги отглеждаме и възпитаваме...

Едно време възрастните също не бяха готови за свободата, която им беше дадена   (всъщност това е точното - беше им дадена, а не отстоявана).
За техническите подробности си права.

Миналата година правихме ремонт в "Институт на преквалификация на учители",та там попаднах на една много интересна книжка от средата на 80години...Ставаше въпрос за някакви решения,на някакъв конгрес,не мога да цитирам точно,но вътре в нея имаше изготвен проекто план,как да се възпитава младежта извънкласно,какво ги вълнува подрастващите,и как да организират излишната им енергия в нещо градивно...Тогава държавата се е грижела за възпитанието на децата,като цяло...Не е разчитала на родителите само...Защото аз лично НЕ познавам семейство,което да не е впрегнало сетни сили да възпита и образова детето си,но уви...Излизат на улицата,и или стават аутсайдери,или гамени...Много малко са тези които успяват да оцелеят като достойни за обществото индивиди,и същевременно да бъдат харесвани от съучениците си...Когато си на 12,и се налага да направиш този избор,по кой път би поел ти?!Не ме разбирайте погрешно,не обвинявам само държавата,но и тя трябва да поеме накрая своята отговорност към нашето бъдеще!!!И то не само пълнейки им главите с ужасно много материал,и измисляйки поредният безумен изпит...



Нека се запитаме от какво се нуждаят нашите деца?!Ние самите?!От внимание,от възможност за изява,за себедоказване,за развитие,от самочувствие,вяра в собственните си сили,да се чувстваш на място,да можеш да бъдеш изслушан,да можеш да мислиш на глас,да можеш да променяш живота си,да бъдеш нужен няко му,да можеш да дадеш собственният си принос за нещо...Те нямат нужда от знания,знания,знания,и то поднесени просто от някой,и чути или нечути от друг...Както и ние,големите...Другите неща са само на повърхността,и затова само те се виждат-джиесеми,хубави дрешки...Проблема е в нещата които ние НЕ виждаме,но за това пък наркопласьори,сектанти и всякаква друга измет,използва перфектно за свое облагодетелстване...


Аз смятам,че за да се спре това,не са нужни само санкции,трябват много извънкласни мероприятия,кръжоци,сбирки,каузи,вестници-или интернетстранички,спорт,празници-но не фиктивни...Дали съм луда,или си представям една Коледа в училищният салон,организирана от големите батковци и каки,но с участието и на мъничетата,в която кой с каквото може да има възможност да се изяви-така децата се сплотяват,социализират,и се отпускат...Защо примерно трябва половин час преди биенето на последният звънец,учителката да подкани децата да си раздадът подаръците в класната стая,и после първа да излезе през вратата да се прибере?!Това празник ли е?!В първи клас на средният ми син,наговата учителка за края на учебната година се беше приготвила да се измъкне така,но ние майките се развикахме,та разгеле дръпна една реч,хвърли на децата свидетелствата и ЧАК тогава си тръгна... За какво се е трепало това децте цяла година да учи?!За да му хвърлят свидетелството в лицето ли?!И после какво уважение да има то към учителското съсловие?!Скапаха го от домашни,и дори и потупване по рамото нямаше... Ето за това говоря...А после си прехвърляме топката-учителите казват държавата,държавата казва родителите,а те отново учителите...А децата растът,и...

Червената Шапчица, страхотен пост.

 

Не виждам смисъл да цитирам, защото на практика искам да копирам целия постинг на Червената Шапчица
Децата ни наистина имат нужда от изяви, от запалване на доброто в тях, от доказването му.
Ако да речем всяка есен /или пък пролет/ имат час, в който те лично да насадят в училищния двор дърво или цвете, дали после биха отишли да го изтръгнат или скършат. Надали!
Всеки цени труда си, всеки би пазил своето!
Да не говорим, че после няма да се налага да ги учим изкуствено да обичат природата, това ще стане по съвсем естествен начин.
Едно дете играещо в училищния отбор по **** /нещо си каквото и да е то/ е свикнало да работи в колектив, то не би тръгнало против съотборниците си, защото после ще са рамо до рамо и ще разчитат един на друг в мачовете....
Едно дете защитаващо името на училището си на олимпиада по **** /нещо си не е важно по какво/ и спечелило призово място и наградено от учителя си и похвалено от директора, няма да отиде после и да счупи прозорец в същото това училище с бирена бутилка.
Децата са ЛИЧНОСТИ!!!
Те искат да им се засвидетелства уважение, признание!
Те искат някой да забелязва и възнаграждава усилията им - и ако този някой не са учителите, не са родителите те търсят одобрението на връстниците си.
Там вече нещата са различни във възрастта над 12 до към 18 децата са в трудна възраст- бунтари, нестандартни - за да те харесат, за да заговорят за теб трябва да направиш нещо откачено, нещо различно нещо нестандартно.
Ако беше спечелил призово място на олимпиадата и цялото училище знаеше името ти няма да ти се наложи да запалиш първата си цигара за да те забележат съучениците ти!
Ако учителят те похвали, че си посадил дръвче или че си почистил и си помогнал за нещо, ти няма да отидеш да изпиеш бутилка бира за да докажеш че значи нещо пред някого.
Никак не е сложно!
Но наистина държавата е длъжник на доста деца, поне на моите е длъжник, защото аз съм от родителите имащи позиция, изискващи, държащи на възпитанието, но и моите деца вече търсят и чуждото одобрение!!!
Докога?!