"На учителя ... с любов..."

Няма да накажат учителката, щото видиш ли се пенсионира след месец.....супер безотговорно обяснение на директора! 
Физическото посегателство е наказуемо и трябва да си понесе последствията, за това че си е позволила да удари детето. А родителите, които се отказват да и потърсят отговорност просто не мога да коментирам!
По отношение проблемите в училище продължавам да твърдя, че по-отговорни са родителите. И сега има достатъчно добри правила в училищата.

Може и тях да ги е шубе да се занимават, защото кой знае какви неща могат да излязат за детето им. НИкой не знае каква всъщност е ситуацията.

Не оправдавам в никакъв случай поведението на учителката. Но според мен за възпитанието на децата на първо място отговаряме ние - родителите. Струва си да се замислим как възпитаваме децата си, че после се държат по този начин. Учителите нямат право да бият учениците. Напълно съм съгласна с това. Но според Закона за закрила на детето и родителите нямат право да бият децата си. Вие съгласни ли сте с това? Трябва ли на всеки родител, който е ударил детето си  дори и веднъж  да се търси отговорност по съдебен път? Или законите са само за учителите, а не и за родителите? Не може да съдим учителката само защото е ударила детето. По - добре да помислим какво я е накарало да го направи.  Колко от нас могат с чиста съвест да кажат, че нито веднъж не са удряли собствените си деца?


В закона никъде не пише от кого е упражнено насилието. Говори се просто за насилие, което биха могли да упражнят всички.

Хвани единия и удари другия. И родители, и учители все на едно място живеят. Изключения има, но стават рядкост, може би са около 20% максимум. Останалата част е на принципа "бий дупе да не биеш дупище" и с това се изчерпва възпитанието. Училището отдавна не е място за учене, а предимно за гледане на децата докато родителите са на работа. Който успее да отдели пари и/или време да вложи в допънително обучение - успее. Останалите - сори. По едно време си мислех, че хората масово си пращат децата на разни уроци. Да, ама не. Като се размислих установих, че гледам хората около моя социален кръг и съвсем забравям за хората в по-неблагоприятно положение от всяка гледна точка.

Разбира се всеки има право на собствено мнение. Само изложих моето. Определено повечето хора няма да могат да издържат да работят в училищата. Не говоря за финансовата, а за психическата страна на нещата. Лично аз не бих ударила някого защото ме е нарекъл " к.......а". Само, че ние у дома вдигаме ръце от едно дете, а искаме учителите да се оправят с 20 - 30 при положение, че нямат право да ги бият и да ги гонят от час. Ако децата са добре възпитани у дома - няма проблеми, но ако домашното възпитание липсва или не е на ниво учителите са безпомощни и не могат нищо да направят. Според мен проблемът в училищата тръгва от семейството. Трудно е да си представиш едно добре възпитано дете да се обърне и да каже на учителката " к ......а" .Някога у дома за учителите се говореха положителни неща и децата изпитваха към тях уважение и почит. Сега обществото е настроено доста против учителското съсловие и това неминуемо се отразява в отношението на децата към учителите и към учебно - възпитателния процес. Вярно е, че навсякъде има изключения - и учителите са хора и не са идеални. Сред тях както навсякъде другаде има и такива, които ходят на работа колкото "да отбият номера", но това не са всички и не можем да правим обобщения. В момента масово се говори, че в педагогическите университети кандидатстват тези , които няма да ги приемат другаде. Какви преподаватели можем да очакваме да излязат от тях? Имаше някаква статистика, че повечето учители в българските училища били възрастни и че младите хора не искали да работят като учители. Напълно ги разбирам. За  труда си българският учител много рядко получава признание. На никого от нас няма да му е приятно да вижда, че целият му труд и обучението му отива на вятъра.

Както писах по - горе това е моята гледна точка и ми е ясно, че не всички ще я споделят. Дъщеря ми е още малка и ходи само на градина. Определено няма да ми бъде приятно един ден да създава проблеми в училище, защото това ще означава, че ние с баща и като родители нещо не сме направили както трябва.

Мами,отново се отплеснахте...Кабо Алма е дала много конкретни предложения,които смятам за напълно приложими,дори необходими...Беше хубаво наистина да ги обсъдим като възможности,а не като поредният просто чат...

Алмичке както винаги си доста точна и изчерпателна      Кажи с какво можем ние да бъдем полезни!!!Когато вие внесете тези предложения-къде,кога...?!Тук малко хора влизат,но ако стигнем до някакви конкретни действия,ще търсим подкрепата и другаде...


Другата седмица имаме родителска среща...Какво да попитам,към кого да се обърна,и какво да искам не знам...В смисъл че нашето училище е малко,и е на едносменен режим,и въпреки това учителките си тръгват след последният час,изпреварвайки децата...


Моите очаквания,когато децата ми тръгнаха на училище беше,че ще има много инициативи,в които бихме се включвали дори и цялото семейство-както например утре големият ще играе със класът си срещу Италианският лицей,футбал-много добра идея,детето е толкова възбудено че цяла вечер за това говори,и анцуга дори си изглади...Друго-учителките няма да си тръгват веднага-все пак ако някое дете не е разбрало нещо в час,може да се консултира с нея след часовете...Ще имат стен вестник-място където всеки може да се изяви със стих или съчинение,където да покани другарите си някъде,да обяви нещо,да го похвалят,ако е спечелило конкурс или медал и пр.Много подобни...


Та към кого да се обърна,за да започва да се случва нещо и в нашето у-ще?!Благодаря ви!!!

Да кажа - вече е обявен конкурс за мястото на учителката от благоевградското училище. Докато се пенсионира повече няма да преподава, така научих днес от една кандидатка за мястото и........

Шапчице, за тези неща, които предлагаш, най-добре е да говорите на самата родителска среща, да се договорите родителите какво искате да се случи в класа и кой с какво може да го подкрепи. Ако успееш да намериш съмишленици, нещата ще се получат. Ако не намериш, пак могат да се получат, но ще трябва ти да го отнесеш. Което е много трудно и малко вероятно да се случи. Вие там си се познавате, ситуацията при вас не е като в повечето софийски училища - нямаш ли подкрепата на други родители? Ако си разпределите задачите и всеки знае какво точно да направи (да осигури хартия за стенвестника, да организира футболен мач с друг клас, да говори с директорката за работното време на учителките и т.н.), шансът да промените нещо е значителен. Ако обаче родителите не искат "да си губят времето", ще видиш зор.