Не казвам че е изключено и синът ми някой дан да изхитрее, просто споделям ситуацията сега
- Публикувана: 15 окт. 2008, 11:06 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2008, 13:26 ч.
как да се справя с моя син-благодетел
и ние имахме такъв период около 3 месеца,но с много разговори успяхме да го прекратим 
И при сина ми имаше един такъв период миналата година. Той пък вместо да си изяжда кроасана, който съм сложила в раницата напр., взема си картинката и хранел другите деца. Като го питам защо прави така ми каза, че майката на детето не му купува кроасани, а на него му се ядат. И той така давал. Аз много се ядосах, той стои гладен, а друго дете яде неговата закуска.
С много приказки засега нещата са добре.
С много приказки засега нещата са добре.
О, аз поради тези му навици още от детската градина ( всяка седмица черпехме всички с бонбони и тн) сега въобще не му давам джобни. Приготвям му храната, слагам плод, вафла и вода и да се оправя..)
Явно започна да се усеща, щото ми призна че са го черпили един чипс и затова отидохме да купим нов, за да го върне на другарчето..)
Явно започна да се усеща, щото ми призна че са го черпили един чипс и затова отидохме да купим нов, за да го върне на другарчето..)
Карате децата си да се чувстват виновни, че хранят другарчетата си, които са гладни? 
А това повече ли ви харесва:
Детето ви си хапва с огромна наслада сандвича или кроасана, а другото дете стои, гледа го и преглъща.
Щяхте ли да се гордеете с хитростта на отрочетата си? Видиш ли - няма да се набута да си даде сандвича на другото дете?!
А това повече ли ви харесва:
Детето ви си хапва с огромна наслада сандвича или кроасана, а другото дете стои, гледа го и преглъща.
Щяхте ли да се гордеете с хитростта на отрочетата си? Видиш ли - няма да се набута да си даде сандвича на другото дете?!
Карате децата си да се чувстват виновни, че хранят другарчетата си, които са гладни?
А това повече ли ви харесва:
Детето ви си хапва с огромна наслада сандвича или кроасана, а другото дете стои, гледа го и преглъща.
Щяхте ли да се гордеете с хитростта на отрочетата си? Видиш ли - няма да се набута да си даде сандвича на другото дете?!
А това повече ли ви харесва:
Детето ви си хапва с огромна наслада сандвича или кроасана, а другото дете стои, гледа го и преглъща.
Щяхте ли да се гордеете с хитростта на отрочетата си? Видиш ли - няма да се набута да си даде сандвича на другото дете?!
Въобще не става дума за гладни деца. Някъде да съм писала че си дава сандвича? Ако си даваше сандвича на някое гладно дете щях да го поощря.
Тънка е границата между черпенето и използването според мен.
Не искам сина ми да се превърне в дребнав сметкаджия и да не може да изпита радостта от черпенето. Също така не искам и да се превърне в някой добродушен глупак, когото другите да използват. Затова засега не правя забележки какво прави с джобните си пари. Ако иска да черпи нека черпи, други джобни обаче не се полагат.
Честно по бих се притеснила ако никога не иска да подели нещо с другите или да ги зарадва с подарък, защото такова поведение е неестествено за мен.
Не искам сина ми да се превърне в дребнав сметкаджия и да не може да изпита радостта от черпенето. Също така не искам и да се превърне в някой добродушен глупак, когото другите да използват. Затова засега не правя забележки какво прави с джобните си пари. Ако иска да черпи нека черпи, други джобни обаче не се полагат.
Честно по бих се притеснила ако никога не иска да подели нещо с другите или да ги зарадва с подарък, защото такова поведение е неестествено за мен.
Карате децата си да се чувстват виновни, че хранят другарчетата си, които са гладни?
А това повече ли ви харесва:
Детето ви си хапва с огромна наслада сандвича или кроасана, а другото дете стои, гледа го и преглъща.
Щяхте ли да се гордеете с хитростта на отрочетата си? Видиш ли - няма да се набута да си даде сандвича на другото дете?!
А това повече ли ви харесва:
Детето ви си хапва с огромна наслада сандвича или кроасана, а другото дете стои, гледа го и преглъща.
Щяхте ли да се гордеете с хитростта на отрочетата си? Видиш ли - няма да се набута да си даде сандвича на другото дете?!
Не е работа на децата да нахранят другите!!!Поне не по начина който го казваш!
Едно се сандвича да се раздели, друго е да се превърнеш в глупака който използват и му взимат джобните защото няма да си играят с теб. Разликата е от земята до небето. Ако ще си говорим на тема съпричастност аз се сещам за друга случка при щерка ми:
Играли в междучасието с вода, едните пръскали другите и така накрая едно друго моиченце с тотално мокра блуза.И какво, какво, мойта щерка се сетила че има потник под тениската си.Съблякла го и потника на другата девойка.
И при нас е така.От миналата година в първи клас синът ми сподели, че неговото приятелче му дал 1лв.да си купи "нещо си".Ние в къщи полудяхме и му говорихме да не взима така пари.Дадох му повече за у-ще и той пък купил на друго приятелче снакс!Сега му давам по 1 лв.-да си прави сметката!Но ефекта не е голям - непрекъснато си "менкат" парите.
Но проблема според мен е ,че децата не знаят стойността на парите.За тях това са като играчките - може да ги разменяш и даваш.За това когато пазаруваме го карам той да прави сметка и да плаща.
Но проблема според мен е ,че децата не знаят стойността на парите.За тях това са като играчките - може да ги разменяш и даваш.За това когато пазаруваме го карам той да прави сметка и да плаща.
не знам отговора. радвам се, че децата ми са щедри, че делят с приятели. че не се впечатляват когато се изпусна да се възмутя, че са раздали на приятели нещо, което не е било предназначено за раздаване. дразня се, че повечето от приятелите им не отговарят по същия начин. радвам се, че имат и такива, които не се замислят дали да делят с тях. надявам се да не спрат да раздават независимо дали аз одобрявам или не. няма да обеднеем с двата лева, които ще похарчат, за да зарадват съученици без значение дали въпросните съученици имат нужда, те пък няма да забогатеят като са прекарали нашите да им купят дъвки. казвам им какво мисля по въпроса, те решават сами какво да правят. ако даден разход ни идва в повече, спираме го - на децата им се налага да го преживеят.
Радвам се когато е споделено приятелство. Нямам нищо против да разделя с другарче. Дразня се когато е едностранно и граничи с използване, макар че ум не ми го побира как на дете на тази възраст може да му хрумне да е използвач.
Иначе развитието при нас е следното:
Няколко дни ходи със сандвичи без джобни. Сега започнах пак да му давам пари. Вчера купил вафла на едно детенце.-"Мамо, ние сме приятели и всичко разделяме, нали приятелите правят така? Аз купувам две вафли и едната давам на Митко, Митко купува две вафли и едната дава на мен" Мисля да го оставя да преценява сам. Дано не сбъркам.
Иначе развитието при нас е следното:
Няколко дни ходи със сандвичи без джобни. Сега започнах пак да му давам пари. Вчера купил вафла на едно детенце.-"Мамо, ние сме приятели и всичко разделяме, нали приятелите правят така? Аз купувам две вафли и едната давам на Митко, Митко купува две вафли и едната дава на мен" Мисля да го оставя да преценява сам. Дано не сбъркам.
"Мамо, ние сме приятели и всичко разделяме, нали приятелите правят така? Аз купувам две вафли и едната давам на Митко, Митко купува две вафли и едната дава на мен"
Детето ти се справя добре, според мен.
"Мамо, ние сме приятели и всичко разделяме, нали приятелите правят така? Аз купувам две вафли и едната давам на Митко, Митко купува две вафли и едната дава на мен"
Детето ти се справя добре, според мен.
