И така- да разкажа как се случиха нещата при нас....
На 22.10. Док ме прегледа- 0 разкритие, неизгладена шийка, а иначе малката готова- защо не искам да я раждам?!
На 28.10. нов преглед- разкритие няма. Неприятен преглед с цел да поразлепи мехура. На ехото видя, че плацентата вче не просто старее, а си е направо стара. Стори му се забавен сърдечният ритъм на бебка и ме качи на 8ет. за запис на тонове- 10мин и кардиограма за спомен в архива
Даде ми една таблетка Цитотек- да я пия през 6ч по 1/4- последната четвърт- на 29.10. сутринта и като получа контракции на 5мин да ида в болницата. И ми вика- пий по 1/4, не по 1/2, че да не ми се върнеш тук още днес следобяд...
Прибрах се вкъщи и порових в интернет за въпросното хапче, което се оказа, че е за язва, а абортиращото му действие и преждевременното раждане са като страничен ефект. Имаше доста противоречиви мнения, но въпреки това си започнах да го пия. Като се прибрах получих и кървене от прегледа за разкритие, което обсъждах тогава и с вас, но си затраях, че работата при мен почва...Към 17.30ч усетих първата контракция (дотогава идея си нямах що е това чудо и има ли то почва у нас). Вечерта започна на части да ми пада тапата. След втората четвърт от хапчето контракциите зачестиха. Чудех се дали да пия и третата четвърт, но я взех. Болеше ме вече доста неприятно, но към 01ч започнах да си изправям косата с пресата- да съм красива за срещата с бубата
Цяла нощ не можах да мигна- дали вълнение или болка - не зная. Нашите също будуваха. Ходех из стаите, сменях позите- чудех се как да застана, за да ми е най-добре. Сутринта станах да подканя баща ми да тръгва за работа. Изпратих го и разбутах милото да му кажа, че май трябва да тръгваме. Почти цялата нощ контракциите ми бяха на 5мин, но аз си казвах, че има още време.
Взех си душ, а милото се обади на Док и се разбраха да тръгвам. Контракции на 3мин.
В 8.30ч док ни посрещна. Качихме се да ме прегледа- хапчето си беше свършило работата- шийката беше изгладена, имах разкритие 3см. Спука ми водите и слязох долу за регистрация. Приготвих се и в 9.00ч заедно с багажа си бях на 2ет. Направиха ми клизма, взех си телефона, прибраха чантата и в 9.30ч легнах в Предродилна. Контракциите продължаваха. В 11ч ми пуснаха система Окситоцин. После поетапно ми сложиха Бусколизин, някакво обезболяващо, Но-шпа... Контракциите бяха все така на 3мин, но ставаха по-продължителни. От обезболяващото подремвах между тях. Единственото, което ме дразнеше освен болката, беше адската сухота в устата- устните ми лепнеха. Док каза да ми дадат малко вода, но акушерката каза, че на този етап вече може да повърна и е по-добре да изчакаме да родя.
В 12.15ч започнах да усещам, че раждането наближава. Акушерката и Док бяха при мен и ме караха да напъвам- два пъти (две контракции) с по 3 силни напъна. Обясняваха ми точно как да го правя- бяха много мили. Док каза, че вижда глава и ми показа колко голяма- 6-7см в диаметър с черна коса. Значи наистина идва.
В 12.25ч вече бях облегната на раменета на акушерката и поех към Родилна зала. Помогнаха ми да се кача, дадоха ми да държа коланите и се почна да чакаме следващите контракции. Вече нямаше абсолютно никаква болка. Само чувството, че нещо е тръгнало и се мъчи да излезе. Трябваха ми още 3 контракции с по 3 напъна и Рая се роди.
В момента, когато усетих, че вече цялата е навън, се надигнах и я видях до мен- малка, червеничка и гледах как я оправяха в една тавичка точно до краката ми. Гледах всичко и ми се плачеше от щастие. Прерязаха пъпната връв и на корема ми оставиха остатъка, който я свързваше с мен. Доближиха ми я да я видя и я взеха за миене, мерене, теглене. Док се зае с другата родилка в залата (беше доста проблемен случай), асистентът му- нигериец дойде при мен и изроди плацентата. В това време настана суматоха- насъбраха се около 20 души- различни лекари и стажанти- наложи се момичето да ражда първо с вакуум (но не стана), после с форцепс. Гледах и слушах всичко от около 2м. Добре че на финала бебчето се роди здравичко, макар че го свалиха в Неонатологичното отделение. А моята Рая плачеше от другия край на Родилна зала.
Наложи се да ми направят 5 вътрешни шева, които боляха повече от самото раждане. Имала съм чудесна родова дейност и не се наложи епизиотомия, но после Док видя, че имам леко вътрешно разкъсване и ще е по-добре да го зашие, отколкото да остави дълго да тече. Хубавото беше, че през цялото време с Док си говорехме като приятели, а не като лекар с пациент.
Последва лежане в Родилна зала, през което време не спрях да говоря по телефона и да съобщавам щастливата вест. Мериха ми кръвно. Следиха течението. Всичко беше ОК.
В 14.45 отведоха Рая към нашата стая, а аз я последвах. В 15.15 тя вече беше с мен, тати и двете баби.
Следващите дни бяхме обградени от вниманието на персонала.
До неделя (01.11.), когато идваха само при мен, а не и при бебка. Беше странно. Лекарите, които гледаха мен (това става около 10ч) казаха, че съм добре и ако с Рая всичко е ОК можем да си тръгнем. А на предния ден ми бяха казали, че изписването ще е най-рано в неделя- 02.11.
В 10.50 мина детската лекарка и каза в 12ч да съм готова да си ходя. Татито ни спеше след вечерна смяна на работа, никой не беше готов. Но се стегнаха и успяха да ни посрещнат.
Около 14ч на 01.11. аз и Рая вече си бяхме у дома.
Сега всичко върви нормално. С храненето имаме малък проблем. Мързи я. Лапне и на 5-10мин вече дреме и не иска да яде. Дори и от биберон понякога не ще. Аз гледам да се цедя, че поне когато реши, че и се яде, да има какво.
Реших да не я будя на 3 часа, а да я сменям и храня когато тя сама се събуди, а интервалите варират от 1ч30мин до 4часа...
Ели, ти се веселиш за моя сметка, ама го нямаш този звяр при тебе. Цял ден се чудя вече какво иска- сменена е, нахранена е, уригната, изчакана да спре да хълца, приспана на рамото ми и накрая- недоволна, че я изоставям сама в кошарата.. следва рев и аз пак да се чудя какво да правя...
Сега пак не иска да спи, а на мен ми се затварят очите, че две не виждам... Голяма мъка са и чревцата явно- такова пръцкане има... и от напъване пак плаче....
Лека нощ на всички и до утре, когато вече обещавам и снимки да има!
На 22.10. Док ме прегледа- 0 разкритие, неизгладена шийка, а иначе малката готова- защо не искам да я раждам?!
На 28.10. нов преглед- разкритие няма. Неприятен преглед с цел да поразлепи мехура. На ехото видя, че плацентата вче не просто старее, а си е направо стара. Стори му се забавен сърдечният ритъм на бебка и ме качи на 8ет. за запис на тонове- 10мин и кардиограма за спомен в архива
Даде ми една таблетка Цитотек- да я пия през 6ч по 1/4- последната четвърт- на 29.10. сутринта и като получа контракции на 5мин да ида в болницата. И ми вика- пий по 1/4, не по 1/2, че да не ми се върнеш тук още днес следобяд...
Прибрах се вкъщи и порових в интернет за въпросното хапче, което се оказа, че е за язва, а абортиращото му действие и преждевременното раждане са като страничен ефект. Имаше доста противоречиви мнения, но въпреки това си започнах да го пия. Като се прибрах получих и кървене от прегледа за разкритие, което обсъждах тогава и с вас, но си затраях, че работата при мен почва...Към 17.30ч усетих първата контракция (дотогава идея си нямах що е това чудо и има ли то почва у нас). Вечерта започна на части да ми пада тапата. След втората четвърт от хапчето контракциите зачестиха. Чудех се дали да пия и третата четвърт, но я взех. Болеше ме вече доста неприятно, но към 01ч започнах да си изправям косата с пресата- да съм красива за срещата с бубата
Цяла нощ не можах да мигна- дали вълнение или болка - не зная. Нашите също будуваха. Ходех из стаите, сменях позите- чудех се как да застана, за да ми е най-добре. Сутринта станах да подканя баща ми да тръгва за работа. Изпратих го и разбутах милото да му кажа, че май трябва да тръгваме. Почти цялата нощ контракциите ми бяха на 5мин, но аз си казвах, че има още време.
Взех си душ, а милото се обади на Док и се разбраха да тръгвам. Контракции на 3мин.
В 8.30ч док ни посрещна. Качихме се да ме прегледа- хапчето си беше свършило работата- шийката беше изгладена, имах разкритие 3см. Спука ми водите и слязох долу за регистрация. Приготвих се и в 9.00ч заедно с багажа си бях на 2ет. Направиха ми клизма, взех си телефона, прибраха чантата и в 9.30ч легнах в Предродилна. Контракциите продължаваха. В 11ч ми пуснаха система Окситоцин. После поетапно ми сложиха Бусколизин, някакво обезболяващо, Но-шпа... Контракциите бяха все така на 3мин, но ставаха по-продължителни. От обезболяващото подремвах между тях. Единственото, което ме дразнеше освен болката, беше адската сухота в устата- устните ми лепнеха. Док каза да ми дадат малко вода, но акушерката каза, че на този етап вече може да повърна и е по-добре да изчакаме да родя.
В 12.15ч започнах да усещам, че раждането наближава. Акушерката и Док бяха при мен и ме караха да напъвам- два пъти (две контракции) с по 3 силни напъна. Обясняваха ми точно как да го правя- бяха много мили. Док каза, че вижда глава и ми показа колко голяма- 6-7см в диаметър с черна коса. Значи наистина идва.
В 12.25ч вече бях облегната на раменета на акушерката и поех към Родилна зала. Помогнаха ми да се кача, дадоха ми да държа коланите и се почна да чакаме следващите контракции. Вече нямаше абсолютно никаква болка. Само чувството, че нещо е тръгнало и се мъчи да излезе. Трябваха ми още 3 контракции с по 3 напъна и Рая се роди.
В момента, когато усетих, че вече цялата е навън, се надигнах и я видях до мен- малка, червеничка и гледах как я оправяха в една тавичка точно до краката ми. Гледах всичко и ми се плачеше от щастие. Прерязаха пъпната връв и на корема ми оставиха остатъка, който я свързваше с мен. Доближиха ми я да я видя и я взеха за миене, мерене, теглене. Док се зае с другата родилка в залата (беше доста проблемен случай), асистентът му- нигериец дойде при мен и изроди плацентата. В това време настана суматоха- насъбраха се около 20 души- различни лекари и стажанти- наложи се момичето да ражда първо с вакуум (но не стана), после с форцепс. Гледах и слушах всичко от около 2м. Добре че на финала бебчето се роди здравичко, макар че го свалиха в Неонатологичното отделение. А моята Рая плачеше от другия край на Родилна зала.
Наложи се да ми направят 5 вътрешни шева, които боляха повече от самото раждане. Имала съм чудесна родова дейност и не се наложи епизиотомия, но после Док видя, че имам леко вътрешно разкъсване и ще е по-добре да го зашие, отколкото да остави дълго да тече. Хубавото беше, че през цялото време с Док си говорехме като приятели, а не като лекар с пациент.
Последва лежане в Родилна зала, през което време не спрях да говоря по телефона и да съобщавам щастливата вест. Мериха ми кръвно. Следиха течението. Всичко беше ОК.
В 14.45 отведоха Рая към нашата стая, а аз я последвах. В 15.15 тя вече беше с мен, тати и двете баби.
Следващите дни бяхме обградени от вниманието на персонала.
До неделя (01.11.), когато идваха само при мен, а не и при бебка. Беше странно. Лекарите, които гледаха мен (това става около 10ч) казаха, че съм добре и ако с Рая всичко е ОК можем да си тръгнем. А на предния ден ми бяха казали, че изписването ще е най-рано в неделя- 02.11.
В 10.50 мина детската лекарка и каза в 12ч да съм готова да си ходя. Татито ни спеше след вечерна смяна на работа, никой не беше готов. Но се стегнаха и успяха да ни посрещнат.
Около 14ч на 01.11. аз и Рая вече си бяхме у дома.
Сега всичко върви нормално. С храненето имаме малък проблем. Мързи я. Лапне и на 5-10мин вече дреме и не иска да яде. Дори и от биберон понякога не ще. Аз гледам да се цедя, че поне когато реши, че и се яде, да има какво.
Реших да не я будя на 3 часа, а да я сменям и храня когато тя сама се събуди, а интервалите варират от 1ч30мин до 4часа...
Ели, ти се веселиш за моя сметка, ама го нямаш този звяр при тебе. Цял ден се чудя вече какво иска- сменена е, нахранена е, уригната, изчакана да спре да хълца, приспана на рамото ми и накрая- недоволна, че я изоставям сама в кошарата.. следва рев и аз пак да се чудя какво да правя...
Сега пак не иска да спи, а на мен ми се затварят очите, че две не виждам... Голяма мъка са и чревцата явно- такова пръцкане има... и от напъване пак плаче....
Лека нощ на всички и до утре, когато вече обещавам и снимки да има!
бъди жива, здрава и много обичана! 
, да си жива, здрава и най - щастливата мама и съпруга на света 
И да Ви питам, ако бебо се роди на 8.11 задължително ли е да кръщаваме на този празник 
