Крис, нищо не си пропуснала, защото аз нищо не съм казвала. Освен, че ситуацията беше шах и мат, и то на квадрат /ш`ма уморят тия рими /. Вчера се постигна някаква временна уговорка. Аз все още мълча като трибуквие, защото ужасно ме е страх, дори при уж подобрените обстоятелства.
Диети не пазя. Веднъж реших да надникна в Дюкяна и не ми хареса. Освен това по едно време ме беше хванала някаква фобия, че ако си втълпя че трябва да не ям, ще се докарам до болестно състояние /това го мога и си вярвам/. Поддържам си прилежно 2-3 килца над нормалните за сопа и гледам да не ми пречат. Гледам и на другите не им пречат. Карам шофьорски курсове /това не знам дали съм го казвала/ и на час кормуване свалям по 0,500кг най-малко, от притеснение. Добре, че имам време да наваксам, че иначе да съм се стопила досега - вече почти всички часове кормуване съм взела. И добре изглеждам де. И съм изключително скромна, разбира се.
Като казах "добре изглеждам" се сетих за Смайли /маз, маз/. Чудни снимки, страхотни места, аз разгледах последното и второто албумче. Много романтична /като произлизаща от "романс/ атмосфера. Да отидеш пак!
Снощи в градината ни чакаше писмото до Дядо Коледа. Диляна иска балони! Горкото дете! За 3 минутен разговор с мен доведох нещата до кухня с Барби. Баща й ме заподозря, но аз съм невинна до доказване на противното. Което няма кой да докаже.
Много писах, но то е защото отдавна не бях писала.