Аз отдавна не съм писала, ама като няма какво.... а и ми е толкова гадно.
Ужасно съм изнервена и докачлива, направо сама себе си не се понасям. И ми е едно такова депресивно.
Свекито ужасно ме дразни вече. Ние сме новодомци и има поверие, че първата година на бъдни вечер трябва да сме в новия си дом.
Това сме го казали преди 3 месеца, и тя 50 пъти до тук пита ама защо така сме решили, как така няма да отидем в тях, не можело така, дали сме решили окончателно. Не мога да разбера защо е нужно да се обсъжда нещо толкова пъти. Просто явно не може да разбере, че сме отделно семейство и няма да се съобразяваме с нейните планове и желания. Даже ми е малко обидно защото беше казала, че това са глупости. Абе някви дреболии, ама като се натрупат и почват да дразнят.
Вчера бях на преглед. Бебо е добре, беше заспало свито, та не можа много хубаво да го измери гинеколожката, ама каза че 12 седмица вече ще е най-точно измерването на главичката. Друго ме притеснява. Кистата си е там и е пораснала с около сантиметър - 4 см. До сега не се впрягах много, ама за 2 седмици порастване с 1 см. ми се вижда много. Има ли някой подобен опит да ми разкаже как е било. Доки каза, че за сега нищо не може да се направи, само наблюдаваме и мерим и това.
За течението - още от началото ми се появи съвсем леко жълтеникаво течение, но доки каза, че докато не приключи ортогенезата(спомена 15-16 седмица) няма нито за взима влагалищни секрети, нито цитонамазка, камо ли да слагаме нещо. Каза да не се притеснявам и това е.