Никой тук не превъзнася болката и ужаса от този или онзи вид продължаване на рода.
Или поне аз не съм срещнала подобни мазохистични коментари.
Това, което повечето от нас правят, е да намалят в някакви разумни нива онова естествено човешко чувство, онзи нормален инстинкт, наречен СТРАХ и генериран абсолютно справедливо във всички ни. Липсата му би означавалоа безразсъдство, а не противопоставянето на него. Разликата е само в степента на поносимост, но не към страха, а към болката. Страхът, уви, не е толкова елементарно явление. Какво лошо има в това да си даваме кураж взаимно и да не се фокусираме върху неприятната страна на нещата? Откъде да знам, че няма да боли под онова, което очаквам, и защо в такъв случай да очаквам повече? На теб по-леко ли ти става, като мислиш колко те е боляло тогава и колко може да те боли сега? Аз лично ще заложа на автомотивировката. Кураж и сила на всички момичета в нашето състояние!
Не мисля, че чак толкова трябва да го мислиме, раждането е един естествен физиологичен процес, жените са раждали векове наре и ще продължават да раждат....
И най-вече факта, че малкото човече ще се згуши в топлата ти гръд си заслужава да изпиташ тази болка.
П.П. Но всв пак всеки има право на избор