Първо искам да благодаря за поздравите, да благодаря на двете си вестителки и на Ивонк, която ми изпрати съобщение още в болницата. Тя си е написала името отзад, ама аз нали съм заплес, три дни се чудех кой е този непознат номер...
От вчера сме в къщи. Малко е трудно, защото каката е много любвеобилна, а е 5 пъти по-тежка от бебето, та ме е страх да не го нарани без да иска. С две думи- старая се да опазя живота на бебето от любовта на каката и чувствата на каката от безхаберието на бебето.(мисли си, горката, че не я харесва, защото плаче, докато тя го утешава :"Не плачи, бебе, аз съм твоята кака!". Не може да свикне да е по-тиха и да не го пипа, докато спи. Ох, срам ме е да го кажа, но ще ми олекне като я изпратя на градина в понеделник. Гледам да не се ядосвам ,защото то детето е в по-голям шок и от нас- толкова го чакаше това бебе, сега вече е в къщи, а не може да си играе с него, все и се повтаря, че е мъничко и крехко и трябва да е по- тиха, послушна, внимателна, нежна и т.н.
Иначе, всичко е наред. Раждането мина точно за час от приемането ми в болницата до "изгонването" на бебка. Както казва майка ми:"Засрами циганките!" Имам само един шев, ама ми опъва още. На четвъртия час станах да се изкъпя и накърмих бебка. Само контракциите от прибирането на матката този път бяха ужасни. Направо все едно че раждам отново, но казват, че било нормално за второ раждане. Интересно как ли боли за пето или десето, например?! Засега не е сварила да ме връхлети депресията и не съм хронично уморена както с първото. Чак се налага да си напомням, че наскоро съм родила, та да се щадя повече.
Хайде, утре пак ще пиша, ако имам време.
Лека нощ!