Аз съм добре. Сина също. Миналата сряда го заведох при майка и довечера ще ходим да си го вземем. Беше започнал малко да кашля и празниците, на който естествено бях дежурна ускориха воденето при баба му. Той и без това само за баба си и леля си говореше няколко седмици преди това. Сега се чуваме всеки ден по телефона и усещам съвсем леко тъга в гласа му - нямам търпение да го гушна довечера. Иначе там има много забавления покрай братовчедите му. Малкият е Неговото бебе и ходи да го гушка, да види дали се е събудил, да го люшка на шезлонга. Вчера е ходил на тържеството на батко му в градината и се е държал много мъжки
По повдигната тема за тръшкането. Писала съм и друг път. Миналото лято беше АД. По улиците, в къщи, но сега нещата са нормални. В магазина влизаме и казвам идваме да купим примерно хляб и ако поиска нещо казвам да си избере само едно - или дъвка или бонбони. Ако поиска плодове или зеленчуци дъвката естествено не отпада Но той си знае, че те се купуват задължително и даже и по-често от хляб. Още не съм му искала пари в магазина, за да си плати, но съм го питала дали има такива ако иска повече от едно нещо.
Шуши много приятна разходка си направих тази сутрин - благодаря ти
Лек ден