Ама много сериозен този господин, 3г май не са шега работа.
Бубка, какво е това плодово нещо, май е подарък?
- Публикувана: 31 март 2009, 22:35 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2009, 04:38 ч.
95-та пролетна раздумка в САЩ
Ама много сериозен този господин, 3г май не са шега работа.
Бубка, какво е това плодово нещо, май е подарък?
Уау, Биз, Тандури, сега видях всичките линкове с бълг. сайтс за четене... Много благодарности и от мене!
Исках да ви кажа (и може би успокоя малко от доста пресен опит), че децата след като са усвоили английската азбука, наистина много лесно "превключват" на бълг. букви. Започват да комбинират звуци в срички бързо също, особено ако вече знаят как да "sound out." Мисля, че истинското предизвикателство е как да се поддържа това знание на български, и точно затова тези сайтс ще са много полезни.
Исках да ви кажа (и може би успокоя малко от доста пресен опит), че децата след като са усвоили английската азбука, наистина много лесно "превключват" на бълг. букви. Започват да комбинират звуци в срички бързо също, особено ако вече знаят как да "sound out." Мисля, че истинското предизвикателство е как да се поддържа това знание на български, и точно затова тези сайтс ще са много полезни.
Честито на празнуващите, и късмет на всички, които имат нужда от това!
Уинкс, лично мое мнение е, но аз не бих напуснала работа, която не обичам, без да имам подсигурена друга, която евентуално ми харесва. Може би плащам данък на комплексите и страховете си от България на 90-те, но пък не възнамерявам да се отказвам от тях. А при тукашната система на здравеопазване не се чувствах спокойна дори и винаги да сме били осигурени чрез съпруга, заради това, че всички зависим от един човек. Освен това, всеки ден гледам хора как пишат резюмета и кандидатстват за работа, може и това да ми дава отражение.
Успех, каквото и да решиш!
Да споделя, между другото, нещо, от което ми стана драго: получихме вчера писмо от учителката на първокласника, че другата седмица ще имат някакъв уъркшоп по писане заедно с родителите, и децата ще четат свои съчинения. Преди да прочета каквото и да било, погледнах часа и датата и въздъхнах облекчено: мога да съм там. По-нататък в писмото обаче учителката изрично беше казала, че моля, тя знае, че има и хора с работни ангажименти, ако не можете да дойдете, не се чувствайте виновни, детето ви ще се чувства прекрасно и без вас, няма да му се отрази на самочувствието, ще има кой да му ръкопляска.(Не че не бих си взела час-два офф, за да присъствам, но ми стана драго да прочета нещо човешко, съпричастно, земно и емоционално здраво).
Уинкс, лично мое мнение е, но аз не бих напуснала работа, която не обичам, без да имам подсигурена друга, която евентуално ми харесва. Може би плащам данък на комплексите и страховете си от България на 90-те, но пък не възнамерявам да се отказвам от тях. А при тукашната система на здравеопазване не се чувствах спокойна дори и винаги да сме били осигурени чрез съпруга, заради това, че всички зависим от един човек. Освен това, всеки ден гледам хора как пишат резюмета и кандидатстват за работа, може и това да ми дава отражение.
Успех, каквото и да решиш!
Да споделя, между другото, нещо, от което ми стана драго: получихме вчера писмо от учителката на първокласника, че другата седмица ще имат някакъв уъркшоп по писане заедно с родителите, и децата ще четат свои съчинения. Преди да прочета каквото и да било, погледнах часа и датата и въздъхнах облекчено: мога да съм там. По-нататък в писмото обаче учителката изрично беше казала, че моля, тя знае, че има и хора с работни ангажименти, ако не можете да дойдете, не се чувствайте виновни, детето ви ще се чувства прекрасно и без вас, няма да му се отрази на самочувствието, ще има кой да му ръкопляска.(Не че не бих си взела час-два офф, за да присъствам, но ми стана драго да прочета нещо човешко, съпричастно, земно и емоционално здраво).
Дани е страшен сладур! 
Много ви благодаря за мненията и подкрепата.
Беше ми интересно да прочета какво мислите по въпроса. Аз много съм мислила по него и имам още време да го доизмисля. Сигурна съм, че каквото и да реша, ще се подредят нещата добре. Да, несигурна е икономиката в момента и това прави нещата по-трудни, но човек не трябва да живее в страх и ядове. Иначе и аз доскоро мислех като Блажка. Ще ви кажа после какво е станало. 
Тандури и Рая, мерси за рецептата - ще опитам.
Много ви благодаря за мненията и подкрепата.
Беше ми интересно да прочета какво мислите по въпроса. Аз много съм мислила по него и имам още време да го доизмисля. Сигурна съм, че каквото и да реша, ще се подредят нещата добре. Да, несигурна е икономиката в момента и това прави нещата по-трудни, но човек не трябва да живее в страх и ядове. Иначе и аз доскоро мислех като Блажка. Ще ви кажа после какво е станало. Тандури и Рая, мерси за рецептата - ще опитам.
Winx, всичко ще е наред, не се притеснявай. Аз си мисля, че е най-добре човек да е в хармония със себе си, след това каквито и цели да си постави ще ги постигне.
По повод на това, което Миз беше писала, защо непрекъснато бързаме, мисля че е доста навързано с културата тук. Още от университета ни набиваха в главите как едва ли не една грешна крачка и цялата ти кариера отива по дяволите. Беше се стигнало до там да ходят съученички в career center-a, за да питат кога е най-удачно да забременеят.
Аз си мисля, че е най-добре човек да е в хармония със себе си, след това каквито и цели да си постави ще ги постигне. По повод на това, което Миз беше писала, защо непрекъснато бързаме, мисля че е доста навързано с културата тук. Още от университета ни набиваха в главите как едва ли не една грешна крачка и цялата ти кариера отива по дяволите. Беше се стигнало до там да ходят съученички в career center-a, за да питат кога е най-удачно да забременеят.
По повод бързането, хармонията и спокойствието имам особено мнение: на мене тохно хората, които уж са категоризирани като забързани и (от какъв зор?) все стремящи се нанякъде, ми изглеждат най-спокойни и в хармония със себе си. Защото умеят да поставят приоритети, отсяват бързо кое е рационално и кое не, за кое си струва да се хaбят нерви и за кое - не, и не се фиксират върху дреболии. Раздаващите го уж по-спокойно са ме озадачавали с репертоара си от превземки, капризи и други странности. Най-нервните места, където съм попадала, с откровено истерични и съсипващи живота си за глупости хора, са били българските села.
Биз, месечната ни вноска за кондото е по- ниска от наем за същата големина жилище
няма да ви казвам как яко сърбаме попара в момента. Огромна е разликата от щат до щат. Къщата ни в Аризона я рентваме за по-малко отколкото е наема ни на апартамента в Тексас, като не покрива цялата месе4ната вноска от кредита. Но Аризона яко я е ударила кризата на хаус маркет, а в Тексас ...няма криза.
-------------------
Бубка, Дани е страхотен
Раздаващите го уж по-спокойно са ме озадачавали с репертоара си от превземки, капризи и други странности. Най-нервните места, където съм попадала, с откровено истерични и съсипващи живота си за глупости хора, са били българските села.
Много интересно наблюдение.Аз мога да кажа, че в Калифорния като цяло, хората наистина са сравнително спокойни. Но си зависи и от личната ситуация. В сегашната ми работа напр. е много по-изнервено от предните ми работи, въпреки че има по-малко отговорности. Понякога просто хората се взимат прекалено насериозно и това се отразява на всички около тях.
Е как да не му е крив бретона? Ама казваме, че е търсен ефект.
Мерси за хубавите думи, голямо ни е вече джуджето... Мен ме няма на снимките, естествено, но то и Дани много го няма, а и тортата (беше много хубава, цялата със жаби отгоре) я няма... .много несериозни сме станали със снимките.
Плодовото е "букет" от плодове - красиво и полезно, особено като идва в Томас балон и ваза.
Мерси за хубавите думи, голямо ни е вече джуджето... Мен ме няма на снимките, естествено, но то и Дани много го няма, а и тортата (беше много хубава, цялата със жаби отгоре) я няма... .много несериозни сме станали със снимките.
Плодовото е "букет" от плодове - красиво и полезно, особено като идва в Томас балон и ваза.
[По повод на това, което Миз беше писала, защо непрекъснато бързаме, мисля че е доста навързано с културата тук. Още от университета ни набиваха в главите как едва ли не една грешна крачка и цялата ти кариера отива по дяволите. Беше се стигнало до там да ходят съученички в career center-a, за да питат кога е най-удачно да забременеят.
Атти, да не би да говориш за моята работа!? Един от най-често задаваните въпроси на моите професионални форуми (анонимно) е кога е най-доброто време за дете.
И аз доскоро мислех като Блажка, точно по причините, които Атти е посочила. След години опит в тая област, след дете, след отмирането на няколко идеалистични илюзии, вече не съм толкова сигурна. Не знам какво прави Уинкс, но оставам с впечатление, че нейната област и разрешава "почивка." Ако е така, и имам нужда от нея, бих я взела. Дори бих взела няколко класа, които нямат нищо общо с професията ми
Другото е, че тази култура ни кара да се отъждествяваме с работата и с дипломите ни, или "ние сме това каквото работим." Отне ми време да разбера, че съм много повече от това което работя.
Плодовото е "букет" от плодове - красиво и полезно, особено като идва в Томас балон и ваза.
Edible arrangements? Бяхме подарили едно такова (но с Дора
), много се хареса.Плодовото е "букет" от плодове - красиво и полезно, особено като идва в Томас балон и ваза.
Edible arrangements? Бяхме подарили едно такова (но с Дора
), много се хареса.А от къде се купуват тези красоти?
А аз не можах да разбера какво е странното на въпроса "кога е време за дете"?
Странното е, че се питат други хора. А и все пак не за всеки е нормално този избор да е рационален, а не емоционален
. Препоръчани теми