вие колко търпите и колко евентуално бихте изтърпяли и най-вече ЗАЩО? кое е това, заради което си струва да продължите напред със същия тоя човек
Търпях подобно поведение в продължение на 4 години. В смисъл - 4 години на непрекъснат психически тормоз. Преди това (всъщност - преди да се роди детето) имаше подобни, но не много чести изцепки, които отдавах най-вече на пиенето. А пиенето е средно веднъж седмично.
Но в момента в който г-на си разреши да хвърля предмети по малката, да ме ругае и псува пред нея, ми падна пердето и престанах да гледам на него като на нормален човек. До този момент все се надявах нещо да се оправи, търпях униженията му и всичко това в името на детето. Защо ли? И аз се питам. Разбира се, кулминацията дойде като го хванах в изневяра. 
Сега сме в някаква много странна ситуация - аз ЗНАМ че ще го напусна. Той също го знае, защото съм му го казвала многократно. Държи се като овчица, обяснява ми се в любов, докато не се напие за пореден път. Тогава пак започва със заплахите и обидите.
След всичко което съм преживяла, единствения извод който мога да направя сама за себе си е, че веднъж тръгне ли се по наклонената плоскост връщане няма. И единствения начин да имам спокойствието от което се нуждая е да живея без този човек. Надявам се един ден и дъщеря ми да го разбере.
Искрено се надявам при теб ситуацията да не е същата и да успеете да се помирите!
не съм писала активно по темата, защото относно изневярата имам съвсем различно отношение към нещата...аз съм супер неревнива и изключително толерантна за такива неща...но това да ме нарича "животно" и "боклук" не бих изтърпяла...моментално бих се изнесла...не защото съм супер горда, защото това говори за цялостното му отношение към теб...и извиненя от рода "бях ядосан" не важат! още повече, че това се случва в период, когато той е сгазил лука ... всеки мъж, който иска да запази семейството си, щеше да е по-тих от водата и по-нисък от тревата...за мен, това отношение е показателно, че той или няма желание да направи нещо за това семейство и очаква ТИ да се нагодиш към неговия начин на живот...или няма сили да направи, това, което му се иска...границата наистина си я определяш само ти...моята щеше да е прескочена окончателно...