За страховете при следваща бременност

  • 8 833
  • 65
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 39 812
с 1вата бременност нямах проблеми (видими). Лежах за задържане във 2ри месец. Тогава ходех на ЖК в местното ДКЦ. Според гинеколога всичко беше нормално. По принцип бях с много ниско кръвно. По време на бременността имах кръвно от 150/90 (за долната граница не съм сигурна). Казвах на гинекологът, че това кръвно не е нормално за мен. Според него всичко си било нормално. Кръвното се дължало на многото килограми, които съм била качила.
Да кажем, че съм карала "нормална" бременност. Родих Дияна 20 дена по-рано, с изтичане на водите у дома.

През 2рата бременност ходех на частен гинеколог. Бях записала и ЖК при същият гинеколог от 1вата бременност. Калцира ми плацентата в 3ти месец. На скорост отидох при частната гинеколожка. Нямаше такова нещо. Повече не стъпих при господина от ЖК-то. Естествено като дойде време взех талони за раждане от него. По док. бях "напълно здрава бременна жена".
Прегледи правих само при частника. Правих си всички видове изследвания.
Имах вътрешно усещане, че Алекс няма да дочака термина. 1во имах едно на ум от 1вото раждане. 2 проблема с кръвното.

Писала съм и преди. Сега като се замисля най-вероятно и Дияна съм родила с преекламсия. Но тогава пак бях "напълно здрава бременна жена".

Най-вероятно има зависимост м/у ражданията.

# 16
  • София,
  • Мнения: 4 267
Да така е, но аз вече не се замислям за следваща бременност, но то знае ли човек. Странното е, че първата ми беше абсолютно без проблемна или дори и да е имало проблеми - аз изобщо не съм разбрала за тях. Е разболях се във втория месец от пневмония и пих Аб, но на детето му нямаше нищо - роди се два дни преди термина с абсолятно идеални мерки bowuu. Но тогава бях по млада, не се замислях много и не се тревожех, радвах се на бремеността и на всичко останало. Когато забременях втория път - пак се разболях и пак от пневмония, но вече и ЕГН- то си оказваше думата, а също и постоянните тревоги и тичането нагоре надолу, изобщо напрежението и бремеността приключи в 12 седмица Sick. При третата бременност нещата се развиха по възможно най трудния за мен начин. Пак болести в началото, рентгенови снимки, абе изобщо страх и притеснения, което естествено не се отрази на детето явно, а също и на мен. Въпреки че го извадиха в 38 с. - то си беше доста неденосено, отговаряше на 34с. - но и прееклампсията си е оказвала влияние. И въпреки всички проблеми и страхове не се отказах де - за което не съжалявам, сега се радваме на една прекрасна кукла. така, че не се отказвайте - наистина радостта е голяма. Аз бих отгледала още едно дете, но вече годинките си оказват влияние и със сигурност бременността ще е още по тежка. Организмът ми е доста изтощен и по добре е да не рискувам, защото детето е по вероятно да не е много здраво или изобщо да не издържи, но все пак ако се случи не бих се отказала пък каквото ГОспод реши Hug Успех! Hug

# 17
  • Мнения: 32
Здравейте и от мен.Аз също се страхувам от това без да съм бременна.Много сме говорили с съпруга ми и той не ме разбира защо ме  е страх,казва че няма пак да се случи но гаранции няма,Аз съм родила в 38г.с. но съм имала плацентарна недостъчност и незнам дали пак няма да се случи.Моят съвет е да си спокойна и няма да се повтори пак.Стискам палци и се надявям да е всичко наред.Пиши как е минало за да знаем. Hug

# 18
  • Мнения: 25
Здравейте и от мен. Моята първа бременност беше кошмарна ,а за раждането да не говорим . Родих момченце 1200кр. със секцио, но слава богу се оправи. След като забременях вторият пят /след 3 години/, ме беше много страх да не преживея същия ужас, но втората ми бременност нямаше нищо общо с първата, нямах никакви проблеми дори родих вагинално , а казват че щом първият път е секцио  и вторият трябвало така.

# 19
  • Мнения: 105
Здравейте и от мен.Аз сигурно съм патологичен случай,щом  вече 11 години от как родих сина си със секцио  и още ме е страх от нова бременност .Сина ми се роди недоносен в началото на 7 месец, 1600гр, 41см, един месец беше в кувьоз и общо 40 дни бяхме в болница.Сега разбирам,че е било преекламсия/но нямам епикриза/,високото  кръвно, което ми измериха на контролния преглед бе 150/90 ,изпратиха ме в патологията,където незнам какви лекарства ми даваха,знам само,че ми се спеше ужасно.На втората нощ към 3 сутринта  ми изтекоха водите,бях съвсем сама в болничната стая,нямах сили да извикам някого.Намерили са ме санитарките  в 6 в безсъзнание,до 14 часа и 15 минути , когато са изродили  сина ми-кръвното ми било 200/130 - било неделя и викнали по спешност д-р Влайкова .Не са давали никакви надежди за мен на мъжа ми,само за сина ни.На осмия ден съм била вече контактна ,но едва след 2 седмици се възстанових и можех да ставам.Прехвърлиха ме в отделението за недоносени и така можех да виждам сина си,макар да не ми даваха дори да го пипна,не да го прегърна Sad Изцеждах се постоянно,детето храниха отначло по няколко грама със сонда, а после и с биберон-не ми го дадоха да пробвам да суче.Опитаха да го хранят с чашка/някакъв нов холандски или скандинавски метод според сестрите/,като едва не го удавиха пред очите ми,и когато стана 2кги  ни изписаха по живо по здраво като го писаха 2200гр . Изцеждах се 6 месеца/детето така и не засука/,после кърмата ми спря и минахме на Ненантал и Нутрилон,после на кисело и прясно мляко ,пюрета и т.н.
Кошмарът обаче не бе свършил за мен,защото незнайно   как край мен нямаше майки с недоносени деца и никой не разбираше страховете ми.Може би и аз се отдръпнах от хората и  се посветих изцяло на сина си,често проверявах дали диша,защото почти не се чуваше.После кварталната лекарка изведнъж реши,че детето има "бронхит ако не пневмония",а се оказа недоразвита носоглътка.Освен специалните ортопедични биберони много неща още няма да забравя,както подмятанията"Ах,какво малко бебе!". А това си беше  на 24 май когато бяхме 3500гр,което си беше даже много добре за нас!Обаче така или иначе на мен в болницата никой нищо не обесняваше,вдигаха рамене и се радваха,че съм оживяла по чудо.След толкова години още незнам всичко,знам само,че има много пропуски и не може да се случват такив неща,а лекари да вдигат рамене и да казават"Ами случва се..." Crossing Arms

# 20
  • Мнения: 356
Здравейте на всички, имам една дъщеричка на 4 г., която се роди в началото 37 г.с. Беше на кислород, водеха я доносена, но неразвита, проблеми имахме, но всичко е зад гърба ни... Сега е весело и здраво дете.  Никой не ми каза, защо ми изтекоха водите тогава, каква е причината за ранното раждане. Сега чакаме второ бебче, съвсем в началото съм, но се притеснявам от сега да не родя отново преждевременно, всичко ми се връща в главата, дните прекарани в родилно бяха най-тежките в живота ми...Още повече, че съм от Бургас  Confused Много съм объркана, просто...

И аз имах същите страхове и то толкова силни, че когато се потвърди втората ми бременност плаках няколко дни от страх да не се повтори ужаса от първата.Криси се роди в 34 г.с. 1480 грама.
Толкова бях уплашена и стресирана, че в началото изобщо не успях да се зарадвам на новата ни малка точица.
Но горе главата - всяка бременност е различна.Не се страхувай и мисли позитивно.Вярвай, че всичко ще е наред.Аз повярвах и то наистина се случи - Али се роди с планово секцио една седмица преди термина с прекрасните мерки 3360 грама и 51 см., след абсолютно безпроблемна бременност.
Пожелавам ти леко бременеене, голямо коремче и едно прекрасно здраво бебенце  Hug

# 21
  • Мнения: 801
Не бях се замисляла за това, но преди месец имах кървене и единственото за което си мислех беше да издържа до 24 седмица, за да оцелее. Синът ми се роди в 35 г.с, но си беше здраво дете.

# 22
  • Burgas
  • Мнения: 1 584
И аз се страхувам дъщеря ми се роди в края на 7я месец,сега вече почти 6г след това искам 2ро дете,но се притеснявам да не родя по рано и всичко да се повтори,добре,че всичко с дъщеря ми е наред и се успокоявам,пък и много хора казват,че всяка бременност е различна.

# 23
  • Мнения: 486
Здравейте, да с епохваля, аз продължавам да се стахувам ,но вече бременна Simple Smile. Ходя по лекари и прегледи като побъркана, мъж ме по-притеснен и от ме, но си заслужава щастието ..още дно дете.Моля се всичко да е наред, не мога истински да се зарадвам, все очаквам нещо лошо да се случи.Но се успокоявам ,ч е сега сме подготвени и ние и лекарите знаем , че може да има проблем и го дебнем Simple Smile.Успех на всички ви и ..дано съберете кураж като мен.

# 24
  • Мнения: 63
Здравейте, да с епохваля, аз продължавам да се стахувам ,но вече бременна Simple Smile. Ходя по лекари и прегледи като побъркана, мъж ме по-притеснен и от ме, но си заслужава щастието ..още дно дете.Моля се всичко да е наред, не мога истински да се зарадвам, все очаквам нещо лошо да се случи.Но се успокоявам ,ч е сега сме подготвени и ние и лекарите знаем , че може да има проблем и го дебнем Simple Smile.Успех на всички ви и ..дано съберете кураж като мен.
Да ти е успешна и лека тази бременност !  Simple Smile Flowers Four Leaf Clover Flowers Rose

# 25
  • Мнения: 6 604
Zoia_Alex -успешна бременност  bouquet. И на финала-голямо ,здраво и красиво бебенце Heart Eyes Hug

# 26
  • София
  • Мнения: 39 812
Zoia_Alex, лека и успешна бременност. Гледай да си спокойна, следвай съветите на лекарите и не се притеснявай.
Пожелавам ти да родиш едно доносено и здраво бебе Simple Smile

# 27
  • Мнения: 4 589
Zoia_Alex колко хубаво. Желая ти лека бременност и един успешен и хубав финал.

# 28
  • София,
  • Мнения: 4 267
Zoia_Alex, лека и успешна бременност. Гледай да си спокойна, следвай съветите на лекарите и не се притеснявай.
Пожелавам ти да родиш едно доносено и здраво бебе Simple Smile
И аз също много се радвам за теб, не се притеснявай и се пази много! Peace

# 29
  • Варна
  • Мнения: 965
Zoia_Alex, много се радвам за теб.  Hug Лека бременност ти желая и на финала едно доносено здраво и красиво бебе.
А термина ти кога е?

Общи условия

Активация на акаунт