Смесен брак с турчин - как ви приемат?

didipi, прави си и двете имаме еднакъв поглед върху нещата    , но при нас е обратно положението, имам и роднини със смесен брак (дъщерята туркиня, омъжена за българин....родителите на мъжа й се отдалечиха от тях и въобще не можеха да приемат тази връзка, а те винаги са живели при родителите на момичето, които обичаха момчето много). Затова си и позволявам да бъда толкова категорична в изказванията си. И все пак мисля, че е възможно един от проблемите ти със свекърите ти да са имената на децата (по рано питах защо са български...). kaigi е права.  Аз мисля, че родителите на баща ти са сигурни, че не уважаваш тях и тяхната националност. Тъй като четох предни твои постове, оставам с убеждението, че свекър ти е разбран човек. Не мисля, че при въпроса относно обрязването на сина ти е трябвало да обясниш на свекър си, че със съпруга си сте се разбрали по този въпрос и няма да го обрязвате. След толкова години брак, възможно  ли е да си започнала да се питаш дали си постъпила правилно като си се омъжила за турчин и вече не си сигурна, че искаш да правиш компромиси, свързани със смесения брак...

Бившият ми приятел беше български турчин-моите родители веднага го приеха добре,нямаше проблеми,неговите така и не можаха да ме приемат,че съм българка-щом разбраха,че се среща с българка му забраниха,иначе щели да се откажат от него...започнахме да се срещаме тайно-ние живеехме и в различни градове с техните де,ама той не смееше да им каже за мен вече,а и пазеше негови приятели и познати от родният му град да ни виждат заедно,за да не кажат на неговите, че е още с мен....Накрая се разделихме,плака и ми каза,че нашето няма да го бъде,защото аз съм българка,а неговите по-скоро ще се отрекат от него,отколкото да ме приемат...Така,че Джиджа не си съвсем права-и аз сърбах попарата,наречена горчивина...та знам добре за какво иде реч.
За съжаление колкото преди да вярвах в любовта и не бях расистка,толкова след това станах такава....

Всичко което пишеш е вярно. Ако бих се върнала 7 години назад пак бих се омъжила за същия човек, защото той е моето момче. Но също е вярно, че наистина се уморих да правя компромиси, а със мен да не се съобразяват роднините му. Моите родители не го одобряваха, но като разбраха че ще се женим си промениха коренно отношението към него и до ден днешен много ни помагат във всяко отношение. А неговите хора от началото и досега не ме искат и това е. Баба му като се запознахме с нея не пожела да се здрависа с мен дори. И до ден днешен все нещо чоплят и ровят срещу мен, а като имат нужда от помощ ние винаги сме насреща. Каквото и да направим с мъжа ми винаги оставаме черната овца. Е, аз наистина вече се уморих да бъда добра.

огън момиче, не съжалявай за него, той е бил страхливец

Работих с турци, имах колежка туркиня от Шумен. Горката се беше отчаяла, че остава стара мома. Малката и сестра я преженила, взели се с колега - българин. Нямаха проблеми от двете страни, уважаваха се и сватовете и се срещаха. Нормални семейни отношения, внучето го кръстиха с англ. име.  Но колежката все търсеше непременно подходящ турчин за женене. Като я питах защо - заради родителите, ако и тя доведе българин много щяло да им дойде. Но браво на хората - не са казали никога какво чувстват. Е, накрая колежката намери турчин и се ожени на 40 г. Сега всички са щастливи.

Че беше страхлив,беше,аз много, прекалено много го обичах...просто дадох пример за това дали българите или турците са по-ограничени откъм разбиране.

Много е неприятно да се чувстваш някак различен в отношенията си с приятелите,но се чудя колко ли пък са истински,че това за тях да има значение.А иначе в отношенията със свекървата и туркиня да си, пак може така да се държи,та тук има всякакви варианти на отношения,така че не се очудвам,пък и едва ли може да промениш нещо.
В нашата компания в градинката едната мама е българка женена за турчин.Честно казано, покрай тази тема се сетих,че това е смесен брак.Въобще не ме интересуват хората каква националност са-важното е да са ХОРА!

Аз не съм конкретизирала. Айде да не ти е жал за мен, а?  Не бъди толкова жалостива към хора, за които не знаеш абсолютно нищо. Има опция и те да те съжалят. 

Моя приятелка дълги години имаше връзка с турчин - имаха 5 годишна връзка - от 16 годишна беше с него (той тогава на 20) , разделиха се когато тя беше на 21. Израстна с тоя човек. Бих казала, че го обожаваше. А той се грижеше за нея по всеки един начин. Разделиха се, защото един ден той отиде при нея и й каза 'Мире, родителите ми ме натискат да се женя вече и се правят постъпки за това. Аз за теб НЕ МОГА да се оженя, никога не съм ти говорил за това, защото просто ако го направя, това значи завинаги да бъда отлъчен от семейството си по всеки един начин, а твоят живот ще стане черен. Но, ако ти си съгласна, можем да продължим да сме заедно, ти ще си ми гадже, и винаги ще те обичам... просто ще имам жена от нашите (демек туркиня)"

С много плач и мъка, тя го пусна, просто не прие ролята на любовница. Откъсна се супер трудно от тази дългогодишна връзка и сега е по-щастлива от всякога.

Аз лично смятам, че брак между турци и българи може да има само и единствено, ако хората са много широко скроени и еднакво възприемат нуждата от компромиси помежду си. Както и семействата им. С широко сърце, просто да приемат и обичат различията помежду си и никой да не налага нищо на никой. За съжаление смятам, че се случва рядко.

Между другото, говорила съм с мои приятели турци, и от тях знам, че дъщеря туркиня я дават на българин много по-лесно и често.... но синовете турци да се женят за българки? - страшна война става в повечето случаи! Главно защото българките не се били пазили да са девствени до сватбата и родителите на момчето не давали развратни жени да влизат в чистото турско семейство; а за една туркиня дирекно се приема, че е девствена до брака. Което може  би наистина е така в огромен процент от случаите.

Леле, Sway , ти разказа моята история мо та мо....

Ами нищо чудно, това май е практика при гаджалъка между турчин и българка т.е. предложението 'Айде, аз си се женя, а ти ще си ми настрани и както досега ще си продължим, тоя брак няма нищо общо с теб, а ти нищо повече не очаквай...' - много често съм чувала оттук и оттам подобни случаи ; не знам само коя жена би се навила да си продължи така... особено ако е на 21 като приятелката ми и целият живот е пред нея...

(между другото тя е и: първо, от страшно богато и заможно семейство, със огромни възможности и връзки; и второ - въпросното момче (турчинът) и беше първият и единствен мъж в живота й ... т.е. реално девствеността си е дала на него, и ВЪПРЕКИ това пак брака между тях би бил невъзможен по неговите думи, защото родителите му по-скоро биха умрели, отколкото да я приемат 'омърсена - недевствена демек - и от друга религия')

И аз бях на 22,като ме изостави точно заради тази причина...а той беше на 24. Бяхме две години заедно.
Съжалявам за спама,ама ми е болна тема,въпреки явно многото доказани положителни брака,казани тук в темата....

Май наистина има проблем при смесени бракове (не само с мюсюлмани)!
Да ви разкажа аз пък една арменска история! Най-добрата ми приятелка е арменка. Израснали сме заедно и техните роднини и приятели ги познавам всичките! В един момент забелязвам, че един възрастен и много забавен и ерудиран човек нещо е сърдит нажена си. Питам аз веднага да ми кажат какво е станало и лъсва целият ужас! Оказва се, че въпросният чичо Агоп (примерно) от 30 години не говори със сина си, защото се е оженил за българка! Не е разговарял с внуците си, които сега са на 26 и 28 години и е жестоко сърдит на жена си, защото отказала да лиши сина си от наследство! Човека искал всичко да се прехвърли на кака Ани още приживе, но жена му отказала и станал световен проблем! В крайна сметка този изключително мил старец вече пета година не говори и с жена си? Това е положението! където има луди за връзване си ги има! А внуците му са страхотни - мили, внимателни и възпитани!