Частно училище или не, това е въпроса

Безспорно това е така. Говоренето също се учи цял живот, както и разбирането - но различните хора го могат на различно ниво.

Отново ще кажа, че не следиш това, което пиша и поради това просто повтаряш свои изказвания, които нямат абсолютно никакви допирни точки и не противостоят на моите. ААУ - не е училище по българската образователна система, за това и го дадох като пример на застъпваната от мен идея. С оглед на това, че за мен дилемата частно-държавно изобщо не стои и не желая да споря по нея - изобщо не съм противопоставяла частно на държавно образование, а българско - на такова, което не е подчинено на българската образователна система.

Що се отнася до повтореното от теб /за кой ли път/, предимство на частно пред държавно бих цитирала една древна китайска поговорка: "Можем хиляда пъти да кажем 'Захар", но от това няма да ни стане по-сладко." 

Значи действително сравняваме ябълки и круши. Просто няма как да стане, защото основата им е различна. Всъщност, може да стане, но много трудно и съвсем не на база на субективни наблюдения. И единственият начин да сравниш академичните и други познания е да дадеш на децата от определени училища специален тест, който стриктно отразява и приравнява особеностите както на образователните системи, така и на качествата на учениците., като всеки един от тези компоненти е пречупен през особеностите на конкретното училище. И тези резултати няма да важат принципно за българското и небългарско, а само са определеното българско и определеното небългарско училище. И тъй като няма как да стане няма смисъл да правим сравнения на око. По същия начин можеш да сравняваш художественото училище със спортното или математическата гимназия. Мисля, че се изразих достатъчно ясно и безпристрастно.

Радвам се, че ме разбра. 

А за сравняване - да сравнява, който това го интересува, за мен това не е от първостепенно значение.
За мен един от основните критерии за оценка на училище е дали детето го харесва и обича да ходи на училище или напротив чака с нетърпение ваканциите. Училище, което не може да научи децата да обичат ученето... за мен не може да ги научи на нищо.

За съжаление, обаче с това не помагаме на хората, които са пред избора частно или държавно, защото "чуждестранните" училища се броят на пръсти и са до известна степен извън класацията.  Предполагам, че повечето хора се чудят какво да изберат за начално и основно образование по българската система.

А за ваканциите - моите много си харесват училището и ученето изобщо, дори искат до средата на юни да ходят на нещо като сутрешна занималня (ще ги водят по музеи и галерии), обаче нямат търпение да започне ваканцията. И това не е защото не обичат да учат, а защото вече се измориха от ранното ставане и от училището като институция и организация изобщо. Също като с възрастните - някой може много да си обича работата, но чака с нетърпение отпуската.

Ох, ами че тя темата отдавна се изроди в някакви безумни обяснения за нюанси и козметични разлики и ако някой не дай Боже се изкаже за частното образование се започва едно: Неее, сакън, и в държавно училище се учи същото!
Така че ако някой ще търси тук помощ или мнение по добре да не си губи времето!
Само ще получи поредната порция локуми, за съжаление.

А може би е така,защото тези, които сме избрали ЧУ, се опитваме да обясним кое ни допада и защо сме решили там да запишем децата. Но не, нашата преценка не е вярна,защото това го дава и ДУ, защото частното освен сигурност друго не предлага....За някои може и така да е.Но ние не сме били в ДУ и за това не мога да твърдя нещо такова. Аз видях повече неща в ЧУ и затова за този момент това е Училището.
Нека всеки да си каже какво мисли, как вижда нещата, а заинтерисуваните от темата сами да си направят изводите

Малка бележка по темата - днес по новините пак говореха за насилието в училищата и казаха, че всяко четвърто дете в България (тоест 25 процента от учениците) се страхува да ходи на училище. Е, бъдете сигурни, че визираха държавните училища. Също така казаха, че децата, които изпитват такива страхове страдат в "зрелия" живот от слаба адаптивност. На свой ред 80 процента ит децата, които проявяват насилие в училищата, после стават престъпници и рецидивисти. Много благодаря за честта децата ми да свикват с "улицата" от ранна възраст, че да били по-"оправни". Глупава ми се струва тази логика да подложиш едно детенце на стрес, когато можеш да му го спестиш. Не смятам, че ако го пердашат по-големите в училище ще стане по-стойностен човек, или ако го пребъркват и му взимат джобните, или ако учителите го шамаросват, ще се научи на основните закони на цивилизацията. Виж, че ще научи законите на джунглата е ясно, но ние в джунгла ли живеем? Защо трябва да свиква на това? И аз не съм свикнала, в моята среда никого не шамаросват, никого не унижават и тормозят - за какво трябва децата ми да свикват на това? Ако не дай си боже животът ги сблъсква с някоя екстремна ситуация, щат не щат ще свикнат. Според логиката на някои от вас, дайте да си пратим децата в циганско училище, там съвсем ще ги отупват и съвсем добре ще ги подготвят за улицата. Наистина не ви разбирам. Мога да разбера, ако човек няма възможност да си прати детето в ЧУ, макар че иска, и в това няма нищо срамно. Но да наричате бялото черно, не знам защо го правите. Няма пред кого да се оправдавате, никой не ви обвинява, че децата ви учат в държавно училище. Но не разбирам също как може да обвинявате нас, които сме избрали по-доброто за своите деца. Нека коментираме реални критерии, а не да вадим съшити с бели конци аргументи, като "не искам детето ми да е цвете в саксия".

 

Тук бих се съгласила с Накой си, от няколко години се интересувам от въпроса и още не съм решила за себе си дали си заслужава или не на този етап обучение на детето ми в частно училище.
Сметнахме, че за начална степен на образование определено не си заслужава. Когато и ако преценим, че имат талант в определена насока, бихме потърсили не просто ДУ/ЧУ, а добро специализирано училище, а дали то е такова преценяваме именно от информацията какви резултати имат неговите възпитаници точно на състезания и при кандидатстване във ВУЗ.
Състезанията за мен са важни, защото по тях си сверявам часовника /вече имам ученик и знам, че оценяването в дадено училище и дори клас е нещо твърде субективно/, все ми е тая дали някой си във форума щял да узнае за успехи на хлапето ми или не, за мен е важно именно там как се представя, защото матурите, както пише  Накой си, са твърде елементарни, на тях масово се подсказва, тези, за ІV клас, се покриват на 90% /по математика и ЧО на 100% дори/ от сина ми още във ІІІ не защото е умен, а защото въпросите са изключително елементарни, а са налице готови отговори. Никога принципът на тотото не ми е бил критерий за обективност на оценяването.  Т.е. ако не са състезанията, които са на доста по- високо ниво, няма да знам къде сме ние, какво не ни е ясно, върху какво трябва да поработим допълнително и, което не е маловажно, дали в училището, в което учи моето дете, се полагат достатъчно усилия и се предлага достатъчно качествено обучение.
За дисциплината- не бих допуснала децата ми да учат в "заградени" училища, писано е по темата достатъчно защо, консолидирам се. В училището, което предпочетох, малките, до ІV клас, се обучават отделно от по- големите, в отделно обособено крило, с междучасия, които не съвпадат с тези на големите ученици. За насилие в класа на сина не мога да говоря, проявената начално агресия /навсякъде я има, не само в ДУ/ е туширана своевременно, благодарение усилията на учителя и родителите. За по- нагоре още не сме решили обаче, набираме информация, четем, разпитваме засега. В тази тема въобще не се каня да споря, излагам позиция, а тя няма нищо общо с черно/ белите мнения, които обикновено се излагат при спор.
Снощният репортаж и аз го гледах, останах с усещането за повърхностност и липса на каквато и да било обективна, нова и полезна информация. Аз пък друго разбрах- честите жертви в училище са и жертви извън него, а училищните агресори си остават такива и след като приключат с образованието си, което говори не толкова за мястото на училището, а за едни характерови особености, които остават трудно изменчиви през цялостния период на развитие на личността. Проблемът е доста по- дълбок и засяга обществото в цялост, аз лично не го свързвам въобще с дилемата ДУ/ЧУ. Имам примери за проблеми в ЧУ и невъзможност на учители да се справят с възпитаници, поради родствените им връзки с някой си, както и съвсем нормални отношения в едно обикновено квартално ДУ. Въобще избягвам да обобщавам на тази плоскост.

За днес не знам, но снощи в новините изнесоха информация, че България е на едно от първите места по самоубийства на деца до 14 години. Причините: 1. Насилие от съученици и връстници...

Май от първите бяха японците и вече китайците. А и на двете места дисциплината е желязна и няма ученици с издънки.
Да, има известен смисъл в това за агресията. НО в момента частните училища са затворени системи и никой няма да изнесе данни за проблеми с насилието, защото ще му се срине имиджът. Затова каквото и да става се потулва. И не е задължително едно дете да получи юмрук в носа, за да бъде обект на агресия. Думите също нараняват. Децата в частните училища не са кой знае колко по-различни от всички останали деца. Следователно и там има агресори и проблеми.

Няма смисъл да се демонизира държавното училище и да се слага аргелски ореол на частното. Не само има разлика от училище до училище, а и от клас до клас.

Има разлика в причините. Като цяло в Япония ръстът на самоубийствата е висок, но не поради насилие, а поради прекалено голямото напрежение и невъзможност да догоноваш събитията... Има разлика...


Па то щото държавните са едни отворени...думи нямам. Във всеки случай е достатъчно да влезеш в някое държавно, после в някое частно училище и да направиш сравнение. Аз го правех миналата година най-редовно - ти правила ли си го? 

Много по-лесно е да се разберат проблемите в държавните училища, отколкото в частните. Хайде, помисли си колко журналисти биха били допуснати в едно частно училище, ако някой родител подаде сигнал за проблеми? Точно никога! Журналисти влизат в частно училище само като част от новата рекламна и ПР кампания на училището.

Както написах много отдавна в тази тема, мен не ме устройва целодневното обучение (не само в държавните, но и в частните училища), нито в момента сме сметнали, че има смисъл да ги записваме в частно училище. Данните, които сме събрали до момента не накланят везните в полза на частното училище. Не става въпрос за пари, защото в момента обучението на децата хич не ни излиза евтино като се сметнат режийните разходи, транспортът, извънкласните занимания и моят труд (защото и той струва пари). Просто досега не сме намерили достатъчно важни причини, че да ги запишем в ЧУ. Там те няма да са много по-знаещи или много по-можещи, защото материалът е все един и същ в началния курс. Кой знае, може в един момент обстоятелствата и целите да се променят. Ако изобщо ме интересуват ЧУ, то това са гимназиите и то при положение, че децата не се класират за желаните от тях специализирани държавни училища.

Пак грешиш. Не можеш да си представиш дори колко по-пълна информация имат - направо от първоизточника. 

Като пожелание:
1. Ние като родители да имаме възможност за избор;
2. Да сме доволни от своя избор;
3. Да споделим своя опит и да аргументираме своя избор.
Така нашите мнения биха били полезни на тези, които правят проявят интерес към темата.

Нашето семейство се насочи към частно начално училище, като в някоя от предходните страници посочих част от причините за този избор.
Синът ми е посещавал и общинска, и частна градина. Донякъде изборът ми е обусловен и от този опит.
Нямам желание нито да разубеждавам някого, затова че вижда нещата под друг ъгъл, нито да го убеждавам да приеме моите аргументи /дори  и затова, че условията, в които сме поставени, са различни/.
Който има интерес към темата, проучва, разсъждава и избира. Хубаво е да има гледни точки и споделен опит от повече потребители.
В противен случай има вероятност да започнем да се повтаряме и изчерпваме /поне така ми се струва, като чета някои постинги/.