Така наречената ми свекърва е лекар и има мед.сестра, която и помага.Тази сестра има дъщеря, която макар няколкото ин-витро процедури, няма щастието да се сдобие с дете.Преди време семейно разсъждавали за осиновяване и се отказали под давление на моята свекърва и нейни колежки, които дали за пример тяхна приятелка с осиновен, вече порастнал син, който е от така нареченият ромски произход и освен това израстна сексуално като гей.Буквално и казали "Я виж на ...... сина, не стига че е циганин ами и педераст".Днес, тъй като на свекървата баща и счупи прешлен, обиколих София да търся проходилка и накрая намерих и купих, но докато стигна до покупка и звънях 100 пъти да се консултирам, все пак тя плаща.По повод моята нормална според мен ангажираност и загриженост за баща и, нейната сестра се разплакала и се стигнало до коментар, в който казала цитирам "Защо ме разубедихте да подкрепя дъщеря си за осиновяването, виж Мария колко е упорита и загрижена, та осиновените деца са толкова по-благодарни, толкова се стараят да ти угодят, при родните няма такава отдаденост."Това запомних, коментара е бил дълъг, изпълнен с емоции, сълзи и сополи.................................
Надявам се да разбирате мисълта ми и идеята за тази тема.Уж узряло било обществото, уж осиновяването намерило място и почва вече и у нас, балканската държава.........дрън ....дрън. Слушах колко съм благодарна и отдадена, защото съм имала късмета да ме вземат, да ми дадат нормален дом, защото съм длъжна да бъда благодарна за това.Честно казано аз наистина съм благодарна, но нали ежедневно чета как вие, осиновителките не искате да са ви благодарни децата ви, как те са ви направили щастливи и т.н. и т.н.Дали по-новото поколение изцяло мисли като вас или сте единици мислещи по този начин, не търсещи сляпата благодарност и подчиненост от нас.Дали е така и са останали частици от по-старата генерация, търсещи отдадеността и благодарността на всяка цена, задължително?Не зная, не намирам отговор, но се чувствам адски гадно, пусто ми е в душата, макар всичките тези разговори да ми бяха предадени напълно незлобливо, без задни мисли, както и са били водени.Никой от цитираните жени не искаше да ме обиди, напротив очакваха да се зарадвам на мнението им за мен, на това колко ценят моята лоялност и благодарност.Въпреки това ми стана много мъчно и не спират да напират в главата ми всякакви объркани мисли, като ураган, объркващи и всяващи пълен хаос в цялото ми същество.
Интересно ми е мнението на повечето от вас по темата.На който не му допада-не настоявам да пише, на останалите благодаря за изразеното мнение.