Жената ЛЪВ - II част

Ох, и аз така  Ма то самО излиза! Понякога съм така и с думите ако някой ме подразни. Аха да си премълча, ама... преди да съм се усетила съм направила някой злъчен коментар.

Lord of the Dark, и на мен ми е приятно да чета за тази любов, а и ми стана много интересно с това тайнство    Така че ако искаш сподели 

Добър вечер, компания !
Страхотни темички сте зачепкали .
За перфектността- не точно, ама че все съм права - да. И обикновено все излизам права .
Друго съм си втълпила обаче - чувствам се като богопомазана. Като че ли оня отгоре е някак благосклонен към мен. Много лесно ми се случват нещата, без особени усилия. Някои като знам що пот хвърлят . Дали не е заради бързо сечащото "пипе" , или пък съм много умна просто ? Леле, е тука вече умре цигането, дето ма фалеше .
За тайнствените любовни трепети - много обичам такива. Попаднах преди време в един любовен триъгълник, пардон, беше четириъгълник . Ама беше такава тръпка, няма аналог просто. С тогавашният ми "таен либовник" сега сме женени . Ама да не си помислите, че е бил женен или нещо такова . Не, просто имаше друга приятелка, пък аз, за да му трия носа, щото вече бях се влюбила, започнах да излизам по същото време с друг . Ех, луди-млади...

Хооопп    Добро утро на всички 

               

Е, дори и така да е било. Не е хубаво. Но някой път хората са се оженили твърде рано и без да мислят само и само да са женени. Защото някакви порядки са обусловили избора им. Или пък живееш с някой по навик просто защото си мислиш "Ами няма идеални"... Обаче се случват и изненади някога. В един момент се озърнеш и откриваш, че случайно едва сега си срещнал човека, подходящ за тебе. И какво правим тогава?
Аз на приказки го раздавам много широко скроена, но само за в случай, че ако на мен ми се случи. Като си помисля обаче, че на моя може да му хрумне подобно нещо или пък някаква си там да реши да ме измества... ще озверея много.

Добрютро. Натъжи ме това тази сутрин, за Майкъл Джексън и ... затова нека и днеска да си поприказваме глупости. Че то животът кратък

Хриска, чудесно кафенце, макар и малко късничко да го виждам  !
Стефи, аз просто исках да споделя нещо от миналото си с вас, чак оценки не съм очаквала да ми дава някой. Спомних си младините и колкото и да ти се стори странно, стана ми приятно. Много ясно, че и моя, ако реши да залитне нанякъде, и на мен няма да ми хареса, но в случая аз бях другата страна и ми беше супер. Не съжалявам и не го отчитам като грешка. Още повече, че никой за никого не беше вързан. Не ща да казвам, че с женен никога не бих била, защото човек никога не трябва да казва никога, но принципно не си падам по подобен тип връзки. Твърде съм моногамна. Най-много на дърти години да ме тресне хормона . Ама моя човек или трябва да се е преселил в отвъдното, или много да е сгафил. Иначе не .
Приятен ден!

Polin_a, извини ме ако ти е прозвучало оценяващо. Говорех изцяло по принцип. Не конкретно за твоя случай. В смисъл такъв, че се случват такива неща. Още веднъж извинения, че не съм го написала разбираемо.  Идеята ми беше, че всичко може да се случи всекиму.

Колко много си права! На мен ми се е случвало няколко пъти да го осъзная, категорична съм за някои неща ( сериозни става дума) и "оня от горе" (както обичам да казвам) ми се присмива и ми доказва точно обратното...
Пуста съвест много ме гложди и все мисля, че всичко се връща рано или късно и че всеки си намира майстора. Нещо като шамар от горе. Засега поне това се е доказало в моя живот, платила съм си за някои грешки. И все пак мисля (поне засега  ) че Бог е благосклонен към мен, също се чувствам богопомазана и вярвам, че има сила, която ме пази. Имала съм късмета да съм харесвана жена, да имам самочувствие, но има и друго - че нищо не е вечно и ако позволим можем да загубим себе си. Важното е да се усетим и да вдигнем глава, лъвът за изреве и всичко да си дойде на мястото.

Лилянчо, да ти кжа имам чувството че всичко се връща само на хора със съвест, които вярват че е така. Имам примери за разни...ще ги нарека познати, които цял живот мизерии правят на другите, но до сега нищо не им се е върнало. И обратното- добри хора, които са се подхлъзнали и са сгафили после им се връща тъпкано.

Вероятно си права, за жалост съм от тях
А някои живеят толкова леко и безгрижно, мачкайки всеки наред и хич не им пука, сигурно се чувстват добре и си изживяват живота без скрупули и излишна тежест. Понякога им завиждам.

Стеф, разбрахме се .
Само искам да кажа, че Господ няма вече какво да ми връща, щото като се оженихме и се кръстих, така че греховете ми са пречистени .

Радвам се много тогава. 
Аз ходих, бродих и по други форуми да видя какво пише за Майкъл Джексън и затова ме нямаше. (Не съм била кой знае какъв фен, но нещо ме разстрои.)
 
Как сте вие днес? Няма много активност. Запиляхте се. Как е вашият петъчен ден?

И аз много се разстроих 
Не бях от най-големите фенове, но той беше единствен, неповторим и уникален. Един от най-великите музиканти на света, редом с Елвис и Фреди Меркюри, един от тримата крале. Както имаше легенди за Елвис, че е жив, че е накъде откъснат от света по собствена воля ми се иска да мисля, че и Майкъл е така. Все още не мога да повярвам, че не е сред нас.
Аз от утре нататък ще се запилея, че ще се прибирам в България и кой знае кой вятър накъде ще ме отнесе 

И на мен ми е криво днес. И заради Джако, и заради други познати, макар и не много близки, които си отидоха , и все млади хора. Не съм била върл фен на Майкъл, но всеки от нас е бил повече или по-малко. И както някой тук из форума беше писал, все едно си отиде част от детството ми . Тъжно.....
Много се страхувам от смъртта. И често мисля за нея. Вие как се справяте с това? Не искам да изпитвам страх. Искам да намеря начин да гледам философски на края. Но какъв? Да стана по-вярваща може би. Но как да стане, като изпитах адско разочарование като посетих Рилския манастир заради това, което видяха очите ми там. Само пари, пари, пари под расата попски...Хората слагаха стотинки и дребни банкноти по иконите, а след тях минава отчето и ги обира . Тръгнах си от там отвратена. На всичкото отгоре си купих светена вода и като се прибрах, си наръсих дома. Е такива проблеми ме споходиха после ....Не е истина просто.

Лилянчо, аз обожавам Елвис. И... знаеш ли... ама той наистина май си е инсценирал смъртта. Чела съм. Има твърде много съмнителни неща. Славата е трудно нещо.

Стефка, може и така да е, щом има толкова съмнения съм склонна да вярвам на това, затова казах, че се надявам и с Майкъл да е така. Има пари и възможности да направи каквото пожелае, но реалността е една - жив или мъртъв повече няма да го видим, както Елвис. Аз разбрах още снощи, черната новина не ми даде да заспя дълго време, събудих се с тази мисъл и се надявах да е някакъв зловещ слух, но не би. Гледам и чета новини и пак и пак ми е трудно да го приема.

Полина, пред малко хора съм говорила за това, но ето, че ме предизивка - не мога да преодолея страха от смъртта. Не мога, много се страхувам от неизвестното, има и нещо друго, което усещам, но то е много, много трудно за обяснение - само на един човек се опитах да го обясня преди много години и мисля, че горе-долу ме разбра. Старая се да не мисля за Нея. За едно нещо засега съм късметлийка - родителите ми са живи, баба ми и дядовците ми са живи (починалата ми баба си е отишла като съм била съвсем малка и майка ми ми е казвала, че тя ме пази), никога не съм ходила на погребение, далечни роднини са си отишли, но не съм ходила и не знам бих ли отишла някога. Мечтая да не ми се наложи, но много се плаша, че все някой ден ми предстои да изживея и това. Пък то ред няма, не се знае нищо.
Да ме прощава дядо Боже, защото аз съм сигурна, че има някаква сила там някъде, но мисля, че религиите са измислица, за да успокоява хората, да вярват, да са смирени, защото ако не е така ще настане хаос и анархия. Силно се надявам да не разбудя силни страсти за това, само споделям как чувствам нещата.