АВГУСТинчета.На градина или не-лятна жега ни зове -2.

Аз пък се чудя защо в страна като нашата (демократична) младите девойки си слагат цици и ходят полуголи по улиците. Това пък е много красиво - няма що. Всяка втора кифла имитира фолкпевица или плеймейтка.
Отговора на въпроса за облеклото на арабките няма да намериш в арбаската тема. Темата наистина е дълга, но и ти си много далеч от истината. А защо не ви прави впечетление, че някои африкански племена все още ходят по цици. А това, че мароканците при 5 градуса наметнати с чаршаф при това в европейска държава? Не е ли това идеята на United colors - да намираме общ език въпреки различията си? Никога ли няма да се научим да уважаваме бита и религията на другите народи? В крайна сметка всеки е направил своя избор - невинаги превилен, но все пак избор. И ако някой реши че не му изнася има начин да промени живота си.
Оф от крайни изказвания.

Ох, завиждам ви за спящите деца.... Така като гледате има ли шанс Дария скоро да заспи http://media.snimka.bg/3463/013181765-big.jpg

Айла, за Елена какви пелени ползваш, или памперси? Да не би да си регистрирана в продавалника като Аила?

След поредния скандал мъжът ми си легна. Всяка нощ, по никое време ме кара да търся билети и като намеря не ги купува. Все нещо не му харесва. Все нещо променя. Не е доволен от датите. Като му казах, че за датите, за които ми говори, билетът е по-скъп с 300 евра ми каза, че няма значение. Кипнах. Не ми дава пари за лекар и зъболекар, които се възстановяват 100 процента, не съм купила куфар и подаръци. 300 евра в джоба на авиолиниите, но не и в моя.

Тази вечер взех съдбоносното решение да подам за развод. Като се върнем. Август съда е във ваканция. Знам, че няма да иска, знам, че ще мина през ада. Знам, че ако не си намеря работа ще гладувам, а и дали въобще ще намеря работа. Знам, че за мене от тук нататък едва ли има живот. Знам, че и да се разведа, ще ми направи живота ад, знам, че този на децата няма да е лесен. Знам.

Той и сега живота ни не е песен. Моите деца нямат ваканции, нямат празници, дъщеря ми, която е на 5 години не знае какво е рожден ден. Моите деца нямат приятели. Те нямат право да поканят дете в къщи. Дори на рожден ден. Къщата била негова. Негова грънци. Неговата, дето баща му му я купи, той трябваше да я продаде за да покрие дългове. В дългове. До шията. Вечно. Иначе си купува гащи Босс и костюми Ямамото и Версаче. За нас няма. Майка ми купува дрехите на децата. Майка ми обзаведе детската стая, хола и трапезарията, баща му плати бояджията и обзаведе стаята. Кухня още нямаме. Мотае се 2 години. Иначе преди да се нанесем, а знаеше, че се местим, отиде на Карибите с децата. Хвърли 2 бона за билети. Моите деца нямаха и детско легло. Бебешките дрехи на дъщеря ми ги донесе майка ми.

В началото майка ми не искаше да се развеждам. На края майка ми ме молеше да се разведа. Ама и тя е мека Мария. Тази вечер той крещя цяла вечер. На децата, на мене. Глупак, идиот, маймуна, ненормалник, говедо - така обикновено се обръща към децата. Като е ядосан съска през зъби, крещи. Той е ядосан 24 часа в денонощието.

Иска да се разведем. Иска аз да си ида. Без децата. Това ми повториха родителите му. Като ги питах как ще се оправя с тях и кой ще ги прибира от училище ми заявиха, че щял да ги даде на пансион. Свекърва ми каза, че нейната майка така дала малката и сестра в пансион, щото работели. Що са я направили тогава? Като им казах, че искам аз да ги гледам ми казаха, че не работя. Като им казах, че сума ти съседки не работят а са самотни майки ми казаха, че това било когато бащата не се интересувал. Грънци.

Обаче ме е шубе. Да не ми вземат децата. Шубе ме е. Шубе ме е, но ако остана, няма и да съм жива след определено време. Не издържам.

Ей сега си потърсих паспорта. Няма го.  За пореден път.

Пиша ви за да ви дам новини за личните си мизерийки и драми. За три денонощия съм спала няма и 4 часа. Снощи се запуши мивката в кухнята, пералнята запецна, като налях сутринта киселина за да я отпуша забълбука и ме изгори, напълниха се мивките с киселина, децата се събудиха, извиках мъжо да ги пази да се измия, защото киселината гори, той кращя.

Най-накрая купи билетите, или поне така ми каза. За 08.07. След 10 дена. Нямам време за нищо. Искам му пари за зъболекар и лекар, трябват ми ластични чорапи за полета заради разширените вени. Както винаги спринтираме в последния момент. Скандалът продължи 6 часа, той се изнесе с децата, обаче съседите викнали полиция. Дойдоха ченгетата, заминаха си по живо по здраво. Гадно ми е.

След 7 месечно чакане ще идват да слагат кухня. Като по поръчка мъжът ми избра да я сложи сега, а не като заминем. Та панаирът да е пълен. Искам да го гръмна. 3 дена ще съм без кухня точно сега.

Понеже Мента писа за оставане в БГ - невъзможно е. По Хагската конвенция ще ги върнат обратно, защото тук е обичайното им местоживеене. А и аз в БГ не бих могла да живея. Не е за мене. Харесвам големите космополитни градове и западно-европейския мек климат с хладно лято и не много студена зима. Да бягам и да се крия като престъпник не искам, зная как, къде и какво. Има държави, и то не лоши, в които никой никога няма да ме намери.

Благодаря на всички съфорумки, които ми писаха със съвет, споделена история или просто съчувствие. Прочетох всички писма, но в момента нямам физическата възможност да отговоря на всички. Ще го направя веднага, когато мога, със сигурност преди да замина.

Не съм изчела всичко.