Аз няма да съм никога честит,
докато този свят край мене страда.
От блюдото на моя обед сит
крещи един човек далечен, гладен.
В съня ми те - безсънните лица,
барутните лица - с глас кървав плачат.
В играчките на моите деца
крещят деца, невиждали играчки.
Не искам много, за да съм богат!
Но боледувам от една идея:
човеци, изцерете този свят!
Тогава, вярвайте, ще оздравея!
-21. -22. -23. -24. -25. -26. -27. -28. -29. -30. -31. -32. -33. -34. -35. -36. -37. -38. -39. -40.
-41. -42. -43. -44. -45. -46. -47. -48. -49. -50. -51. -52. -53. -54. -55. -56. -57. -58. -59. -60.
-61. -62. -63. -64. -65. -66. -67. -68. -69. -70. -71. -72. -73. -74. -75. -76. -77. -78. -79.
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ..
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ..
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ ...
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ ...
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ ...
ПРОЧЕТИ ...
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ ...
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ..
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ ...
ПРОЧЕТИ ...
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ...
ПРОЧЕТИ ...
СОФИЯ-"МОРЕНИ" СОФИЯ БУРГАС БУРГАС БУРГАС БУРГАС ВАРНА СОФИЯ СОФИЯ СОФИЯ СОФИЯ СОФИЯ СОФИЯ ПЛОВДИВ КАВАРНА КАВАРНА
но по-голяма ти не си ми нужна,
аз знам ,че твойта гръд е южна
и е от кремък стария Балкан "
Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!
Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам –
тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря?
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...
И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу вазможнус мъж!)
авторЪ йЕ Калинъ