Недоносените деца били със забавено развитие и ниска интелигентност

Не мисля,че сте неспасяеми, има терапии с логопеди и т.н. ходите ли някъде. Виждам че живеете в чужбина, още по добре е това. Има деца които не разбират речта, и не говорят но след време на усилена работа успяват и проговарят. И вие ще успеете, всеки ден има чудеса които оборват медицината, това че някой си е казал така не значи че ще стане.
 

Моето дете също е родено в 8 месец,доста добро тегло 2,850гр. което пък караше лекарите да се съмняват за диабетна фетопатия. Нямаме хора с диабет в рода, стоя 2 дни в кувиоз, на лампа и ни изписаха на 6-ят ден от родилното.Всичко по моториката е ОК, имахме едни други съмнения който бяха категорично отхвърлени от двама детски психолози и логопед. Не мисля че това за развитието на недоносените деца е вярно, поне не и в такъв %. После винаги нещата са съвкупност ,а не защото то е родено в 6-ти  а не в 9-ти месец е с такова развитие. Да чукам на дърво, детето ми е живо,здраво ,енергично и се усмихва постоянно.

Това са глупости за ниската интелигентност. А забавено развитие, да първите няколко месеца, защото имат да наваксват. Сестра ми се роди в 8-я месец...

Е и аз да споделя че моят син се роди 32г-.с. 1кг 42см минаха 2м и 16дни докато го вземем .Винаги ни е вървял трудно и го водят хиперактивно дете сега е на 10г но в у-ще се справя много трудно.Ходихме на уроци но много бавно постига нещо ходихме и на психолог и то не веднъж .Няма изостанало развитие но непрекъснато си имаме проблеми с учението много бавно учи.Винаги съм смятала че е от по ранното му раждане.. или просто си е такъв.Ученик от него няма да стане но да се благодаря че си го вземхе жив и здрав...д-р Клясова никога няма да я забравя докато съм жива.

Моя син е роден в 8 месец 2,200 кг лежа в болницата 1 месец много зле беше.Сега по нищо не му личи стих четата за градината си ги научава даже му викат дървения философ на групата единственото при него е че е по нисък от връстниците си иначе си върви напълно нормално дете според мен всяко дете е различно няма значение недоносено ли е или се е родило в 9 месец

Здравей мила! Моят син е роден недоносен края на 32г.с. сега е на годинак и почти 2 месеца и по мои наблюдения е догонил връсниците си. Той се роди много маничък- 1,230кг ; 39 см., а вече е 10,400кг. и 77см. почти ходи самичам пуска се за помалко казва на срички тя тя; ба ба ; ма ма и други разни словосъчетания. на 9 мясеца пропълзя на 10 започна да се изправя. Търси да се заиграе с някого все, прави жестове за браво, здрасти, чао показва с пръстче една годинка. може би е много рано да коментирам интелектуалното му развитие но за сега с малко неща отстъпва на другите доносени деца. Аз съм родена преносена но съм тежала само 2,200кг за което разбрах на скоро. през съзнателния ми живот не мисля че съм се различавала от другите. И аз под влиянието на мнение и медии постоянно слушайки как недоносените деца били много рискови за какво ли не все нещо не им било натамн живях в страх през първата годинка на синът ми чакайки все да му стане нещо да не направи нещо което трябва и все го подценявах защото всички покрай мен го жалиха и все казваха " е той е недоносен какво учакваш не го пришпорваи" а детето в моя подкрепа все ме изненадва
Вярвайте в дечицата си не се вманиячавайте във факта че децата ни са недоносени защото те ще ви радват и ще ви изненадват колко много могат

 Здравейте мили мами ,
Много искам да вдъхна вяра на всички мами на мънички дечица , защото и аз съм една от вас  !
Дъщеря ми се роди в 28 седмица , 1430 г , 40 см . Причина не се установи , изтекоха ми водите по време на сън  . В болницата успяха да задържат бебето 6 дни , поставиха ми инжекции за дробчетата и слава богу бебчето ми се роди нормално , веднага изплака и никога не е била на апарат . На 25 ден обаче разви стафилококова инфекция ( според мен вътреболнична ), тежък ентероколит. Беше много зле , както ми каза после доктора "Не знаеше кой път да хване ". Но Бог запази детенцето ми и инфекцията беше овладяна !Беше 42 дни в кувьоз , 49 общо в болницата , изписаха я 2500г.
Преминахме през много трудности и перипетии , но днес имам едно пораснало здраво , умно и красиво дете на 11 г. 
По въпроса за интелекта ще ви кажа , че детето ми завърши 4 клас като първенец на класа  , кандидатства в друго училище с конкурс и я приеха в профилирана паралелка с Български език и литература  . Не знам дали има друго дете , което толкова много чете !!! От 5 годишна чете гладко , на 5 години и половина прочете Пипи Дългото чорапче , учи английски от 1 група на детската градина и вече говори доста добре  .
Физически също няма никакви проблеми . Много жизнена и енергична е , наскоро участва в състезания по катерене и се класира на 2 място . Така ми се искаше тогава в залата да беше д-р Пискова , която беше казала , че детето е с дискретна хемипареза и не е сигурна дали ще пише с дясната ръка  ?!
Вярвайте в Бог мили мами , молете се за дечицата си  ! На мен това много ми помогна  !
Вярвайте в децата си и не приемайте за достоверни всички диагнози , защото повечето от тях се опровергават във времето ! Казвам го от личен опит .
Бъдете здрави и се радвайте на децата си  !

Ох, болната ми тема..
Синът ми е осмак, роди се 2,350кг, 45 см..Имахме проблем-аспирирана течност в дробовете.Притеснения ще оживее ли или не.После ще чува или не, ще вижда ли,кога ще започне да сяда, а да ходи...Всичко си мина в норма...Сега даже е висок за възрастта си/гените на татко му/,цялостно е едър.
Обаче забелязвам нещо ,сега сме в детската градина...Не иска и не може да рисува/ сестра му пък ме побъркваше да оцветява и рисува-може би греша като сравнявам двете си деца/..
Когато реши синът ми  може да запомни стихче. С ножицата не борави много добре,лепенето и прегъването също ни е проблем,както и работата с пластелина.Говори добре, с компютъра се справя, научи азбуката, брои почти без грешка до 20. Бърка  произнасянето на някои думи -казва пакагал, скортион, и т.н.
 Усещам,че в градината му се подиграват за това рисуване, оцветяване и го комплексират и той се затваря още повече..
Наблюдавам го под лупа, защото по професия съм учител по български ез, а второто ми висше е Слухово-речева рехабилитация,в момента карам магистратура по Комуникативни нарушения-логопедия/забележете,че аз пък съм родена седмак!/ Почти 9 год работих в училище за деца с увреден слух, а сега съм логопед..
По едно време си бях внушила,че може да е с дислексия, говорих и с колеги по темата..те ми казаха да се гръмна  и че това моето е професионално изкривяване...
Искам много да му помогна, мога да го науча да произнася правилно думите, по фината моторика да поработя, с оцветяването, лабиринти...Обаче той ме възприема единствено като мама..и като му кажа нещо да оцветим или напишем веднага започва да се измъква и просто не иска-бяга в детската, сяда пред телевизора или компа,иска да отиде при сестра си , или се върти на стола игледа да претупа нещата...
Болно ми е,аз корегирам чуждите деца, които идват при мен с такова желание...а моето собствено дете да изостава...все едно има родителска занемареност...

нали знаеш, че всеки човек си има и слаби места и неща, които повече му се отдават и повече го влекат...
голяма работа , че не обичал ине можел добре да оцветява и рисува...за това пък може други неща...
не мисля, че детето изостава и има какво да му коригираш...

leti_at, заповядай и в тази тема "Let the Sunshine In"

1во бих ти казала да не сравняваш двете си деца.
Това ми набиваше в главата и педиатърката. Аз почти винаги започвах "ами сестра му...".
Всяко дете се развива със собствени темпове, и е разбираемо да проявява интереси към други области.

Дъщеря ми се роди 20 дена по-рано, но не помня в епикризата дали пишеше недоносена.
А синът ми се роди точно с размерите на твоя, само с 50гр по-тежък.

За градината... подигравки винаги ще има, ако не е за рисуването ще е за нещо друго. Не зная от къде е тази тенденция в децата, че всички трябва да са по калъп. Учителите отдавна вече разсъждават по съвсем различен начин. Може би семейната среда има най-голямо значение.

Щерка ми е левичарка, учи в паралелка с изобразително изкуство.
В градината проблеми в това отношение имаше май само с едно момиченце, което постоянно и се подигравало й и казвало "трябва да пишеш и рисуваш с дясната ръка" и какво ли още не. Та щерка ми редовно плачеше у дома, че не била "нормална".

За професионалното увреждане може би си права.
А пробвала ли си да се учите под формата на игра?
Нямам представа дали това ще свърши работа, защото съм инженер 

 leti_at заповядай и в темата - Обучителни проблеми или да си поговорим за дислексията. Намира са в Деца със СОП, като подфорум на Деца в училищна възраст.

Има много материал посочен на първия пост. И дислексията не е диагноза, това е феномен.

Имай предвид, че много голяма част от децата проявяват подчертана и като че ли инстинктивна съпротива по отношение на майките си, когато усетят и най малкия натиск от тяхна страна да ги учат на нещо. Аз имам такъв проблем с голямата си дъщеря на 10 години, когато искам да се занимаваме по български език /живеем в чужбина и не мога да се примиря с изоставането и с бг граматика и изобщо обедняването на бълг. й речник/, бг история или география. Купувам стриктно всяка година учебници, помагала... всичко - само и само да се занимаваме през свободното й време, но така и си стоят почти неотворени  . Буквално бяга щом надуши, че ще я карам да четем  Иначе в училище много се старае винаги, прави добро впечатление, схватлива е, дори амбициозна...стига да не съм аз "учителката".
Иначе малката ми дъщеря, на 2 г. е недоносена /родена в 29 г.с. 1400 г/ и всички ме подготвяха колко късно щяла да проговори, понеже е изложена на 2 езика, а и недоносена... Нищо такова не се случи, от половин година разбира и повтаря всички думи и на двата езика. Нормално родени деца на нейната възраст, че и по големи, не казват нито една дума.
Колкото до оцветяване, не мисля, че всички деца могат и трябва да могат да рисуват и оцветяват. Някои просто не го умеят, а и не е нужно. Те пък владеят и се увличат от други неща, в които други деца не са добри. Нормално е.

Божеееееееее,
все едно нас описваш...Историята е същата. Чудя се вече какво ли не помагало да купя, всичкото е под формата на игра.. и не и не!
Сега реших да го оставя без да го настоявам с учене и от 1 юни, когато го спра от градината да започна да го занимавам. Ще му въведа по 1 час на ден  "домашно училище"
Стискайте ми палци!
Дороти знам,че дислексията е феномен...ама от това не ми става по-леко..Ако се окаже,че сме дислектици, ще се опитам да намеря силните му страни.Може би ще отида да се срещна и с проф.Матанова,която ми беше преподавател в СУ преди 10 г, но тогава за съжаление за дислексията много-много не се говореше..
Дано поне в училище да няма проблем...пък вкъщи колкото може...
Много ви благодаря за съпричастността!

Просто го казвам, защото като спомена на някой за това казва - нее моето си е нормално  , като че дислексичетата не са нормални.

Въпреки че съм на 40 години, нивото ми на рисуване, подлепяне, изрязване е като на твоя син - хич не го мога и това си е! Винаги съм го мразела това рисуване и са ми казвали, че съм на нивото на първи клас - като рисувам на децата картинки - то и аз го виждам, де!
Слава богу, човек може да си изкарва прехраната и без да рисува, изрязва и моделира


Иначе, синът ми е на 2г. и 2 м. - роди се началото на седми месец, 1270 гр. , вече е наваксал в развитието, даже моторното му е доста по-добро отколкото на каката, която е родена нормално даже попреносенка и е леко тромавка, но пък рисува и моделира разкошно    Така че пълно щастие няма!

Мисля, че е много важно да няма усложнения - рисковите фактори са недостиг на кислород, апаратно обдишване, кръвоизливи в мозъка! Пак може всичко да е ОК и с тези дечица, но при тях може по-силно да се увреди някоя част на мозъка!
Много от нарушените връзки могат да се изградят с активна терапия в ранна детска възраст и пак да има реално компенсиране!
Силно стискам палци всички нови недоносени да се окопитват бързо и да са си ОК!

Изобщо не мога да се съглася с подобни твърдения-съвсем нормални деца са по-мънички–на ръст-    вървят до 1-та годинка и после си наваксват