Аз вече съм си у дома. Прибрахме се в Сряда. Пътуването беше ужасно - с тези очи трудно се шофира, а за капак по време на път научих, че сестра ми е катастрофирала. Слава Богу, добре са! В ясно съзнание ме държеше единствено мисълта, че се прибирам при милите си същества. Два дни се лутам по лекарски кабинети. На 16-ти съм в София за поставяне на хиалуронова киселина в коляното, та докторът, който ми води лечението иска рентгенови снимки на коляното, за да следим болестта. Уви, оказа се, че по снимки такава болест няма. Според личния има вероятност нашите рентгенолози да не са успели да разчетат снимките, но...все пак инжекцията струва 600лв, не 6 или 60 , за да разчитам на такава вероятност. Самоинициативно започнах да си правя каквито ми дойде на ума изследвания. Засега няма излезнали резултати. Кръвната ми картина е добра, утайката също, само с хемоглобина нещо куца... В главата ми е пълна каша! Личният иска да ме праща на Урвич за 10 дни, за да ми направят пълни изследвания . Тази мисъл ме ужасява! Не искам да се връщам пак в София!!!
Децата са добре. Вчера съвсем случайно заплатихме обзавеждането за детската им стая. Очакваме го в Понеделник. Само за леглата ще почакаме малко повече. Ицко се вълнува невероятно много от предстоящия първи учебен ден, а майка му два пъти повече. Лили ще я пускам от другата седмица на ясла, колкото и да не ми се иска.., но няма начин. Не мога, нямам сили за нищо. Надявам се, че и двамата бързо и лесно ще се адаптират към "новото" в живота им.
Не съм ви чела...не ми се сърдете. Надявам се, че всички сте добре!
Поздравявам всички , които имат или са имали поводи за празнуване най-искрено!
Целувам ви!