Я не се оплаквайте с тия малки бебета. 
Мойте са по 14 кг парчето и още ги нося двамата. От яслата до колата са около 300 м, а като има сняг те категорично отказват да стъпват в него. И става купон - дамска чанта, тяхната раница и тях двамата - всичко на ръце. И то по токчета както съм от работа, за да е по-интересно. Фитнес не ми трябва, станала съм като Попай моряка. 
Мойте са по 14 кг парчето и още ги нося двамата. От яслата до колата са около 300 м, а като има сняг те категорично отказват да стъпват в него. И става купон - дамска чанта, тяхната раница и тях двамата - всичко на ръце. И то по токчета както съм от работа, за да е по-интересно. Фитнес не ми трябва, станала съм като Попай моряка. 
Героиня , сигорно и аз ще съм такава но поне за сега ми се вижда невъзможно.Но както казва Дъмпер кой ще ни пита.Стягаш мускули и това е.Аз не си представях ,че ще вдигам и по 8 кг. ама сега не ми се вижда толкова тежко. 
Просто нямаш избор. Като ти опре ножа до кокала щеш не щеш намираш начин начин да се справиш със ситуацията. Като не щат да ходят и се тръшкат по земята какво да ги правя - да ги зарежа и да си тръгна ли? 
Ей това им е единствения кусур на близнаците - понякога чисто физически ми идва пряко сили. Но пък те компенсират - едно дете никога не може да е толкова забавно като две. Снощи единият реве с цяло гърло, другият седнал до него, гали го по главата и му повтаря "Няма, няма..." Със сълзи съм се смяла. Та ей в такива моменти човек забравя зора и събира сили още да се напъва. 
че и по стълби. 
. Доста дълго така откарахме...и доста хора ми се посмяха през тези месеци 
Само аз токчета слагам рядко, когато трябва да се направя на жена 
по изрична необходимост
Смисъл едно че е много изнервящо и второ физически вече трудно издържам сама с тях по цял ден. Като се случи събота и неделя мъжът ми да е на работа е кошмар. А се случва често. До сега нямах никакъв проблем да си ги гледам сама, обаче вече ми е много трудно. Ужасно съм уморена. 
