Ние сме добре, пу-пу. Диа лудее из къщи, излизаме вече по рядко, дори тези дни ще падне и първия сняг. Тук празниците вече започват утре е Деня на благодарността, Коледните украси са навсякъде и настроение не липсва. Ние се подготвяме за пътуването, летим на 14.12. и ми е едно такова - радвам се, че се прибираме, но ми е много гадно, че мъжът ми остава тук и няма да сме заедно доста време, не само по празниците.
Алинка, това което си преживяла е ужасно, стават все по опасни дечицата ни. Много се плаша, нашата кошара има отвор(обърнат е към стената) и още не исках да я светвам къде е за да не го използва все още, че понякога преди да заспи се вихри из кошарата, а и като се събуди и е сама да е на безопастно място. Да ама вече се научи да излиза, преди няколко дни ми изкара ума. Бях сама(Диа в леглото си за следобедния сън) и по едно време чувам шум, стъпки и се появява моето чудо, измъкнала се от кошарата и доволна щастлива идва при мен. После я хванах на местопрестъплението, от неиното легло се прехвърля на нашето и от там на земята. Обаче вчера се опитваше да се преобърне от кошарата на земята с главата на долу, призля ми като си представих какво можеше да се случи.
Виждам че коментирате Икеа, аз също съм очарована от този магазин, прекрасни неща има нистина, а ето тук последни новини http://dnes.dir.bg/2009/11/25/news5436208.html кога ще открият и в България.
Ставам, че всички шкафове са изтърбушени и ставам да прибирам, играчките много бързо ни омръзват, но да ровим в шкафовете не .
Спокойна вечер и - ки на прекрасните февруарчета от нас.