Уважението, искрените отношения - илюзия или мечта?

  • 3 356
  • 34
  •   1
Отговори
# 15 28 дек. 2009, 09:18 ч.
  • Мнения: 420
Истински искрени бяхме само като деца, сега ни поомачка живота, научи ни, че да си искрен винаги не е най-добрия начин да оцелееш. На мен ми останаха няколко човека, с които мога да бъда себе си. Щастлива съм, че ги има и тях.
Тери Пратчет беше казал, че ние хората можем да бъдем едновременно ангели и демони, защото сме просто хора.

# 16 28 дек. 2009, 09:40 ч.
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Цитат на: azaf в пн, 28 дек 2009, 02:15
По-скоро сме пораснали. Онези искрени сълзи и приятелски прегръдки често остават някъде в тийн годините. После човек пресява кои хора наистина са му ценни и пази тези емоции само за тях - за семейството, за приятелите, за най-близките колеги.
Сигурно съм щастливка, че имам малко, но истински приятели /такива, които не само да се смеят с мен на маса, а и да бършат сълзите ми при нужда/; имам семейството си; имам и няколко наистина близки колеги, без които не ми се и помисля как ли бих живяла, когато някой ден се разделим /сигурно ще останат в живота ми в графата "приятели"/.
Но пък емоциите ми са скъпи и пазя себе си, заради което не ги предлагам на всеки.

Ето това е много точно казано и ми хареса. Казано с няколко изречения и съвсем на място. Истински ме развълнува. Благодаря ти... smile3521

Последна редакция: пн, 28 дек 2009, 09:48 от mimi135

# 17 28 дек. 2009, 10:05 ч.
  • Мнения: 30
Не вярвам  вече в хората. Толкова предателства и подлости преживях особено последната година, и то от най-близките ми хора, от членовете на семейството ми,  толкова обида и болка преглътнах последните месеци, че вече не вярвам в нищо и не очаквам нищо. Бях искренна и в отговор получих насмешки, когато постъпвах почтенно бях наричана инфантилна.
Това беше най-тъжната ми Коледа.
Извинявайте за мрачния пост.

# 18 28 дек. 2009, 17:40 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
Чета ви и ми става тъжно. Явно аз съм от малцината, които могат да се похвалят с много приятели и с добри познати, с които се уважаваме. Някои от тях са ми от 30-на години, а други имам много по-отскоро. Нямам основания да се съмнявам в искрената им любов и симпатия. Засега.

# 19 28 дек. 2009, 20:00 ч.
  • София
  • Мнения: 1 444
Работех в колектив, който имах за страхотен и се раздавах за всеки от тях, много ги обичах и закрилях, неведнъж съм патила заставайки на някой от тях зад гърба. Преди близо 4 години ми се случи нещо ужасно, което разби целият ми живот на пух и прах и загубих всичко с един замах на недобросъвестен пръст.Смятах, че щом имам приятелите си и с това ще съумея да се преборя, но каква беше изненадата ми, когато се отдръпнаха от мен и ме помолиха да не се сърдя, да ги разбера, че се страхуват да не пострадат и те и поискаха временно, докато отшумят нещата да се отдръпнат от мен.Тяхно право е, всеки пази хляба си, но аз не мога да приема такъв вид приятелство, когато е удобно.Разкарах ги от раз, останах сам-сама, но изритах фалша от живота си.Сега се опитват да съживят контактите с мен, но не бих го допуснала никога.
Покрай всичко, което преживях мислих много и стигнах до извода, че хората като цяло се овълчиха. Материалното взе превез над духовното, предпочитат да запазят благата, пред това да ги загубят в името на духовната връзка, приятелството или любовта. Не вярвам никому вече, защото виждам как пред дилемата благополучие или приятелство, решението е взето без душевни терзания и размисли. Как да вярваш на такива хора, как да им повериш душата и скритите в нея терзания?
Дори по улиците, съвършено непознати хора виждам как нехаят ако някому му прилошее или друго му се случи. Деца пребиват други пред очите на безучастно гледащите възрастни, на които не им пука щом не е там тяхното дете.
В големите снегове преди седмица ми стана съвестно минавайки покрай спирката като видях сгушени в дрехите си от виелицата хора, чакащи незнаяно от кога автобусът, който едвам се движеше. На няколко пъти спрях и качих няколко човека в колата, оставих ги в центъра, където условията бяха далеч по-добри. Самите хора се озадачиха като ги поканих да се качат, а дъщеря ми ме обяви за луда, че качвам разни непознати. Такава им била съдбата, щели да ме нарекат "лудата от спирките". Сутрин я карам до някъде с кола в 6.30 часа и минаваме покрай зъзнещи в студа и тъмницата дечица, но не ми дава да ги кача, изобщо не и пука и ще ме убие само като предложа. Възможно е да съм луда, но не мога да съм безучастна, когато имам възможност да помогна, дори с нещо мъничко.

# 20 28 дек. 2009, 21:25 ч.
  • Мнения: 1 335
според мен: трайна отживелица е това което питаш.

Уважение и искрени отношения, само в приятелства датиращи от 20-25 год, всичко друго новосъздадено не става.

# 21 28 дек. 2009, 21:59 ч.
  • Мнения: 1 894
Цитат на: marypopins в пн, 28 дек 2009, 20:00
Работех в колектив, който имах за страхотен и се раздавах за всеки от тях, много ги обичах и закрилях, неведнъж съм патила заставайки на някой от тях зад гърба. Преди близо 4 години ми се случи нещо ужасно, което разби целият ми живот на пух и прах и загубих всичко с един замах на недобросъвестен пръст.Смятах, че щом имам приятелите си и с това ще съумея да се преборя, но каква беше изненадата ми, когато се отдръпнаха от мен и ме помолиха да не се сърдя, да ги разбера, че се страхуват да не пострадат и те и поискаха временно, докато отшумят нещата да се отдръпнат от мен.Тяхно право е, всеки пази хляба си, но аз не мога да приема такъв вид приятелство, когато е удобно.Разкарах ги от раз, останах сам-сама, но изритах фалша от живота си.Сега се опитват да съживят контактите с мен, но не бих го допуснала никога.
Покрай всичко, което преживях мислих много и стигнах до извода, че хората като цяло се овълчиха. Материалното взе превез над духовното, предпочитат да запазят благата, пред това да ги загубят в името на духовната връзка, приятелството или любовта. Не вярвам никому вече, защото виждам как пред дилемата благополучие или приятелство, решението е взето без душевни терзания и размисли. Как да вярваш на такива хора, как да им повериш душата и скритите в нея терзания?
Дори по улиците, съвършено непознати хора виждам как нехаят ако някому му прилошее или друго му се случи. Деца пребиват други пред очите на безучастно гледащите възрастни, на които не им пука щом не е там тяхното дете.
В големите снегове преди седмица ми стана съвестно минавайки покрай спирката като видях сгушени в дрехите си от виелицата хора, чакащи незнаяно от кога автобусът, който едвам се движеше. На няколко пъти спрях и качих няколко човека в колата, оставих ги в центъра, където условията бяха далеч по-добри. Самите хора се озадачиха като ги поканих да се качат, а дъщеря ми ме обяви за луда, че качвам разни непознати. Такава им била съдбата, щели да ме нарекат "лудата от спирките". Сутрин я карам до някъде с кола в 6.30 часа и минаваме покрай зъзнещи в студа и тъмницата дечица, но не ми дава да ги кача, изобщо не и пука и ще ме убие само като предложа. Възможно е да съм луда, но не мога да съм безучастна, когато имам възможност да помогна, дори с нещо мъничко.

Peace   bouquet

писнало ми е да общуват с мен от корист и за изчезват за части от секундата, ако нещо не ги устройва, но някакси съм свикнала.
точно преди месец ми се случи точно това, за което разказваш - отдръпнаха се докато около мен духат ветрове.
преди време се чувствах гузно, че аз имам повече, но вече не - те толкова са си заслужили като гледат на дребно да се присламчват тук и там, да се примиряват и след като за тях човешките отношения нямат стойност. в момента не знам дали около мен има верни хора извън семейството ми.
преди прощавах, но след повторени и потретени предателства, вече не.

# 22 28 дек. 2009, 22:21 ч.
  • Мнения: 59
 Искрено се радвам на приятелите си, с времето осъзнах, че както те имат различен ритъм на живот от моя, така и аз. Радвам се на миговете с тях, с някои се виждам по- често, с други по- рядко, но аз ги чувствам близки и са част от животът ми. Казвам им, че ги обичам, споделям и изслушвам. По- често споделям радостни мигове с тях. Приятелствата ни преминават през различни етапи и трудности.  Благодарна съм и щастлива за всеки подарък и за всеки sms, не оценявам и не изисквам. Имам искрени дългогодишни и скорошни приятелства. Приятелите са богатство за мен.

# 23 29 дек. 2009, 01:15 ч.
  • Мнения: 682
За щастие в живота ми се още има хора, на които мога да се усмихна, и да получа същото.Без фалш и излишна вежливост.
Броят се на пръстите на ръката ми, но ги има.

# 24 29 дек. 2009, 13:14 ч.
  • Мнения: 22
Цитат на: dolli в пн, 28 дек 2009, 10:05
Не вярвам  вече в хората. Толкова предателства и подлости преживях особено последната година, и то от най-близките ми хора, от членовете на семейството ми,  толкова обида и болка преглътнах последните месеци, че вече не вярвам в нищо и не очаквам нищо. Бях искренна и в отговор получих насмешки, когато постъпвах почтенно бях наричана инфантилна.
Това беше най-тъжната ми Коледа.
Извинявайте за мрачния пост.

Ехо, не си единствена, мила!   Hug И ние сме преживявали подобни неща! Силата на човека се състои в това да остане добър, дори когато му отвръщат с лошо.Това ми е нещо като мото, няма да стана лош човек, с колкото и злини да ме засипете. Моята радост е в това да съм добра. Но доброто не винаги се връща от същите хора, на които си го направил. А и ако наистина се смяташ за добър човек, не трябва да очакваш да ти го връщат, т.е да ти отвърнат със същото.
Отклоних се от темата, живота ни оряза крилете. Останаха само истинските неща и затова са толкова малко. Просто другите не са били истински!

# 25 29 дек. 2009, 15:07 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: Biskara в пн, 28 дек 2009, 21:25
Уважение и искрени отношения, само в приятелства датиращи от 20-25 год, всичко друго новосъздадено не става.

Не е вярно. Няма такава зависимост, нито пък е правило. От личен опит.

# 26 29 дек. 2009, 15:13 ч.
  • Мнения: 134
 Някой беше казал, че нещата са си все същите , не се променят,променя се този,  който ги наблюдава. Та, ако преди 10 години,когато все още сме си били деца, човешките взаимоотношения ни са се стрували чисти, то  се е дължало на факта, че самите ние сме били такива. 

# 27 29 дек. 2009, 15:40 ч.
  • Мнения: 1 085
Цитат на: pasinet в вт, 29 дек 2009, 15:07
Цитат на: Biskara в пн, 28 дек 2009, 21:25
Уважение и искрени отношения, само в приятелства датиращи от 20-25 год, всичко друго новосъздадено не става.

Не е вярно. Няма такава зависимост, нито пък е правило. От личен опит.

Верно си е. Скоро ми се наложи да прекъсна 30 годишно приятелство. Хората се променят, променят се и обстоятелствата.

# 28 29 дек. 2009, 15:45 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: corset в вт, 29 дек 2009, 15:40
Цитат на: pasinet в вт, 29 дек 2009, 15:07
Цитат на: Biskara в пн, 28 дек 2009, 21:25
Уважение и искрени отношения, само в приятелства датиращи от 20-25 год, всичко друго новосъздадено не става.

Не е вярно. Няма такава зависимост, нито пък е правило. От личен опит.

Верно си е. Скоро ми се наложи да прекъсна 30 годишно приятелство. Хората се променят, променят се и обстоятелствата.

Е, кое е вярно? Нещо май неразбиране стана.  Rolling Eyes  Аз говоря, че не е задължително да познаваш някого от ранните си години, за да имате искрени отношения , а че такива могат да се изградят дори в по късна възраст. Мои много любими хора съм ги срещнала след 30- тата си година. Това си е шанс и късмет да срещнеш хора на твоята вълна, няма връзка с младост, детство и т.н.

# 29 29 дек. 2009, 15:49 ч.
  • Мнения: 712
Нито мечта, нито илюзия. Просто ценна стока.
Аз още вярвам в хората. Малко са разочарованията ми, а и рядко ги усещам като такива. Може би защото аз самата съм по-скоро темерут, осъзнавам, че огромна част от отношенията ми са изградени на случаен принцип - колегите са ми станали близки в някаква степен, не защото съм ги избирала, а като плод от ежедневното ни общуване. Съучениците също. Съседите. Списъкът може да е безкраен.
Когато напуснах работа го направих с ясното съзнание, че нищо няма да бъде като преди. Няма да липсвам на никого твърде много, нито на мен някой ще ми липсва особено, въпреки, че повече от три години всеки ден бях с тези хора и съм споделяла много. Ако връзката ни се запази ненакърнена, ако имаме желание да се виждаме и чуваме и след това, но не от любезност, а съвем чистосърдечно, значи съм имала късмета да срещна още един приятел.
Аз поне съм такава - малко хора за мен са дотолкова значими, че да искам да ги съхраня в живота си. Разпознавам ги не по това, че ми липсват, когато ги няма (избягвам да се стига до това), а че постоянното им присъствие не ме дразни.
Напълно искрено не показвам близост с масата от хората около себе си. Също така искрено ги уважавам. Смятам, че всеки заслужава уважение, до момента, в който е докаже обратното. Вярвам също, че повечето хора не са лоши. Не подхождам със съмнение към тях, не очаквам нож в гърба или предателство. Но и не очаквам близост.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-
      X Реклама

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата