"Властелинът на пръстените". Първият ми и последен опит да чета фентъзи. Просто не са за мен подобен тип фантасмагории. Парадоксът е, че на кино обожавам всякакви фентъзита, но то е защото гледам на тях като нещо разтоварващо и неангажиращо, а пък книгите за мен са точно обратното - това, което те кара да мислиш, да те стиска за гърлото и да не те пуска и месеци след като затвориш последната страница на даден роман. Книги, които не извикват у мен подобна емоция не мога да чета и отдавна спрях да се опитвам.
- Публикувана: 29 дек. 2009, 22:08 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2010, 11:11 ч.
Книга, която не можах да дочета!!!
"Педагогическа поема " на Макаренко.
Около 500 страници , с твърди корици, общо тегло сигурно към 0.500 кг....Всичко това в съчетание със съдържанието, което обхваща възпитателни модели в руското общество и много насилие (от там идва и израза:"ще те възпитавам по макаренковски" т.е. с шамари) изключва за мен дори и представата да легна , да я държа в ръцете си и да я поглъщам жадно...не е по силите ми нито психически, нито физически. Присъдата : единствената започната и недовършена от мен книга.
Около 500 страници , с твърди корици, общо тегло сигурно към 0.500 кг....Всичко това в съчетание със съдържанието, което обхваща възпитателни модели в руското общество и много насилие (от там идва и израза:"ще те възпитавам по макаренковски" т.е. с шамари) изключва за мен дори и представата да легна , да я държа в ръцете си и да я поглъщам жадно...не е по силите ми нито психически, нито физически. Присъдата : единствената започната и недовършена от мен книга.
ако помня правилно, макаренко е шамарил ученик само веднъж. Или?
Аз ,доколкото знам е толерирал боя при възпитанието и е бил много популярен у нас и Русия 50-те, 60-те години. Докато учех ,помня,че се споменаваше с носталгия възпитанието по Макаренковски. Може и да не са ми правдоподобни спомените или да не съм разбирала правилно, но така съм го възприела в крехка възраст.
Не е така. Макаренко се е заел с превъзпитанието на бездомни деца и деца престъпници. Направил ги е хора. Вярно, с по-строги методи, от там идва думата по макаренковски - строго възпитание, но ги е превъзпитал с дисциплина, труд и доверие. Дава шанс на много деца, да се поправят и да оттърват каторгата в Сибир, която неминуемо ги чака в бъдеще.
Редактирам - открих тема за Макаренко в архива:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=264455.0
Редактирам - открих тема за Макаренко в архива:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=264455.0
да, дисциплината, трудът и доверието не са лошо нещо и не знам кога точно при нас понятието "по макаренковски" се е изкривило така. Но въпреки специфичната атмосфера на книгата си струва да й дадете още един шанс 
аз, неочаквано за себе си, не можах да продължа "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Троянов. А необмислено си взех още от него. Но ще пробвам скоро пак.
аз, неочаквано за себе си, не можах да продължа "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Троянов. А необмислено си взех още от него. Но ще пробвам скоро пак.
аз, неочаквано за себе си, не можах да продължа "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Троянов. А необмислено си взех още от него. Но ще пробвам скоро пак.
За мен това беше "Джейн Еър", адски ме отегчаваше и не я дочетох.
Аз последно се измичих с "Хладнокръвно" на Капоти, прочетох я де, с много мъки, прекъсвания, мразя да зарязвам книги до никъде. Като цяло смятам че книгата можеше да се съкрати в обема на "Закуска в Тифани", това постоянно повтаряне на едни и същи неща е ужасно дразнещо.
Втората много ми хареса, това ми беше сефтето с Капоти и сега се чудя да посегна ли към нещо друго от него или да си го спестя(за сега).
За мен това беше "Джейн Еър", адски ме отегчаваше и не я дочетох.
И на мен също, колкото пъти гостувам при майка, толкова пъти я препрочитам.
Аз пък с "Брулени хълмове" се боря безуспешно много години и накрая се отказах
аа, сетих се още една захвърлена лесно - Врява и безумство, Фокнър. Някой да я е чел задълбочено и докрай?
И аз не успях.