Чета от известно време теми на момичета, живеещи в чужбина, които в момента са отрязани от възможността да осиновят дете в Б-я... Чета от доста време тук, основно в един друг сайт за проблемно забременяващи и ме мъчи отдавна една тема ...
В резюме
Процедурата по осиновяване в България е много лесна бърза и експедитивна. Доказателства:
1. Изисквания – почти никакви – елементарни мед. изследвания, да не сте осъждан и следствен. Изисквания за имотно състояние – твърде общи и незадължителни
2. Социално проучване 3 месеца
3. Социалното проучване е безплатно
4. Обучителни курсове – незадължителни
5. Срок, в който се осиновява - ако нямате изричните претенции детето да прилича на вуйчо ви по майчина линия, да е с музикални наклонности и да рецитира Хамлет на двегодишна възраст, спокойно можете да осиновите дете в рамките максимум на две години. Има наистина плашещо много деца за осиновяване
Процедурата по осиновяване в чужбина е „майката си трака“:
1. Изисквания – възраст (на някои места хора над 45 години не могат да осинов.), праг на доказаните доходи и мн. други
2. Социално проучване минимум 1 година
3. Социалното проучване е скъпо платено
4. Обучителни курсове – абсол. задължителни и дълги
5. Срок, в който се осиновява - може да продължи с години....
6. Често единствен изход е международното осиновяване, което още по-голямо приключение
Знам, че въпросът е много личен, че решенията са различни и пак много лични... Категорично никого не искам да агитирам да осиновява... просто се чудя защо хората в България чакат и отлагат решението за осиновяване за последния момент и го оставят като последен влак... защо е необходимо да се минава през 5, 6 опита ин витро, да затънеш в заеми, донорски яйцеклетки, чудеса ... в споменатия друг форум чета и не спирам да се дивя ... жени с по няколко опита ин витро, предпочитат да се борят със законодателството, което да им позволи да продължат да правят опити ин витро над 43 годишна възраст, вместо да осиновят ... Е не го разбирам, честно... Това пиша с искрена съпричастност и съчувствие към тези жени. Била съм в този отбор, емоционално никога няма да го напусна
Защо бе ... защо... разбирам да опиташ инсета, 1, 2 3 опита инвитро ...и то в разумна възраст, защото хайде да не се лъжем... възрастта си е възраст и е едно да гледаш бебе на 30 и друго на 40...
Чета и какво е отчаянието на жените, които живеят в чужбина и си дават сметка, че и този изход нямат (осиновяване) ....
Просто казано, чудя се дали:
Ако тук нямаше толкова много деца за осиновяване, хората щяха да бъдат по-“стегнати“ в решението си за осиновяване. В смисъл, ако знаеш, че над 45 години нямаш право да осиновиш (Германия), ако знаеш, че изоставени деца почти няма (почти в цяла Европа), ако знаеш, че осиновяването не е лесна работа, дали няма да се забързаш с взимането на това решение... Дали няма осиновяването да започне да се схваща като един добър и радостен изход за инфертилната двойка, а не както ми се струва тук – като утешително потупване по рамото, предназначено за неудачници. И трябва ли да го докараме до там ...
Ей това се питам ...
За протокола, защото знам, че ще има такива въпроси – имам две деца. По-голям и прекрасен, фантастичен син (осиновихме го като бебе) и по-мъничка, сладка, биологична дъщеря. Осиновихме сина ни сравнително млади – 32г, след 4 годишен неизяснен стерилитет. 4 години по-късно се роди малката буболечка.
Моето лично преживяване – такава емоция като отглеждането на осиновено дете, такава връзка и контакт между майка и дете – НЯМА ДРУГА НА СВЕТА
от сърце моля, в тази тема да не се караме, а само да споделите мислите си
и да си спестим клишетата „поклон на такива майки“, „възхищавам ви се “ и прочие ...
В резюме
Процедурата по осиновяване в България е много лесна бърза и експедитивна. Доказателства:
1. Изисквания – почти никакви – елементарни мед. изследвания, да не сте осъждан и следствен. Изисквания за имотно състояние – твърде общи и незадължителни
2. Социално проучване 3 месеца
3. Социалното проучване е безплатно
4. Обучителни курсове – незадължителни
5. Срок, в който се осиновява - ако нямате изричните претенции детето да прилича на вуйчо ви по майчина линия, да е с музикални наклонности и да рецитира Хамлет на двегодишна възраст, спокойно можете да осиновите дете в рамките максимум на две години. Има наистина плашещо много деца за осиновяване
Процедурата по осиновяване в чужбина е „майката си трака“:
1. Изисквания – възраст (на някои места хора над 45 години не могат да осинов.), праг на доказаните доходи и мн. други
2. Социално проучване минимум 1 година
3. Социалното проучване е скъпо платено
4. Обучителни курсове – абсол. задължителни и дълги
5. Срок, в който се осиновява - може да продължи с години....
6. Често единствен изход е международното осиновяване, което още по-голямо приключение
Знам, че въпросът е много личен, че решенията са различни и пак много лични... Категорично никого не искам да агитирам да осиновява... просто се чудя защо хората в България чакат и отлагат решението за осиновяване за последния момент и го оставят като последен влак... защо е необходимо да се минава през 5, 6 опита ин витро, да затънеш в заеми, донорски яйцеклетки, чудеса ... в споменатия друг форум чета и не спирам да се дивя ... жени с по няколко опита ин витро, предпочитат да се борят със законодателството, което да им позволи да продължат да правят опити ин витро над 43 годишна възраст, вместо да осиновят ... Е не го разбирам, честно... Това пиша с искрена съпричастност и съчувствие към тези жени. Била съм в този отбор, емоционално никога няма да го напусна
Защо бе ... защо... разбирам да опиташ инсета, 1, 2 3 опита инвитро ...и то в разумна възраст, защото хайде да не се лъжем... възрастта си е възраст и е едно да гледаш бебе на 30 и друго на 40...
Чета и какво е отчаянието на жените, които живеят в чужбина и си дават сметка, че и този изход нямат (осиновяване) ....
Просто казано, чудя се дали:
Ако тук нямаше толкова много деца за осиновяване, хората щяха да бъдат по-“стегнати“ в решението си за осиновяване. В смисъл, ако знаеш, че над 45 години нямаш право да осиновиш (Германия), ако знаеш, че изоставени деца почти няма (почти в цяла Европа), ако знаеш, че осиновяването не е лесна работа, дали няма да се забързаш с взимането на това решение... Дали няма осиновяването да започне да се схваща като един добър и радостен изход за инфертилната двойка, а не както ми се струва тук – като утешително потупване по рамото, предназначено за неудачници. И трябва ли да го докараме до там ...
Ей това се питам ...
За протокола, защото знам, че ще има такива въпроси – имам две деца. По-голям и прекрасен, фантастичен син (осиновихме го като бебе) и по-мъничка, сладка, биологична дъщеря. Осиновихме сина ни сравнително млади – 32г, след 4 годишен неизяснен стерилитет. 4 години по-късно се роди малката буболечка.
Моето лично преживяване – такава емоция като отглеждането на осиновено дете, такава връзка и контакт между майка и дете – НЯМА ДРУГА НА СВЕТА
от сърце моля, в тази тема да не се караме, а само да споделите мислите си
и да си спестим клишетата „поклон на такива майки“, „възхищавам ви се “ и прочие ...
Аз пък съм с обратни впечатления... както и да е
Свобода, благодаря за отговора ...
