Публикувана: 20 ян. 2010, 13:10 ч.
Последно мнение: 20 ян. 2022, 11:41 ч.

как се отрази развода на децата ви В НАЧАЛОТО

12 758
31
1

# 15 22 ян. 2010, 09:52 ч.

Мнения: 37

Мерси за отговорите, бяхте ми полезни и всички отговори съвпадат. Аз съм една много миротворна Везна и ми е много трудно да тръгна на война-за развода с чивека който не ми осигури 1 минута спокойствие през тези 5 години, но ще трябва ако не искам да стана една намръщена, мразеща всичко и всички жена.За да не мога да кажа че той ми е изтрил усмивката от лицето един ден,Но както казах най-важното е детето-ще вложа всички земни и неземни сили за да е безболезнено за нея, защото вината не е нейна и много я обичаме. Hug

# 16 23 ян. 2010, 18:09 ч.

Мнения: 139

малки бяха като ги оставих на мама,а аз заминах!децата много трудно го изживяха!и до ден днешен имам угризения на съвестта!няколко години по късно подадох молба за развод,положението беше станало нетърпимо,нямах контакт с тях!той се страхуваше да не ги взема с мене. разбира се той спечели делото и децата,аз бях в друга държава!след като излезе решението извадих паспорти на децата и започнах да ги вземам за по месец при себе си!пораснаха и сега ако се посдърпаме има моменти в които ми го подхвърлят-"ти помниш ли как ни остави при баба и замина"

# 17 24 ян. 2010, 01:21 ч.

Мнения: 1 464

И моето няма да го помни.Дали има по-голямо наказание за един родител от това собственото му дете да не го помни,да не се сеща за него и да не му липсва newsm78

# 18 25 ян. 2010, 11:21 ч.

Мнения: 37

Цитат на: Marina M в чт, 21 яну 2010, 15:22

колкото по-голямо е детето, толкова по-трудно ще го преживее.

Не знам дали това е така?! Аз мислех ,че децата трябва да са по-големи и все отлагах. Май няма възраст в която да го приемат добре нито в началото нито в края ?!

# 19 25 ян. 2010, 22:17 ч.

Мнения: 85

Цитат на: ирина_ в нд, 24 яну 2010, 01:21

Моето също няма да го помни! А и той няма да познава детето си! Освен ако не се сети след някоя и друга година, че има дъщеря! Страхотни родители, няма що! Но на тях едва ли им пука, че децата им не ги помнят. Искам да вярвам, че в такива случаи за детето е по-добре да не го познава, отколкото да има ТАКЪВ баща и после да се разочарова и да страда!

# 20 27 ян. 2010, 09:28 ч.

Мнения: 37

осподи колко много мъка на този свят! просто е невероятно. ние още не сме се разделили, защото той отказва да излезе от жилището, а по един член на закона, ако аз изляза с детето-то значи аз съм виновна. просто абсурд, но факт. чувството да си неразбран, неоценен и винаги упрекван за едно или друго е просто смазващо. но ще трябва да потърпя още седмица или 2, преди да мога да подам за развод, поради причината че има пари в къщи, които искам да са на депозит или поне в банка, за да може да се дели всичко иначе ще са скрити.и аз ще взема по-малко. детето усеща че нещо не е наред и е по-плачлива, по-се държи за полата ми, изобщо кошмар отвсякъде, сякаш няма изход. на всички ви пращам много Hug

и вярвам че всичко един ден ще е наред, дано само да е по-скоро

# 21 27 ян. 2010, 11:49 ч.

Мнения: 206

Скъпа pravdam, много съжалявам за това, което ти се случва! Хубаво е да мислиш за материалните неща, които можеш да загубиш, по простата причина, че ще ти бъдат нужни, на теб и детето!
Но не наблягай прекалено много, по-важно е вашето спокойствие и здраве, важно е детето да се чувства добре, а не лутащо се между двама изнервени и не можещи да се гледат родители!
Когато напуснах бащата на детето си преди години, толкова бях отчаяна, толкова сломена и изтормозена, че единственото, което направих беше да събера дрехите и моите и на детето си в чанти и да бягам........
Нищо не ме интересуваше, само колкото се може да сме по-далеч от този човек!
Бях зле финансово, без подкрепа на никой, но бях неимоверно щастлива и спокойна, все едно бях захвърлила 20 килограмов камък от гърдите си!
Естествено, по-късно когато се освестих и дойдох на себе си съжалих, че съм му оставила всички удобства, вещи, които бяха лично мои, но махнах с ръка, халал да са му и с тях той си и остана!
Аз пак имам дом, вещи и всичко, което ми е необходимо, но нямам тормоза и детето ми расте щастливо!
Успех ти желая, каквото и да решиш!

# 22 27 ян. 2010, 13:41 ч.

Мнения: 37

Цитат на: abina в ср, 27 яну 2010, 11:49

виждам че имаш и второ детенце, да сте живи и здрави и щастливи всички. да, материални неща, но партамента е общ, имаме доста хиляди евро по сметки, целият ми труд от 7 години чужбина е вложен и сега просто да грабна детето и да отида на квартира мога да го направя, но в съда на това се гледа с лошо око, освен ако не са ме набили.... както казах тъпня, но е факт, което също означава чв той може да има претенции и съда да му даде детето, само защото аз съм се изнесла. закона ми връзва ръцете. мисля че ние жените сме много търпеливи-търпим докато вече не можем да си стоим на краката от нерви, от пребиване(мен не ми посягат, но псохотерор). и отново хиляди Hug

# 23 28 ян. 2010, 10:12 ч.

Мнения: 37

това е за мирко и морко, защото тя няма място в лични. но ето го закона

Решение 1939-1974 г. на 2ГО:"Самоволно без никакъв инцидент напускане на семейното жилище от единият съпруг, може да с еотрази на брака, че да го разстрои дълбоко и непоправимо. Поведението на самоволно напусналия семейното жилище съпруг представлява негово брачно провинение и следва да се отчита при решаване на спораотносно вината за разстройство на брака"

# 24 28 ян. 2010, 12:01 ч.

здравейте,и аз се присъединявам към клуба.Имам две момичета на 9 и на 3г. баща им се изнася а аз с децата оставам в общата досега квартира.Живея в друг град и се чувсвам адски изгубена и самотна.Разводът ще е по взаимно съгласие но се страхувам много.Осъзнавам че така трябва но ме боли защото след 10г.брак всичките ми мечти се изгубиха.Човекът на когото дадох най хубавите си години ми каза че се е оженил за мен защото съм била бременна а аз го обичах.Дни преди да се роди второто ни дете отново ми каза че не ме обича.Дори не знам защо не спирам да плача.Незнам какво ще стане с децата ми занапред.Идеалистка ли съм незнам но вярвам че има любов може би просто не съм избрала подходящия човек.Искам да крещя но вместо това плача.

# 25 31 ян. 2010, 12:47 ч.

Мнения: 303

Моето момченце беше на 4 г. В началото не разбираше за какво става реч, защото ние и преди това живяхме при майка и баща ми за около 2 мес.
Сега сме на квартира и той е на 6.5 г. Създава ми страхотни проблеми и не знам как ще е за в бъдеще. Добре че брат ми дойде да живее с нас, та малко повече да ме слуша.

# 26 2 фев. 2010, 17:16 ч.

Мнения: 1 588

Моите две дъщери бяха на 1 и 3 години, когато се разделихме с БНД. Каката беше свикнала с него и винаги много му се е радвала. Малката беше на половин година, когато започна тайната му връзка със сегашната му жена, всъщност не успя да се сближи изобщо с него. Сега и двете се радват на баща си, когато дойде да ги види, но не се и сещат за него, ако известно време не го видят. А и с отношението си той отдавна е показал на мен поне, че децата не са му първа грижа.

Виж, отношенията им с баба им и дядо им (родителите на БНД) са много по-пълноценни - срещаме се редовно, ходим на разходки, имаме огромен брой общи хубави преживявания...

Като цяло, постигнали сме равновесие и спокойствие, но вредата е нанесена - децата ми никога няма да разберат от личен опит каква точно е ролята на бащата в едно семейство, нито пък какво означава пълноценно семейство с мама, татко и деца - такова, каквото те след време ще се опитват да създадат...

# 27 6 юни 2010, 17:47 ч.

Мнения: 16

дъщеря ми е на 7г.,отскоро живеем сами и доста тежко го преживява.надявам се скоро всичко да мине и да продължим двете напред

# 28 6 юни 2010, 20:02 ч.

Мнения: 33

Цитат на: pravdam в чт, 28 яну 2010, 10:12

Този член не може да е пречка дори от юридическа гледна точка. Първо думата САМОВОЛНО-може да се разконспирира с доклад от психолога ти и да се докаже,че не си тръгнала САМОВОЛНО. Второ подай молбата и тръгни на другата седмица- така ще си си в правото-поискала развод заради негови "брачни пректъпления", а след това тръгнала, което няма да е "престъпление" щом вичи си поискала развод. Не съм юрист, но по пътя на логиката трябва да е така. А.. Намери добър адвокат и мисли как ще спестиш на детето сцените. Другото ще си дойде на мястото

# 29 19 ян. 2022, 16:57 ч.

Мнения: 1

Аз пък да ви кажа какво направих.имах дилема дали да избягам с любовника си в който се влюбих или да остана с БНД въпреки че бях охладняла доста към него.въпреки че бях решила да бягам си дадох сметка за вредите които предстояха за дъщеря ми,а тя е влюбена в него и реших да си дадем втора възможност след като и двамата поизяснихме нуждите си и виждах усилия за промяна в него.не съжалявам за избора си.простихме си и дръпнахме чертата.говорим за всичко след...и така вече две години . мисля че не сбърках.отново го обикнах.сега нямам поне мисли да ме тровят ,,защо не опитах"

Препоръчани теми

Издръжка на дете

Развод, издръжка, бъркотия! Моля, дайте съвет!

Похвали и оплаквания от различните нации

Развод...

Причина:

Причина: