Наш'те ДЕКЕМВРИйчета са вече малки ученичета 2!

  • 32 908
  • 747
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 3 326
И в нашата бяха правили - таралежи от ръчички, много добре се беше справила Мунка. И госпожите също - никакви поражения по дрехите нямаше. Всеки ден на таблото има ново произведение на изкуството, което да си прибираме. За мой срам да кажа - не ги пазя Embarassed, нито място имам за което, нито пък ентусиазъм... е, на първото ги пазих ... известно време, но откак се увеличихме, а пространството не, вече нищо не пазя.Сега се боря с другото си аз да махна едни ботушки от когато Муна беше на 1 година - чисто нови на Капчица, обувани 4-5 пъти... Толкова са красиви, но пък за какво ми са newsm78, та в тоя ред на мисли, ако някой има нужда - подарявам ги. №20.

# 61
  • Бургас
  • Мнения: 2 350
Изпропрочетох ви  Whistling

Във фейса съм Nikki IV

От таткото и аз не мога да се оплача, помага ми в каквото може - отдава му се готвенето много, да не кажа, че често манджите са му по вкусни от моите, тертиплия е и той по салатите. Вечер аз докато мия Петър, той в кухнята мие чиниите и не може да трае да стоят в мивката до утре сутрин, та понякога, когато е уморен, ляга и заспива и като се събуди през нощта към-то 2-3 отива и ги измива  #Crazy луда работа. С Петър играят много, че аз и вечер като се прибера от работа, сядам на компа и продължавам с бачкането  Shocked те се занимават през  това време. Приспиването си е мой приоритет, но понякога приспива и той.... и така има баланс и изобщо не се оплаквам, даже си го хваля  Mr. Green

За карането ми ..... караме се понякога, предимно за компа. И то не кой да седне, щото у нас има три /за всеки по един/, ами не може да измисли човека начин как да ме вдигне от него  #Crazy

Кризата я има и у нас - на мъжо вече за пореден n-ти път му намалят заплатата и вече не се издържа, добре че моята не мърда поне не надолу. Аз съм оптимистът с розови очила в нашето семейство. Мъжо все смята, какво дължим, какво имаме, какво ни остава, колко още имаме да даваме, какви разходи ни очакват и как ще изкараме до 30-ти. Аз днес си го правя за днес, пък утре като дойде тогава го мисля и действам според ситуацията. Да са живи и здрави свекитата, много ни помагат.

Петърчо с градината се справя много добре. Сутрин хич не му се ходи, а вечер не иска да си тръгва  #Crazy Има си приятелчета вече там и са като тримата от запаса. Почнали и бели да правят. Рисунки имаме много и като майка първескиня всичко пазя с голямо умиление и качуля по стената. От нови тапети нужда нямаме  Joy
Снощи ме изуми пак - пита ме "мамо ще се къпем ли?" Аз казвам: "Да, мило" и след 10 секунди като се обръщам той се е съблякал абсолютно сам чисто гол. Какво нещо е градината, как са го научили само. Това абсолютно не е мое дело  Laughing

Разприказвах се  Laughing
Спокоен уикенд

# 62
  • Мнения: 572
Мдааа, браво на похвалените татковци...Дай Боже все така да са... След като проведох пак един депресивен разговор с моя, от който ми се ревеше, ама вече от мъже не рева, сега няма и помен от оня, за който ви говорих, ама да видим докога де. Пу пу пу, дано и кръста му се оправи..., че моят върви към сецване и той  Shocked

Аз във фейс не пускам снимки, също, така че едва ли ще съм ви интересна там, но който иска, ще го ад-на на драго сърце.

А за творческите занимания - ние тук сме пълни вкъщи с най-различни средства за творчество, само идеи да имаш. Прекрасни цветни перца, цветни листове, от хартия и едни от едно нещо като полимер, което се реже и лепи лесно, в страхоооотни цветове, разни лепенки във формата на цветя, калинки, охлюви, едни очички, които се лепят на апликациите и мърдат, плюшени телчета в готини цветове, които се огъват в различни форми, разноцветни плюшени топчета, от които правим пиленца, мечета и др. такива...голяма веселба е. Вече реже с ножица (ама не по форма) и горе-долу с справя и с лепилото.

А за рисуването - боите, които стават за мацотене с ръчички, са гуаш - те се отмиват лесно и се изпират без проблем. Но и не стават за някаква иначе живопис, както са акварелните иначе. Вкъщи обаче не давам да рисува с ръце, а с четки, уча я да мие четката и да я отцежда на салфетка...Е, във всичко това, естествено и аз самата участвам...

# 63
  • Мнения: 423
Добро утро! Как сте?
Моон - това Норче много хубаво - пу-пу .
шамЕнет - дано по-дълго се задържи в това си състояние мъжът ти. И при нас е така - говоря - една седмица тиху, после пак иху, постоянно трябва да им се напомня.
За заниманията у нас са хит конструкторите и детските филмчета, особено Цар лъв.
През останалото време е на градина, и честно казана, направо усещам, понякога, че нямам време за него, от което ми натежава, но...ще се правим.
Спокойна Неделя на всички!

Последна редакция: ср, 10 фев 2010, 21:00 от ka_tq

# 64
  • Варна
  • Мнения: 893
Кате аз определено нямам време да отделям на Лора както преди и много ми тежи  Cry вчера тъкмо това се жалвах в скайпа, че е подлудяла тотално...особено сега в това скапано време, като не можем и да излезем и съвсем перколяса горкото...държи се като абсолютен олигофрен Tired и изпада в някакви истерии - крещи,пищи и се смее насила ...адски дразнещо ми действа  Close  ще се наложи да взема пари назаем , да платим данъците на колите, че да я пращам на градина ....вече не издържам ни психически, ни физически  smile3511 ще взема да я нашляпам и после ще съжелявам  Sad

# 65
  • Мнения: 572
ДобрЮтро
Аз днес съм болна (гърло и хрема), настинка нещо, та не мога да говоря и затова пиша  Laughing

Verginiy, четох точно по тоя въпрос снощи, за децата на 3г., че все още се държат така като виждат, че светът около тях не е на едно мнение с техните желания...и изпадат в истерии, крещят, пищят или се държат нарочно бебешки (мрънкане, реване). Ще го израстат, така че още малко търпение трябва. Също и с храната правят номера само, за да привлекат внимание. Като я оставиш сама нашта, веднага почва да яде, а като си до нея и й даваш зор, тя въобще не мирясва...Тези същите, твърдят, че възпитанието е възможно без бой, нито дори и с едно потупване, просто трябва постоянно трикове и номера от родителите.
Пише също, че на 3г. понасят трудно конкуренцията от братчета и сестричета за любовта на майка им. Дано ти се подредят нещата скоро и да тръгне на градина наистина, ...

Последна редакция: нд, 07 фев 2010, 13:15 от шамЕнет

# 66
  • Мнения: 3 326
ШемЕнет, вярваш ли, че Дивна не е удряна до сега никога? Със сигурност не ти е възможно, но... НЕ Е! И се държи (доколкото и е възможно) прилично. С първия ми син - Самуил, и аз не намирах друга възможност да го  "възпитавам",  с втория отрекох този принцип, с Дивна проблеми, такива които да не мога да превъзмогна с говорене не съм имала. Трудно ми е да обясня - със сигурност белите и не са по малки, отколкото на баткото но... има един предел на търпението, който родителите трябва да приемем...
За Вержи, (знам, че бебока е сериозен фактор, но ...) с Дивна днес и утре ще правим Валентинско/Зарезански картички - подарък за родата. Днес изрязахме от картон самите картички - довечера ще правим украсата от гланцово блокче.

# 67
  • Мнения: 572
Пешеходке, вярвам 100% - затова го цитирах, понеже е вярно!  Hug

# 68
  • Мнения: 2 331
Здравейте! Съвсем ви изпуснах дирите, но и нещо не ми се пише...Гледам, че съм в тази криза от около средата на миналия месец.Сещате се сигурно, че ни бяха натиснали детски болести/вируси обикновени/ и докато се изредим всички-ей, го нА- половин месец минА. Вече сме добре. От днес и на градина.
Ние сме на вълни-кога имаме желание за общи занимания, кога нямаме... гледам да не го мисля много и всеки да прави това, което му се иска. И да добавя, че сме много улеснени от факта, че децата ни са две и с малка разлика, т.е. рядко опират до нас-все им прекъсваме нещо, за да поиграем с тях. Искам да кажа, че с две деца е по-лесно в това отношение, отколкото с едно.

ПП:Изпратих ви покани във Фейсбук.

Последна редакция: пн, 08 фев 2010, 21:24 от Знам и Мога

# 69
  • Мнения: 95
При нас е малко по трудно, защото разликата им е осем години. Когато кажа на баткото да се занимава с малчо и се започва преговори като пред ООН. Много го обича но на моменти му писва да се занимава с него. Надявам се сега да тръгнем на градина че там поне да е в средата си Praynig

# 70
  • Варна
  • Мнения: 893
И да добавя, че сме много улеснени от факта, че децата ни са две и с малка разлика, т.е. рядко опират до нас-все им прекъсваме нещо, за да поиграем с тях. Искам да кажа, че с две деца е по-лесно в това отношение, отколкото с едно.
 

аз ще го усетя това чак към Коледа като се очовечи и Малкото зло Laughing
апропо - днес прави 7 месеца злостър и преди малко видях че има вече 7 зъба  Shocked

# 71
  • Мнения: 3 695
Много зъби, много нещо.  smile3501

# 72
  • Мнения: 201
Привет о от нас Hug

Леле мале, Вержи, вие сте доста напред с материала Shocked, на наш Коко в момента му избива 4-тия, имаме 2 отдолу и един отгоре Grinning. И на него като на Ели първия му изби на  10 месеца, а другите сега скоро. Вече се опитва да ходи сам, прави по 1-2 крачки и тупва на дупе hahaha. Затова пък кака е насреща и веднага тича да му помогне да легне и тя отгоре му hahaha.
Колкото до лесното гледане и аз не го вярвах, но определено сега ми е по-лесно да ги гледам и двамата, отколкото само Ели едно време newsm78. По-бързо ми минава времето и е по-весело Peace

# 73
  • Düsseldorf
  • Мнения: 503
Мили момичета,  Hug
от известно време нито чета, нито пиша, но има защо. Вместо извинения копирам постовете си от априлския форум, че само на тях им надух главите, поне да не ми се сърдите...
Момичета, не съм писала дълго, понеже се разболях и дни наред не намирах сили. И сега ги нямам в излишък, но наминавам да напиша някой ред, малко като стара баба, да ви напомня колко нмого трябва да се пазите, и особено онези от вас, които ходят на работа и се срещат с много хора колко трябва да внимават!
Още малко след Нова година ме заболя гърло и над 10 дни го борих с безобидни хапчета за смучене (препоръчани от УНГ-лекар, не своеволно избрани). Не минаваше напълно, но поне не задълбаваше. Докато миналата седмица мъжът ми след едно пътуване не се върна с гърлобол и после хрема и не ми прехвърли явно още някакъв вирус. Запуши ми се и на мен носът, после текна хрема, след която почна една ужасна кашлица. Започнах аз веднага да прилагам всички бабешки рецепти, които знам, и които изрових от форума + всякакви по-безобидни начини да овладея положението – ей богу, никога не съм отделяла толкова време за здравето си. Всъщност цялото си време – то не бяха отвари от дюли, орехи и лукчета; от босилек и чесън; от борови връхчета и ленено семе; чай Бронхо-пам; компреси с ракия и вода; с белтък и пудра-захар; лапи от счукано синапено семе и брашно; листа от мед на гърба и гърдите; киснене на краката в морска сол и мазане с мас и обуване с вълнени чорапи; инхалации с лайка; мед и сода; мед, масло и ванилия (от рецептите на Ванга); промиване на носа с физиол. р-р, както и с разтвор на преварена вода и морска сол; мазане с Пулмекс (кремче с камфор и етерични масла); редовен прием на капки Цитросепт, хранене с индустриални количества плодове .......   сигурно има и още, уморих се само докато ги изброявам. И всички тези неща, от които в нормална ситуация всяко поотделно би ми помогнало доста, не ми помогнаха по никакъв начин!!! И от вчера съм на антибиотици, колкото и да не ми се искаше. Но болките  в гръдния кош от свирепата кашлица станаха наистина НЕТЪРПИМИ, недоспиването пак от нея след 5 безсънни нощи направо ме убиваше.. И след  5-6 дни ходене по доктори – личната, 2 пулмолози, 3 УНГ, накрая започнах антибиотик и тази нощ успях малко да дремна, след като нямах чак толкова ужасни пристъпи. И въпреки, че и най-малкото изкашляне пак ме разсънва, защото е съпроводено с адска болка в гърдите, ребрата и половината ми органи в горната част на гр.кош..
Та, мисълта ми беше, ПАЗЕТЕ СЕ, че от тия мутирали вируси няма спасение!!!!!!!!!!!!!! И най-добре си вземете болничен и не се подлагайте на риск в това време, наистина никоя работа не го заслужава!!! Не съм мрънкало по природа и не ми беше целта да се наоплаквам, нито да ви плаша, но този грип ме докара до състояния, които не съм допускала за себе си – плакала съм от безсилие и много се надявам никога да не ви се случи!!! Особено пък в това състояние....

Около 10 дни по-късно:

Мислех си аз, че антибиотиците все пак повлияват добре, колкото и да съм принципно против тях и най-вече против вземането им за щяло и нещяло. Също така си мислех, че преживявам най-ужасната болка, която може да предизвика една тъпа кашлица – в гръдния кош и сякаш половината вътрешни органи ми се раздираха. Да, ама не. Съдбата явно реши да ми покаже, че може да бъде и още по-лоша. Тъкмо се поосвестих малко и започнах да спя, и кашлицата ми намаля, и гърдите не ме боляха толкова, и в един прекрасен ден ме втресе, заболяха ме всички мускули и стави, както и гърлото, което от цял месец май все си ме боли и усетих, че вирусът или каквото там е, ме повтаря. Изпаднах в ужас, започнах пак инхалации и отвари, както и инфлуцид, за който чух добри отзиви. И си мислех, че този път ще се размина по-леко. Е, започна да ме боли областта около левия бъбрек, но това го бях преживявала и миналия път, явно съм предразположена – бъбреците на бременните често събират вода и боли... Направих изследвания и се оказа, че в кръвта и урината ми няма нищи притеснително и се поуспокоих най-сетне. Докато след още няколко дни кашлица в един момент в миналата събота реших да заведа малката при баба й и дядо й да си почина малко, и на тръгване от тях не се изкашлях по-силничко пред входа им. Сякаш нещо ме проряза и се откъсна около левия ми бъбрек. И ме закова на място, не можех да се помръдна, както и да движа ръце, крака или да дишам свободно. И от там се почна, нашите и мъжът ми ме успокояваха, че освен да съм прищипала нерв, няма какво друго да е станало. Едва се облякох да отидем до Пирогов. Там искаха да ме пращат на вътрешен лекар, аз вече се бях убедила, че не съм за него. Да, обаче нямали невролог. Да съм отидела при неврохирурга. Отидохме ние, той ме погледна, попипна, и каза, че щом не е засегнат гръбначния стълб, не съм за него. Да отида в някоя неврология. Мъжът ми ме съблича и облича, аз рева като магаре от всяко движение и се чудя как съм жива, защото, ей богу, такава болка не подозирах, че може да съществува, а те дори една болкоуспокояваща инжекция не ми слагат... Връщаме се ние към Трета градска болница, в спешния кабинет викат невроложка от отделението. Тя почти ми се накара, че съм я обезпокоила, като съм бременна да съм отидела била в Тина Киркова. Какво да търся там, като не съм тръгнала да раждам, а там освен акушер-гинеколози други доктори няма, не ми стана ясно, ама нейсе.... Изписа  ми някакъв мехлем и разни хапове и ме отпрати. Пита мъжът ми няма ли нещо да направят за адските болки в момента, а тя пак се скара, че не си е в нейния кабинет, а само е благоволила да слезе до спешното да ме прегледа; че няма нищо под ръка, и че и без това не сме били за нея, щото съм нямала била невралгия, а миалгия (сякаш съм длъжна да знам и да направя разликата... Е, вече знам, че второто е възпаление на мускулите, а първото на нервите, но тогава не знаех..). Аз пак питам какво още мога да направя, да отида на масаж например, а тя: Не виждам какво може да ви помогне масаж.... И се врътна, имала си работа.
На мен вече сълзите ми текат не само от болка, а и от отчаяние, сестрите ме гледат съчувствено, но никой не може да ми помогне. Или не иска, пък може би и не смее – като видят бременна в България всички изпадат в ужас... Да е жив и здрав мъжът ми, накара ме все пак да звънна на един познат рехабилитатор, и той човекът, веднага ме взе да ми направи масаж. След него можех поне да седна, макар и с хиляди усилия и ужасна болка. Взех си лекарствата и се прибрах с идеята да продължа да търся болница с неврологично отделение и да се консултирам още с някого. Следобяд обаче вече нямах сили да мръдна. Легнах си вечерта като инвалид с телефоните до главата, щото заемах цялото легло и мъжът ми си легна в хола, а трябваше да идва за всяко нещо, аз дори не можех да се обърна да си взема носна кърпа или каквото и да било, пък те си трябваха, понеже грипът си се вихреше с пълна сила.... И от едно по-силно изкашляне пак нещо ми прещрака и се почна същата история наново, само че може би с още по-силна болка. Този път не си представях как ще се занеса до колата и го накарах да извика Бърза помощ, като обяснихме подробно какъв ми е случаят. Дойде след 30-40 мин. Една лекарка, която само ме погледна, изслуша (т.е. изслуша мъжа ми, аз не можех да говоря от болка) и каза: Ми той щом неврологът не ви е сложил нищо, аз какво да ви правя... Ще ви караме в Тина Киркова. Почвам аз да се пазаря, че няма смисъл, че там няма невролог, че ако ме оставят там, няма как да си правя чай, няма и кой да ми помага, а аз сама съм загубена; че на онези неудобни легла ще ми е още по-зле, обаче тя казва: Извикали сте Бърза помощ, аз така не мога да ви оставя. Обаждам се на нашите в 3 през нощта да дойдат да пазат малката, та мъжът ми да дойде с мен. Той казва: Качи се в линейката, че е по-удобно, аз ще карам след вас. А лекарката: Ами, по-удобно, тя линейката е един преустроен, раздрънкан бус, който ужасно друса. Обаче щом сте ни извикали, с него трябва да я закараме. Никакъв пазарлък не помогна и се наложи да се возя в това чудо и да рева на всяка дупка и завой, но стигнахме... В Тина Киркова се оказа дежурна една позната лекарка и поне не ми се наложи да се пазаря дълго, помолих да ми сложат една болкоуспокояваща инжекция и да ме пуснат в къщи, поне да има кой да се грижи за мен. Боцнаха ми един спазмалгон, прибрахме се в нас и едва си дочаках следващия масаж.. След 3 масажа имах наистина чувствително подобрение, и до сега си мо боли прищипаното, но най-вече като кашлям и при резки движения..
На всичкото отгоре и малката се разкашля, та и заради нея, и заради мен, ходихме на хомеопат. На нейния все още необременен организъм хомеопатията й повлия много бързо, поня тя спря да кашля, но аз трябваше да мина през едно влошаване, докато едва тази нощ след третия медикамент и при мен кашлицата намаля. Е, гърлото ме боли ужасно и нищо не му помага, носът ми е супер запушен и задръстенс  какво ли е, но това едва ли щяло да се оправи докато родя, ме успокоиха почти всички лекари; и едното ми око е супер кръвясало – от какво ли(!), но щом намирам сили да напиша тези редове, явно съм по-добре.  Simple Smile
Пропуснах да спомена, че през цялото това време и мъжът ми беше болен, явно някакъв вирус си го въртим и препредаваме един на друг, но в цялата картинка милият не посмя да се оплаче и да вземе особено много мерки за себе си. Караме ту на болнични, ту на отпуски, и се надяваме да не ни изхвърлят от работа, щото само това ни липсва сега. И без това от 2 месеца работим за лекари и медикаменти...
Извинявам се на всички ви, защото си давам сметка, че е натоварващо да четеш подобни постове, обаче имах нужда да споделя, да се оплача, да се освободя от тези мисли, дано има ефект и най-вече дано малко да се съвзема психически, че тези дни неведнъж си мислех, че в следващите минути ще рухна и няма да се съвзема вече.
Ей на, написах си болката, сега пожелавам никога на никоя от вас да не се налага да преживява нещо подобно, а и на себе си да имам повод за малко по-ведро изказване следващия път....  Hug Hug Hug

# 74
  • Vaudreuil Canada
  • Мнения: 2 609
alex_shu "чудно" си се подредила - оправяй се бързо че е много гадно.
И ние (по-специално аз) сме все болни от началото на годината та вече си мисля че е време да обърнем плочата.

Общи условия

Активация на акаунт