А на село беше като в рая за моите спомени - дворът на къщата ни сигурно беше 700м на дължина и още толкова широк. Имахме всякакви животни, всичките имаха имена от мен най-вече зайците. Толкова ги обичах, хранех ги с едно нещо, което растеше само до клетките. Като поотраснах разбрах, че това било дива марихуана. но пък те бяха кротки. само от време на време успяваха да избягат и ги гонех през целия двор и стъпквах на баба ми зелките.
Правехме си плаж на една излята плоча на лятната кухня. В зимната къща винаги беше прохладно. Имахме железен режим - задължително спане на обяд, което аз ненавиждах. Спомням си, че и всеки петък имаше панаир в центъра на селото. Обичах да си купувам лепящи топчета и да целя по стените. Майка ми изпадаше в истерия като се прибера в Бургас.
Ааа, имам и братовчед доста по-голям от мен - с около 13 години, та обичах да играя с него на криеница, обикаляхме със сестра ми цялата къща в кръг и все го нямаше, а той се качил на покрива.
Хайде, че много дълго стана....