Така, знае ли някой дали жена може да се омъжи за мъж, ако нейната майка е кръстница на този мъж?
Мерси
Мерси
- Публикувана: 27 ян. 2010, 19:13 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2010, 12:12 ч.
Може ли да се сключи брак в този случай?
Попитай някой поп. .
Според светските закони няма никаква пречка - роднинската връзка не е кръвна.
Според светските закони няма никаква пречка - роднинската връзка не е кръвна.
Наистина най-добре ще ти отговори свещеник
Никакъв проблем.
Аз съм кръстница на сестра ми на сватбата.
Изобщо може всякак.
Аз съм кръстница на сестра ми на сватбата.
Изобщо може всякак.
Попитай някой поп. .
Според светските закони няма никаква пречка - роднинската връзка не е кръвна.
Според светските закони няма никаква пречка - роднинската връзка не е кръвна.
Наистина най-добре ще ти отговори свещеник
Не съм свещеник, но проблемът е никакъв. Дори ще я поощрят от църквата.
Проблем има единствено ако има близка кръвна връзка- чисто физическа. В църквата би имало проблем ако са от различни религии.
В случая проблем няма.
Никакъв проблем.
Аз съм кръстница на сестра ми на сватбата.
Изобщо може всякак.
Аз съм кръстница на сестра ми на сватбата.
Изобщо може всякак.
Иска да каже, че е кума.
Никакъв проблем.
Аз съм кръстница на сестра ми на сватбата.
Изобщо може всякак.
Аз съм кръстница на сестра ми на сватбата.
Изобщо може всякак.
Кума съм им на сватбата.
Кръстница на сватбата на сестра ми.
Кума съм им на сватбата.
Кръстница на сватбата на сестра ми.
Схванах, не знаех че е едно и също
Та да се взимат казвате
Мерсии!
Страхотна двойка са 
Когато бях десетина годишна, баща ми реши да става поп. За целта трябваше да бъде кръстен в православна църква. И да бъде венчан в църква (по онова време не се практикуваше). Отидохме в един от известните манастири и в общ ритуал ни кръстиха - децата и него, кръстница беше баба ми по майчина линия. После ги венчаха църковно и отново баба ми беше свидетел на венчавката (май и леля ми - сестра на майка ми). След като тогава нямаше проблем, предполагам, че и сега не би трябвало. Иначе щяха да кажат да извикаме някой друг за кръстник/кум, не майката на "булката" (слагам кавички, щото не бяха младоженци, ами 11 години след гражданския брак).
Тук в Италия се практикува редовно кумовете на сватбата да са роднини или приятели, ама не семейство - ами единият е приятел на младоженката, другият - приятел/роднина на младоженеца. На втория ми брак (нецърковен, не съм католичка, освен това и двамата имаме развод зад гърба си), кумове ни бяха сина на съпруга ми и моята сестра. Дори не можех да продумам да поканим външни хора - така било правилно....
Тук в Италия се практикува редовно кумовете на сватбата да са роднини или приятели, ама не семейство - ами единият е приятел на младоженката, другият - приятел/роднина на младоженеца. На втория ми брак (нецърковен, не съм католичка, освен това и двамата имаме развод зад гърба си), кумове ни бяха сина на съпруга ми и моята сестра. Дори не можех да продумам да поканим външни хора - така било правилно....
Препоръчани теми