Здравейте! Тъжно е, че в едно с честитките за рожденните дни, от темата лъха и доста тъга и отчаяние, но като Дар е писала - това е ежедневието.
Мъчно ми е за Мациписи, за Мери, за повечето от нас, които се опитваме да оцеляваме. Борба, нескончаема, жестока, на предела.
Почти всички българи са поставени на колене, всъщност, дори по- надолу - пълзейки, но все се опитвам да гледам оптимистично на нещата, да се радвам и да уголемявам до колкото мога мъничките радости - че имаме на на масата - не е черен хайвер и шамнапско, но има, че ни е топло - не е като лятото, но не студуваме, че близките ми са здрави и са с мен - не физически, но поне мислено, че вечер има с кой да поговоря, пък дори и да се скараме, че Тино ме командва, но без тези команди не мога да преживея и секунда, че разхвърля и щурее - нека все така да е! Не сме вързали, но поне да цъфнем, пак е нещо, нещо позитивно в реалността.
Моля ви майчета, кураж, защото не можете да се предадете - не и сега, когато ви гледат един, два или повече чифта очички и то с такава чиста любов! Кураж. Ще се опитам да помогна по сметката на Мациписи - няма да е голяма сумата, но все за една -две топли манжички ще стигне.
Радвайте се на незначителните нещица и те ще стават все по- големи. Кураж и сила и Господ да ни пази!
Мъчно ми е за Мациписи, за Мери, за повечето от нас, които се опитваме да оцеляваме. Борба, нескончаема, жестока, на предела.
Почти всички българи са поставени на колене, всъщност, дори по- надолу - пълзейки, но все се опитвам да гледам оптимистично на нещата, да се радвам и да уголемявам до колкото мога мъничките радости - че имаме на на масата - не е черен хайвер и шамнапско, но има, че ни е топло - не е като лятото, но не студуваме, че близките ми са здрави и са с мен - не физически, но поне мислено, че вечер има с кой да поговоря, пък дори и да се скараме, че Тино ме командва, но без тези команди не мога да преживея и секунда, че разхвърля и щурее - нека все така да е! Не сме вързали, но поне да цъфнем, пак е нещо, нещо позитивно в реалността.
Моля ви майчета, кураж, защото не можете да се предадете - не и сега, когато ви гледат един, два или повече чифта очички и то с такава чиста любов! Кураж. Ще се опитам да помогна по сметката на Мациписи - няма да е голяма сумата, но все за една -две топли манжички ще стигне.
Радвайте се на незначителните нещица и те ще стават все по- големи. Кураж и сила и Господ да ни пази!
Както винаги си оптимист, голям... 
.Мислили ли сте за евентуално преструктуриране на производството-нямам представа как изглеждат цеховете и машините ,но би могло да се помисли за производство на други продукти,които да реализират по-голям оборот сега-напр. плодови млека,сладоледени торти или не знам.Нещо трябва да се направи.Ако се преориентирате към сладоледени торти(това съвсем хипотетично тук си разсъждавам 
.Или да се опитате да издействате някакви предварителни договори за поръчки през лятото.Може да се помисли и за износ-макар че май сертификати трябват 
.Оптимизиране на разходите също е крайно необходимо.
Хубав ден ви ,желая 
