Bobi40, често съм се питала-какво ли трябва да ми се случи, че да забавя темпото. Поне малко. Миналата година ми откриха дискова херния-високо горе във врата. Изплашиха ме, че едно грешно движение - и съм в инвалидна количка. Е, поизплаших се - признавам, попазих поведение за малко, ходих 10 дена в Павел Баня ( беше ужасно, но полезно), и... до там.
Вярно е, че се обличам малко по-добре от преди, защото предишни зими си ходех направо гола! Но наистина не ми пука изобщо. Само да не боли. Като боли - малко хапчета, малко инжекции, пък ако дойде време да няма на къде, тогава ще се оперирам. По санаториуми няма да ходя. Нищо по-добро от това което аз си усещам, че ми е нужно, не могат да ми направят там. Даже може и да ме предобрят. Даже, честно да ви кажа, мисля си до ден днешен, че грешат и не са разчели снимката правилно, а пък и нейното качество е - мани-мани!Гледам никога да не бързам за никъде. Като бързам, животът ще свърши по-бързо. Затова - спокойно. На младини като се тръшках и бързах та какво!?
вие сте неуморими 
Този е по-големия... другия е единия от близнаците, а те са с три години по-малки от брат си. 
Ей сега отивам, честно! 
Кажете дали ви харесват 
.