Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
но ми се струва че не е яслата причината, мисля към вторник пак да го пускам, иначе горе-долу добре му понася 
Въпреки, че като гледах мартеничките на Нинче, се сетих колко е хубаво сестрички и как се обичат (имам сестра). Но много се отплеснах де, първо да забременеем пък после ще го мислим. (Миме това как е за хубаво включване?)
, но мен определено ме стресна.
Всяка вечер ми се иска да седна и да ви напиша нещо,но незнам какво...Незнам как се чуствам,не мога да разбера дали съм осъзнала че него вече го няма или просто се побърквам...Не плача,не мога да плача,последно си поплаках вечерта преди погребението и то даста ,казах си че се стягам ,заради Нори и от тогава просто не мога..незнам дали така е по-добре,аа може и да е,явно съм разбрала че това е истина и ...Деня ни минава някакси по-добре,но вечер ми става много тежко...Нори заспива и аз сядам пред телевизора и чакам да си дойде...но знам чче няма да си дойде...и не мога да заспя...Но ...се чуствам много силна и знам че тя има само мен и няма как да се отпускам...Мъчно ми е че тя е прекалено малка и няма да го помни..но пък може и да е по-добре ,защото щеще да ми е по-трудно да и обяснявам..и аз незнам...Казах и само един единствен път,че тати е на небето при дядо боже ,да му помага и от там ще ни пази...и сега като я попитам къде е ,тя сочи нагоре и казва: Тати..бодже...Мислех си да потърся психолог,защото не съм сигурна дали е по-добре да и говоря често за него или не...Ето...успях да си поплача малко...
Че не си гледам детето и то върши бели ли 
Ами онзи оризов сок против диария на Хип пробвахте ли го?
Дано и аз след време намеря отново мястото си 
Да беше дошла на музиката днес, чаках те.
