Пъпчето не сме го хвърлили никъде.Искам да не е в България.Това да чакам да порасне да решава къде да го хвърля е малко глупаво.Без да има сърдити разбира се.Тя ще стане на 20,тогава ли ще ходи да хвърля пъпове тук-там.
Относно това за бременността.Беше планирана и напълно очаквана.Мъчихме се цяла година.
Бях подготвена за много килограми,болки тук-там,неразположения други,депресии...Вместо това,не качих много,болките тук-там бяха в нищожно количество,неразположения почти никакви.Депресия?Та аз летях.Такава енергия,такава жизненост.Никога не съм се чувствала по-добре от тогава.
Появата на малката-тя е ВСИЧКО за което съм мечтала.И наистина Мамо Це-аз за нея съм целия свят,а тя е всичко за мен.Преди си мислех-как ще се грижа за друг освен за себе си,как ще нося отговорност за него,сега-бих направила всичко за нея.И каквито и есета да пишем,не можем с думи да опишем какво чувстваме към децата си.
Това чувство е уникално.
От физическа гледна точка-не родих нормално,и това малко притесняваше.Но важното е че се възстанових бързо.